Ново проучване показва, че специфични модели в ДНК могат да определят дали ще развием безсъние, съобщава Мейлонлайн.
Изследователи от Нидерландия са събрали генетична информация от 2500 неродени бебета и са ги проследили до 15-годишна възраст, като са измервали режима им на сън.
Те установили, че при тийнейджъри с гени, за които е известно, че влияят на съня, вероятността да се събудят през нощта е по-голяма от тази при техни връстници без тези ДНК конфигурации.
Генетичната предразположеност към непълноценни модели на сън вече е била доказана при възрастни. Учените са идентифицирали мутации в гени като NPSR1 и ADRB1, които могат да доведат до безсънни нощи.
Експерти дават съвети срещу безсъние
Последните открития обаче показват, че генът за „лош сън“ е активен през целия живот на човека.
Изследователите от Университетския медицински център в Ротердам и нидерландския Университетския медицински център „Еразмус“ използват своите открития, за да подчертаят важността на идентифицирането на лошия сън в ранно детство - още в кърмаческа възраст - за предотвратяване на безсъние през целия живот.
Събрани са ДНК проби от 2 458 европейски деца, родени между април 2002 г. и януари 2006 г., като е използвана кръв от пъпната връв и такава от същите деца на шестгодишна възраст.
Паралелно с ДНК анализа майките докладвали за режима на сън на децата си на възраст от година и половина, три и шест години, а след това на 10 до 15 години. Подгрупа от 975 тийнейджъри носели устройства за проследяване на съня в продължение на около две седмици.
Изследователите генерирали ДНК рискови показатели за всеки тийнейджър и открили повече проблеми със съня, свързани с безсъние, като нощно будуване и проблеми със заспиването през детството, при тези с високи генетично предразполагащи показатели. Учените обясниха: „Ние предоставяме косвени доказателства за устойчивостта на фенотипа „лош сън“ през целия живот. Това открива възможност за провеждане на по-нататъшни изследвания на генетично обоснованото ранно откриване и превенция на проблемите със съня“. Техните открития са публикувани в „Джърнъл ъв чайлд сайколъджи енд сайкайътри“.
Установено е, че решаването на проблемите със съня в ранна възраст на детето води до по-добри условия за неговото развитие и академичен успех.
Друго проучване от 2022 г., публикувано в „Джърнъл ъв клиникъл слиийп медсин“, установява, че почти 93% от слабите ученици имат нарушения в съня, в сравнение с 83% от учениците със среден успех и 36% при отличниците.
Важността на съня не бива да бъде преувеличавана, но въпреки това проучване на Националната фондация за съня в САЩ установи, че над 87 процента от американските гимназисти спят по-малко от препоръчителните осем до десет часа на нощ.
Американската академия по педиатрия определи проблема с лошото качество на съня сред тийнейджърите като „епидемия“, предизвикана от „използването на електронни медии, консумацията на кофеин и ранното започване на училище“.
Тези данни спомогнаха за разрастването на движението на родители и експерти по съня, които лобират пред щатските законодателни органи за въвеждане на по-късен начален час в училищата.
Калифорния и Флорида са единствените два щата, които са приели правила за по-късен начален час, изискващи учебните занятия в държавните гимназии да започват не по-рано от 8:30 ч.
Изследователи от Нидерландия са събрали генетична информация от 2500 неродени бебета и са ги проследили до 15-годишна възраст, като са измервали режима им на сън.
Те установили, че при тийнейджъри с гени, за които е известно, че влияят на съня, вероятността да се събудят през нощта е по-голяма от тази при техни връстници без тези ДНК конфигурации.
Генетичната предразположеност към непълноценни модели на сън вече е била доказана при възрастни. Учените са идентифицирали мутации в гени като NPSR1 и ADRB1, които могат да доведат до безсънни нощи.
Експерти дават съвети срещу безсъние
Последните открития обаче показват, че генът за „лош сън“ е активен през целия живот на човека.
Изследователите от Университетския медицински център в Ротердам и нидерландския Университетския медицински център „Еразмус“ използват своите открития, за да подчертаят важността на идентифицирането на лошия сън в ранно детство - още в кърмаческа възраст - за предотвратяване на безсъние през целия живот.
Събрани са ДНК проби от 2 458 европейски деца, родени между април 2002 г. и януари 2006 г., като е използвана кръв от пъпната връв и такава от същите деца на шестгодишна възраст.
Паралелно с ДНК анализа майките докладвали за режима на сън на децата си на възраст от година и половина, три и шест години, а след това на 10 до 15 години. Подгрупа от 975 тийнейджъри носели устройства за проследяване на съня в продължение на около две седмици.
Изследователите генерирали ДНК рискови показатели за всеки тийнейджър и открили повече проблеми със съня, свързани с безсъние, като нощно будуване и проблеми със заспиването през детството, при тези с високи генетично предразполагащи показатели. Учените обясниха: „Ние предоставяме косвени доказателства за устойчивостта на фенотипа „лош сън“ през целия живот. Това открива възможност за провеждане на по-нататъшни изследвания на генетично обоснованото ранно откриване и превенция на проблемите със съня“. Техните открития са публикувани в „Джърнъл ъв чайлд сайколъджи енд сайкайътри“.
Установено е, че решаването на проблемите със съня в ранна възраст на детето води до по-добри условия за неговото развитие и академичен успех.
Друго проучване от 2022 г., публикувано в „Джърнъл ъв клиникъл слиийп медсин“, установява, че почти 93% от слабите ученици имат нарушения в съня, в сравнение с 83% от учениците със среден успех и 36% при отличниците.
Важността на съня не бива да бъде преувеличавана, но въпреки това проучване на Националната фондация за съня в САЩ установи, че над 87 процента от американските гимназисти спят по-малко от препоръчителните осем до десет часа на нощ.
Американската академия по педиатрия определи проблема с лошото качество на съня сред тийнейджърите като „епидемия“, предизвикана от „използването на електронни медии, консумацията на кофеин и ранното започване на училище“.
Тези данни спомогнаха за разрастването на движението на родители и експерти по съня, които лобират пред щатските законодателни органи за въвеждане на по-късен начален час в училищата.
Калифорния и Флорида са единствените два щата, които са приели правила за по-късен начален час, изискващи учебните занятия в държавните гимназии да започват не по-рано от 8:30 ч.
