Стресът е неизбежна част от ежедневието ни. Забързаният ден, проблемите вкъщи, задълженията в работата... Всички се сблъскваме със стресови ситуации всеки ден. При постоянен стрес човек започва да изпитва чувство на непълноценност, става раздразнителен и избухлив. Това състояние оказва негативно влияние върху кариерата, отношенията в семейството, върху физическото и психическото здраве на човека.
Как да преодолеем стреса съветва психологът Александра Петрова в предаването "Кой говори":
Напоследък много хора са с тревожни състояния, панически атаки, натрапливи мисли за това как се справят с проблемите, какво им се случва, по какъв начин да реагират. Това до голяма степен води до кризисно функциониране на психиката и на организма, защото те са тясно свързани. Като цяло тялото и психиката се разстройват дори от факта, че около теб има проблеми, а ти може да не си дори пряк участник.
Най-неприятното в такива състояния е поетапното навлизане на кризисни ситуации. Първо, бедствие, после банковата система, след това увеличаване на тока. Не е нужно дори човек лично и конкретно да е засегнат от дадено събитие. Той може да не е бил жертва на наводненията, може да няма влог точно в тези финансови институции. Но фактът, че на тези събития се обръща много внимание, хората постоянно говорят или се вайкат, страдат по някакъв начин, също влияе. Тогава се насажда една тревожност и на практика ситуацията се превръща в една мултитравма. Човек прескача от едно в друго, мислите вече са настроени на такъв проблемен тип циклене и нивото на тревожност се покачва. Много хора от съвсем нормално битово съществуване, в което всичко им е подредено, започват да се страхуват за доходите си, за работата си, за къщата или децата си. Дали ще се случи нещо със здравето им, с близките им. Защото в такива ситуации човек започва да изисква прекомерно много от себе си като успеваемост, за да може да се презастрахова.
Как да оцелеем в кризата и да не се поддадем на стреса? Първо, много хора в такива ситуации избират обратното на адаптацията. Това е създаването на една мембрана. Тоест човек си изолира и от новините, и от разговорите за проблеми, от контактите си с околните, от един куп дейности, които по някакъв начин му напомнят, че има проблеми. От една страна, това може да спаси до някъде психическата стабилност, да я здрави в някакъв етап от време. От друга страна, тази мембрана винаги е илюзорна и в даден момент може много бързо и лавинообразно да се пукне. Изведнъж човек може да бъде залят от един куп проблемни ситуации и да се окаже неспособен да се справи с каквото и да било. Така че това е първото, което не би трябвало да правим. Не бива да се изолираме и не бива да създаваме такава мембрана. Тази мембрана води и до изолация от най-близките хора и човек губи едно от най-важните си ресурси в криза.
Това, което трябва да правим в криза е да поддържаме много по-тесни връзки и взаимоотношения с най-близките ни хора, със семейството. Не случайно всяко семейство има свои навици и традиции. Човек трябва да се обърне към тях и да усети семейството като една от най-големите си опори. Приятелствата, контактите с близки и познати са изключително ценни, защото дават едно допълнително огледало, в което реалистично де се огледаш и да тушираш тези постоянни тревожни усещания.
Създаването на един тип активност, която е свързана с планиране на нови дейности, с физическа активност, спорт, с много простички дейности, които дори не изискват финанси са фактори, които до голяма степен изолират човека от постоянното мислене за проблемите. Това, че човек има проблем не означава, че трябва изцяло и да се фокусира в него и да рухне накрая.
Следващото най-важно, което трябва да правим е поетапното решаване на проблемите. Ако човек иска с всичко де се справи наведнъж няма да успее. Важно е човек да генерира поетапно, според приоритетите си, справянето с даден проблем. Да генерира своите ресурси постепенно, а не да иска всичко наведнъж и много бързо да се справи Това е грешка, която води до още по-висока тревожност, ескалира напрежението и човек стига до пълна неспособност да се справи с проблемите.
Когато единият от партньорите е изнервен или е застрашен от ситуацията в работната среда, или на който се опират изцяло финансите в къщи, често тази отговорност води буквално до отприщване на бента на всички емоции в човека. В такива ситуации напрежението от това как ще се справиш с финансите, как ще изучиш децата, как ще направиш така, че всички сметки да бъдат платени води до агресия, до раздели, до непрестанни конфликти. В такива ситуации е много важно двамата партньори да седнат и да направят един план как да се справят заедно. Има случаи, когато хората стигат до зависимости - алкохол, наркотици, които водят до още по-дълбоко потъване. Решението в такива ситуации е трудно и трябва медицинска подкрепа. Това е едно от тежките измерения на кризата.
Оцеляването в дълги кризисни периоди изисква почивка. Много хора не могат да почиват, когото имат проблеми, не могат да се откъснат, когато има изключително тежки събития около тях, когато не им е сигурна работата.
Но това е въпрос на учене. Формира се навик. Почивката е важна, защото когато човек седи в самия проблем постоянно, той в един момент се изхабява и спира да бъде продуктивен. Когато стоиш в ситуацията няма как да я погледнеш отстрани и да имаш един по-обширен поглед. Почивката е засилване преди по-добрия скок на правилното място, категорична е Александра Петрова.
