Нужно е около 3 месеца, ако искате да промените някой навик и всичко започва с малки стъпки. За обещанията, които даваме в началото на новата година, изпълнението им и разочарованията говори психологът Михаела Георгиева в интервю за БНР.
"Новогодишните пожелания са дългогодишни цели и си правим план. Те идват от една по-рационална част на нашия мозък. Но не си задаваме въпроса: Каква ни е нуждата, а просто искаме да ги постигнем? Проблемът идва, когато онази по-импулсивна и по-краткосрочна ориентирана част от мозъка ни, която поддържа нашите навици, влиза в конфликт с тези краткосрочни цели", обясни психологическия механизъм Михаела Георгиева.
Тя дава за пример най-често срещаното обещание в началото на всяка година – да спрем цигарите.
"Навикът да си направите кафе и да запалите цигара е толкова автоматизиран и вкоренен в мозъка, че е трудно да разчупим тази причинно-следствена връзка. И ако искаме да я разчупим, трябва да започнем с много, много малки стъпчици. Стъпка, на която не можем да кажем "не", направо ни е срам да кажем "не". И трябва да бъдем много търпеливи към себе си. Да не се втурваме емоционално с голямо желание и вяра за промяна към навиците, към промени, които се коренят в навиците, защото навиците ни носят удоволствие. А има ли някой, който иска да се откаже от удоволствието?", пита риторично психологът.
Михаела Георгиева посочва, че са необходими 20 дни, за да "набутаме" този малък навик в ежедневието и горе-долу се смята, че около 3 месеца ни е необходимо постоянство и търпение, за да може този навик да спре да ни пречи и да се превърне в част от нашето ежедневие.
Психологът препоръчва с уважение, разбиране и търпение да се отнасяме към промяната на навици, изградени с годините и сме ги обичали. "За да ги променим, трябва да си дадем време", казва Георгиева.
Ако изключим примера с цигарите и имаме цел – "по 50 коремни преси" всеки ден, започнете с по 5, но нека да са всеки ден, съветва психологът.
"Новогодишните пожелания са дългогодишни цели и си правим план. Те идват от една по-рационална част на нашия мозък. Но не си задаваме въпроса: Каква ни е нуждата, а просто искаме да ги постигнем? Проблемът идва, когато онази по-импулсивна и по-краткосрочна ориентирана част от мозъка ни, която поддържа нашите навици, влиза в конфликт с тези краткосрочни цели", обясни психологическия механизъм Михаела Георгиева.
Тя дава за пример най-често срещаното обещание в началото на всяка година – да спрем цигарите.
"Навикът да си направите кафе и да запалите цигара е толкова автоматизиран и вкоренен в мозъка, че е трудно да разчупим тази причинно-следствена връзка. И ако искаме да я разчупим, трябва да започнем с много, много малки стъпчици. Стъпка, на която не можем да кажем "не", направо ни е срам да кажем "не". И трябва да бъдем много търпеливи към себе си. Да не се втурваме емоционално с голямо желание и вяра за промяна към навиците, към промени, които се коренят в навиците, защото навиците ни носят удоволствие. А има ли някой, който иска да се откаже от удоволствието?", пита риторично психологът.
Михаела Георгиева посочва, че са необходими 20 дни, за да "набутаме" този малък навик в ежедневието и горе-долу се смята, че около 3 месеца ни е необходимо постоянство и търпение, за да може този навик да спре да ни пречи и да се превърне в част от нашето ежедневие.
Психологът препоръчва с уважение, разбиране и търпение да се отнасяме към промяната на навици, изградени с годините и сме ги обичали. "За да ги променим, трябва да си дадем време", казва Георгиева.
Ако изключим примера с цигарите и имаме цел – "по 50 коремни преси" всеки ден, започнете с по 5, но нека да са всеки ден, съветва психологът.
