Книгата „Вино и дипломация” разкрива тайните на протокола|DarikNews.bg

1 юли 2007 19:53

Можем ли да открием тайните на дипломацията в кулинарните шедьоври -на този въпрос отговаря Мегуми Нишикава, 60-годишен журналист, автор на уводните статии на японския всекидневник „Майничи”.

Плод на престоя му в Париж като шеф на кореспондентския пункт на „Майничи” (1986-1993) е книгата му „На масата в Елисейския дворец”, превърнала се в бестселър в Япония. За автора няма съмнение, че кухнята на висшата дипломация, че изкуството на трапезата кове и разваля приятелствата между народите. Куртоазията е огледало на дипломацията.

Японците не познават значението на добрите маниери, изкуството на трапезата и на успешните приеми в дипломацията, признава журналистът. Когато открих Елисейския дворец, пише той, начинът да се посрещат гостите бе невероятен. Подробностите никога не се разказват. Това е тайна, пренебрегвана история.

Втората книга на Нишикава се казва „Вино и дипломация” и откакто излезе през февруари, вече е преиздавана четири пъти. В нея той разширява хоризонта на Елисейския дворец, като насочва вниманието си към менютата на Белия дом, Бъкингамския дворец и официалните банкети в Пекин. Авторът посвещава две глави на императорския двор на Япония.

Японците не виждат политически елементи в поведението на императора и императрицата, но в действителност посещенията им в чужбина са политически. Има дипломация на Двора, изтъква той. Довереното лице на бившия френски президент Митеран Жак Атали разказва как в края на вечеря, дадена от посланика на Франция в Токио през април 1982 г. певецът Ги Беар успял да накара император Хирохито да запее „Сезонът на черешите” ("Le Temps des Cerises") пред онемелите от стъписване японски високопоставени гости.

Изкуството на трапезата изразява културата на страната, нейните вкусове, поведение. Често гостите нямат време за обиколка. Менюто е витрината на дадена страна, разкрива Нишикава.

Не е забравено как Джордж Буш-старши се почувства зле на банкет, даден в негова чест в Токио през януари 1992 г. от премиера Киичи Миядзава и как в присъствието на 130 гости американският президент блед като платно повърна върху своя домакин. Политическото послание обаче е „близо до покривката”, отбелязва авторът в книгата си. При последното си посещение в Белия дом през юни 2006 г. на Джуичиро Коидзуми бе сервирано месо от теле от Кобе, огледано в Тексас – в момент, когато Вашингтон изискваше от Токио да поднови вноса на американско месо, преустановен заради „лудата крава”.

Кухнята на високопоставените олицетворява характера на режима, пише японският журналист. В Япония аристократичната императорска кухня е признак на приемственост, вкусът никога не се променя. В демократичните Съединени американски щати често се сменя готвачът. Сега главен готвач на Белия дом е жена от филипински произход – „повей на времето”, смята Нишикава. /БГНЕС/