На 1 април отбелязваме Деня на хумора, шегата и лъжата. Това е единственият ден в годината, когато можете да се пошегувате с приятелите си, да ги излъжете и изиграете безнаказано. Има различни версии за произхода на този празник.
Ето някои от най-интересните факти за този весел празник:
Шегите на 1 април вероятно датират още от времето на древния Рим. Смята се, че римляните и келтите имали фестивал на шегите по време на пролетното равноденствие, което е близо до Деня на шегата.
Съществува и древен римски мит, който говори за бог Плутон и неговото отвличане на Просерпина, богинята на житото и реколтата. Майката на Просерпина можела само да чува гласа на дъщеря си и напразно я е търсела сред огромните пространства на подземния свят. Това се е смятало за напразна работа.
Според друг вариант на историята за празника на шегата този ден се свързва с римски празник в чест на възкръсването на бог Атис. Римляните го наричали празник на радостта и на него хората имали пълна свобода да говорят и правят каквото искат.
Една от версиите за началото на традицията да се шегуваме е свързана с Франция, по времето на Луи 14-ти и смяната на Юлианския календар с Григорианския. Кралят издал закон, с който въвежда датата 1 април за начало на календарната година на мястото на 1 януари. Френските поданици се възпротивили на тази идея и в знак на протест на следващата година изпратили новогодишни картички на 1 април. Законът не влязъл в сила, но изпращането на картички се запомнило като шега, свързана с датата 1 април. През следващите години французите продължили да измислят различни шеги, които се правели в този ден.
Друга история разказва, че празникът на хумора се е родил в Англия през 1860 г. Английски джентълмени били поканени на тържествена церемония по „изкъпването на белите лъвове”, която трябвало да се проведе на 1 април. Англичаните не се усъмнили в странната церемония и завели и съпругите си на посоченото място. За тази шега се говорело дълго време след това, а 40 години по-късно 1 април бил наречен Денят на глупците.
Ето някои от най-интересните факти за този весел празник:
Шегите на 1 април вероятно датират още от времето на древния Рим. Смята се, че римляните и келтите имали фестивал на шегите по време на пролетното равноденствие, което е близо до Деня на шегата.
Съществува и древен римски мит, който говори за бог Плутон и неговото отвличане на Просерпина, богинята на житото и реколтата. Майката на Просерпина можела само да чува гласа на дъщеря си и напразно я е търсела сред огромните пространства на подземния свят. Това се е смятало за напразна работа.
Според друг вариант на историята за празника на шегата този ден се свързва с римски празник в чест на възкръсването на бог Атис. Римляните го наричали празник на радостта и на него хората имали пълна свобода да говорят и правят каквото искат.
Една от версиите за началото на традицията да се шегуваме е свързана с Франция, по времето на Луи 14-ти и смяната на Юлианския календар с Григорианския. Кралят издал закон, с който въвежда датата 1 април за начало на календарната година на мястото на 1 януари. Френските поданици се възпротивили на тази идея и в знак на протест на следващата година изпратили новогодишни картички на 1 април. Законът не влязъл в сила, но изпращането на картички се запомнило като шега, свързана с датата 1 април. През следващите години французите продължили да измислят различни шеги, които се правели в този ден.
Друга история разказва, че празникът на хумора се е родил в Англия през 1860 г. Английски джентълмени били поканени на тържествена церемония по „изкъпването на белите лъвове”, която трябвало да се проведе на 1 април. Англичаните не се усъмнили в странната церемония и завели и съпругите си на посоченото място. За тази шега се говорело дълго време след това, а 40 години по-късно 1 април бил наречен Денят на глупците.
