Идеята, че социалните взаимоотношения могат да бъдат продиктувани в по-голяма или по-малка степен от генетичните характеристики на хората, е сравнително нова. Социогеномиката - научна област, която изучава как различни социални фактори влияят върху активността на генома - възниква едва в началото на 2000 г.
Въпреки това дори за сравнително кратък период от време учените са открили някои доказателства, че ДНК на хората може да се адаптира към условията на социалната среда (напр. конфликти, изолация, привързаност и др.). Едно от първите проучвания в тази област е да се изследва как функционират гените, отговорни за имунитета, при американски пенсионери (средната възраст на анкетираните е 55 години) в зависимост от нивото им в самота. Резултатите не разочароваха учените: те забелязаха връзка между субективното усещане за социална изолация и експресията на някои противовъзпалителни гени.
Оттогава насам обхватът на явленията, с които се занимава социогеномиката, значително се разшири. Една такава нова тема е приятелството.
Приятелите могат да се сближат на генетично ниво
На пръв поглед може да изглежда, че приятелството е чисто социално явление. Обикновено се смята, че хората избират своите партньори въз основа на общи морални ценности, ниво на образование, интереси и т.н. Това обаче е само половината от истината.
Американски изследвания доказват, че приятелите са много сходни в генетично отношение. Степента, в която ДНК нишките на хората, които общуват добре си приличат, съответства на степента на генетично родство между пети братовчеди. Учените изследват генетичния материал на 2000 души (1,5 млн. маркера на генни вариации) и установяват, че генетичната връзка между приятели е същата като тази между далечни роднини. Най-често приятелите съвпадали с гените, отговорни за обонянието.
iStock/Getty Images
Специалистите обясняват интересните данни с факта, че генетичното родство между приятели е осигурило на хората еволюционно предимство. Например, когато хората тепърва са започвали да развиват говорните си центрове, е било важно да имат друг представител на вида със сходна мутация. В противен случай тя би била безполезна и не би довела до формирането на словесна култура на общуване сред хората, защото просто нямаше да има с кого да разговарят. Тази хипотеза се потвърждава и от друго наблюдение на учените: общите гени на приятелите се развиват по-бързо от другите.
Шведско изследване показва, че ДНК на хората, с които общувате като тийнейджъри, може да повлияе на риска от развитие на алкохолна и наркотична зависимост, както и на депресия и тревожност. Както обясняват авторите на статията, генетичната предразположеност на връстниците на даден човек към определени видове зависимости и разстройства влияе и върху това доколко човек ще бъде склонен към подобни проблеми.
Експертите анализират данни от над 1,5 милиона респонденти, родени в Швеция между 1980 и 1998 г. Те проучили в кои райони на страната се намират училищата, които са посещавали като тийнейджъри, а след това поискали информация от медицинските регистри, за да разберат дали участниците в изследването са приемали незаконни вещества и дали са страдали от психични разстройства в бъдеще (на възраст между 17 и 30 години).
Сравнявайки данните, учените осъзнали доколко генетичните характеристики на съучениците им, които могат да доведат до зависимости или психични проблеми, влияят върху вероятността училищната общност да се сблъска с подобни проблеми в зряла възраст. И за да направят резултатите възможно най-обективни, изследователите взели предвид и генетичните характеристики на самите участници (доколко подобни рискове са налице в семейната им история), както и социално-икономическите рискови фактори, които могат да доведат до подобни проблеми.
Освен това най-силен ефект се наблюдава сред връстници, които са съученици, а не сред тийнейджъри, които просто живеят в един и същи квартал. Учениците от гимназията, особено тези, които са учили заедно от 16 до 19-годишна възраст, са имали най-силен ефект един върху друг (ефектът е бил по-слаб в групата на 7-16-годишните), особено върху развитието на зависимост от вредни вещества.
iStock/Getty Images
В американско проучване от 2018 г., проведено сред 5000 юноши, които са учили заедно през 1994-1995 г., учените предполагат, че генетичната идентичност на хората е свързана с хомофилията - склонността на хората да общуват и да създават връзки с тези, които приличат на тях. И въпреки че класическите представи за хомофилията не надхвърлят социално-икономическите фактори (възраст, пол, ниво на образование и т.н.), от гледна точка на социогеномиката си струва да се включи генетиката в кръга на формиращите компоненти.
Друга възможна причина е така нареченото социално структуриране. Този феномен се основава на идеята, че хората са привлечени от тези, които се намират в една и съща социална среда с тях, която вече може да се формира под въздействието на генетични фактори. С други думи, приятелите имат повече общи неща в ДНК, защото определени области привличат генетично сходни хора. Така в университета хора със сходен генотип се оказват в катедрата по изкуства, а хора с различен генотип - в школата по олимпийски резерви. В резултат на това хората създават близки приятелства с тези, които са генетично сходни с тях.
