Тленните останки на Александър Македонски се намират във Венеция в събора „Сан Марко“. Такава хипотеза представи британският любител историк Андрю Чаг – автор на книгата „В търсене на гробницата на Александър Велики”.
Гръцките археолози са убедени, че царят е погребан в Александрия в Египет – миналата година там откриха неговата статуя.
За смъртта на Александър Македонски има различни версии.
След принудителното си завръщане от тежкия поход в Индия Александър се установил в столицата на древна Персия Вавилон. Изтощените от постоянни войни македонци се разбунтували. Според свидетелства на очевидци, великият пълководец пирувал в продължение на два дни, пиейки неразредено вино. Накрая изпил един голям бокал на екс, след което извикал силно като при удар. Отнесли го полужив в постелята му.
Александър бил измъчван от болки и даже поискал да му дадат меч, за да сложи край на страданията. Състоянието му се влошило, мъчели го треска, жажда и халюцинации. На шестия ден вече не бил в състояние да говори, а само движел ръцете си. На тринадесетия ден – 11 юни 323 г. пр.н.е., царят починал на 32-годишна възраст.
За съжаление, не всички писания, свързани със смъртта му, са се запазили, но въпреки това събитията са добре документирани. Все пак и до днес остава загадка причината за смъртта му. Основната версия, поддържана и от майка му Олимпия, е, че Александър е бил отровен умишлено.
През годините учени изтъкват различни доводи в подкрепа на тезата за отравяне, но има учени, които смятат, че смъртта на императора е следствие от заболяване и раняване.
Съществува още една хипотеза, според която той не е починал, а просто е изпаднал в кома. Свидетелствата сочат, че шест дни след смъртта на Александър, тялото му не е имало признаци на разлагане, което е прието като доказателство за божествения му произход.
Балсамираното тяло на царя е поставено в стъклен, а според други свидетелства, в златен ковчег, пълен с мед. По традиция, той е трябвало да бъде откаран в родната си Македония (на територията на днешна Гърция), но самият Александър Македонски е завещал да бъде погребан в Египет.
Най-вероятното място на гробницата му е градината Шалалат в центъра на Александрия. Миналата година по време на разкопки там беше намерена антична мраморна статуя на императора. Експедицията работи там вече 21 години, като упорството на учените е напълно разбираемо – откриването на гроба на Александър Велики ще стане световна сензация.
Британският физик и любител историк Андрю Чаг проучва в продължение на години историята на Александър Македонски. Според него, саркофагът в Британския музей, донесен от египетския храм на фараона Нектанеб II и надгробната плоча в катедралата „Сан Марко” във Венеция са част от гробницата на Александър.
Според Чаг, в празния саркофаг на Нектанеб II е поставено тялото на монарха, което е изпратено по-късно в Александрия. През XVI век венециански търговци са внесли надгробния камък в Италия заедно с останките на, както са си мислели, християнския светец Марк. В края на XVIII празният отново саркофаг е открит от учените на Наполеон.
Английският изследовател смята, че не е изключено мощите на св. Марк, които се намират в катедралата във Венеция, в действителност да принадлежат на Александър Македонски. За съжаление, антрополозите не могат да потвърдят или отхвърлят версията, тъй като църквата забрани да се прави експертиза.
Гръцките археолози са убедени, че царят е погребан в Александрия в Египет – миналата година там откриха неговата статуя.
За смъртта на Александър Македонски има различни версии.
След принудителното си завръщане от тежкия поход в Индия Александър се установил в столицата на древна Персия Вавилон. Изтощените от постоянни войни македонци се разбунтували. Според свидетелства на очевидци, великият пълководец пирувал в продължение на два дни, пиейки неразредено вино. Накрая изпил един голям бокал на екс, след което извикал силно като при удар. Отнесли го полужив в постелята му.
Александър бил измъчван от болки и даже поискал да му дадат меч, за да сложи край на страданията. Състоянието му се влошило, мъчели го треска, жажда и халюцинации. На шестия ден вече не бил в състояние да говори, а само движел ръцете си. На тринадесетия ден – 11 юни 323 г. пр.н.е., царят починал на 32-годишна възраст.
За съжаление, не всички писания, свързани със смъртта му, са се запазили, но въпреки това събитията са добре документирани. Все пак и до днес остава загадка причината за смъртта му. Основната версия, поддържана и от майка му Олимпия, е, че Александър е бил отровен умишлено.
През годините учени изтъкват различни доводи в подкрепа на тезата за отравяне, но има учени, които смятат, че смъртта на императора е следствие от заболяване и раняване.
Съществува още една хипотеза, според която той не е починал, а просто е изпаднал в кома. Свидетелствата сочат, че шест дни след смъртта на Александър, тялото му не е имало признаци на разлагане, което е прието като доказателство за божествения му произход.
Балсамираното тяло на царя е поставено в стъклен, а според други свидетелства, в златен ковчег, пълен с мед. По традиция, той е трябвало да бъде откаран в родната си Македония (на територията на днешна Гърция), но самият Александър Македонски е завещал да бъде погребан в Египет.
Най-вероятното място на гробницата му е градината Шалалат в центъра на Александрия. Миналата година по време на разкопки там беше намерена антична мраморна статуя на императора. Експедицията работи там вече 21 години, като упорството на учените е напълно разбираемо – откриването на гроба на Александър Велики ще стане световна сензация.
Британският физик и любител историк Андрю Чаг проучва в продължение на години историята на Александър Македонски. Според него, саркофагът в Британския музей, донесен от египетския храм на фараона Нектанеб II и надгробната плоча в катедралата „Сан Марко” във Венеция са част от гробницата на Александър.
Според Чаг, в празния саркофаг на Нектанеб II е поставено тялото на монарха, което е изпратено по-късно в Александрия. През XVI век венециански търговци са внесли надгробния камък в Италия заедно с останките на, както са си мислели, християнския светец Марк. В края на XVIII празният отново саркофаг е открит от учените на Наполеон.
Английският изследовател смята, че не е изключено мощите на св. Марк, които се намират в катедралата във Венеция, в действителност да принадлежат на Александър Македонски. За съжаление, антрополозите не могат да потвърдят или отхвърлят версията, тъй като църквата забрани да се прави експертиза.
