/ iStock/Getty Images
Учените са дешифрирали ДНК на тропическото растение рафлезия, които са известни със своите необичайно големи и ярки съцветия. Статия, описваща цветето, е публикувана от научното списание Current Biology и представена от TACC.

"Съществуването на рафлезията е истинско биологично чудо. Тя се отървала от толкова много неща, които сме свикнали да свързваме с растенията, но не е напуснала това царство", каза един от авторите на изследването, професорът от Харвардския университет Чарлз Дейвис.

рафлезия
iStock/Getty Images

Някои растения в далечното минало са загубили способността да фотосинтезират и самостоятелно да извличат хранителни вещества, след като са се научили да паразитират върху други растения и дори гъби. Най-често такива растения могат да бъдат намерени в гъстите гори - където други подобни организми не могат да оцелеят. Поразителен пример за такива растения са орхидеите, цветята от умерения и тропически климатичен пояс. Те паразитират върху гъби и лиани, които снабдяват орхидеите с хранителни вещества и минерали.

рафлезия
iStock/Getty Images

Най-забележителните и екзотични паразитни растения традиционно се считат цветята от един метър или повече, те паразитират върху различни растения от семейството гроздови.

По правило всички рафлезии имат яркочервен цвят и необичайна миризма на гниещо месо. Учените предполагат, че с негова помощ рафлезиите се привличат мухи, които ги опрашват, а не на пчели или други насекоми. За разлика от много други растения, тези цветя нямат корени, стъбла, листа или други части, традиционно отговорни за производството или транспортирането на хранителни вещества.

рафлезия
iStock/Getty Images

Дейвис и колегите му се интересуват как подобен "начин на живот" може да повлияе на структурата на генома на рафлезията и естеството на тяхната еволюция. За да отговорят на този въпрос, учените са провели експедиция в Тайланд, където са събрали проби от едно от тези цветя, хималайската саприя (Sapria himalayana).

След като са дешифрирали техния геном, учените са установили, че той е много дълъг и 80-90% се състои от много повтарящи се секции, заради което учените не могат да определят точно неговия размер: според предварителните оценки той е сравним с този на човек.

Въпреки това, в хода на еволюцията саприите са загубили рекорден брой гени, както в сравнение с обикновените растения, така и с други паразити. Според изследователите геномът на тези растения съдържа по-малко от половината от тези ДНК региони, които преди са били считани за критични за оцеляването на растенията, включително гени, които са отговорни за фотосинтезата, реакцията на стрес, производството на нишесте и редица други критични функции.
 

В същото време, интересното е, че значителна част от генома, около 1,8%, е открадната от растенията, върху които те паразитират. Вероятно са консумирали парченца от тяхната ДНК и са ги интегрирали в своя геном. Учените предполагат, че благодарение на това рафлезиите се адаптират да паразитират върху своите хазяи.
Агенция "Фокус"