3761 пр.н.е. Ден, в който е създаден света, съгласно юдаизма. Евреите започват летоброенето с мистичното сътворение на света. Рош Ашана е по-скоро празник за размисъл и равносметка за изминалата година. Хората се поздравяват с „Хаг Самеах, Шана Това”.
Рош Хашана или Рошашана в буквален превод означава „глава на годината”, а в идиоматичното си значение се отнася до еврейската нова година. Терминът е използван за първи път в Танах, в Езекил 40:1. В този пасаж, обаче, терминът не се отнася специално до първия ден от годината, а до „началото” на годината.
Любопитен факт е, че в юдаизма има четири чествания на „новата година”, като всяко от тях отбелязва различна „година” от правна гледна точка, също както в григорианския календар 1 януари отбелязва „Нова година”, като в същото време има други дати, които отбелязват началото на фискалната, учебната или друга „нова година”.
Рош Хашана отбелязва новата година за хората, животните и правните договори. В Мишна този ден е назован и като деня, от който започват да се броят календарните години, както и годината шмита (седмата година, по време на която е забранено земята да се обработва) и годината йобел (годината след шмита).
В Тората този ден е наречен „Денят за тръбене на шофар”, а равинската литература и самата литургия описват Рош Хашана като „Денят на съда” и „Денят за възпоменание”.
Празникът Рош Хашана е първият от т.ар. Йамим Нораим (иврит: Дни за страхопочитание), най-важните и тържествени дни от еврейския календар; Йамим Нораим са предшествани от месеца Елул, през който евреите трябва да се посветят на самооценка и разкаяние - процес, намиращ кулминацията си с десетте дни Йамим Нораим, наричани още „Десет дни за покаяние”, започващи с Рош Хашана и завършващи с празника Йом Кипур.
1571 г. състои се битката при Лепанто. В морско сражение в Патраския залив, при нос Скрофа в Йонийско море флотата на Османската империя е напълно унищожена от обединените морски сили на Испания и Венеция.
Християнската коалиция е насърчена от папа Пий V да спаси венецианската колония във Фамагуста на остров Кипър, която била обсадена от османците през пролетта/лятото на 1571 г. По-рано през 1570 г. били превзети и другите владения на Венеция в Кипър, между които и Никозия.
Получил благословия от папата, флотът достига Неаполитанското кралство на 14 август 1571 г. Там в базиликата на Света Клара за водач на коалицията е определен Хуан Австрийски. Въпреки лошото време християнските кораби отплават на юг и на 6 октомври достигат пристанището Сами на остров Кефалония. Тук научават за падането на Фамагуста и жестокото убийство на командира на крепостта Марко Антонио Брагадин.
Фамагуста била обсадена от турците и на 1 август венецианците се предават, след като им било обещано, че ще могат свободно да напуснат Кипър. Въпреки това османският главнокомандващ Лала Кара Мустафа паша не спазва уговорката и пленява венецианците. На 7 октомври корабите достигат Патраския залив, където срещат османския флот.
Силите на обединената Свещена лига представляват най-силния и многочислен флот, който някога е виждала Европа. Наброява повече от 300 различни съда, от които 108 венециански галери, 81 испански галери, 32 галери от папската армия и други италиански държави и освен това 6 огромни венециански галеаси. Общата численост на екипажа на тези съдове е около 84 000 души. Християните разполагат с около 28 000 бойци, въоръжени с аркебузи и мускети.
Турският флот е командван от Муезин-Заде-Али, познат като Али паша. Общата численост на екипажите достига 88 000 човека. Турците имат приблизително същия брой войници като силите на Свещената лига, част от тях въоръжени с лъкове. Но докато дон Хуан Австрийски може да разчита и на около 10 000 гребци, то гребците на турските кораби са поробени християни, които при поражение на османския флот се надявали да получат свободата си.
Съюзническият флот блокира турските кораби в Патраския залив. Турският главнокомандващ предполагал, че силите на съюзниците са при остров Кефалония, а дон Хуан Австрийски считал, че турците са в тяхната база - Лепанто. Сутринта на 7 октомври 1571 г. двата флота, съвсем неочаквано и за двете страни, се срещат при входа на залива, на 60 км от Лепанто (дн. Навпакт).
Битката при Лепанто слага край на господството на турския флот в Средиземно море. Свещената лига се разпада и през март 1573 г. правителството на Венеция подписва договор с Османската империя, според който отстъпва Кипър на турците и трябва да изплати големи контрибуции. Турците отново стават господари на източната част на Средиземно море.
1777 г. американците разгромяват британците в битката при Саратога. Победата подсигурява северните американски щати срещу по-нататъшно нахлуване от Канада и предотвратява отрязването на Нова Англия от останалите американски земи. Битката се състои от две отделни сражения на 19 септември и 7 октомври 1777 г., в които една четвърт от 8-хилядната британска войска, нахлула от Канада към Ню Йорк под командването на генерал Джон Бъргойн, е избита, а останалата част е пленена.
Първоначалният замисъл на похода от Канада е ген. Бъргойн да напредне на юг до р.Хъдсън и след това да се срещне с полковник Бари Сейнт Леджър, идващ от изток по долината на р.Мохок с 875 лоялисти и канадци плюс 1000 ирокези. В същото време сър Уилям Хау, командир на британската армия в Ню Йорк, трябва да се отправи на север, да установи контрол по долното течение на Хъдзън и да се присъедини към Бъргойн. Това би отрязало щатите от Нова Англия от останалата част от Америка.
Бъргойн потегля на поход на 31 юни с около 3300 британски редовни войници, 3900 германски наемници от херцогство Брунсвик-Люнебург, 750 канадци, лоялисти и канадски индианци, 138 оръдия и немалко привърженици.
Когато на 1 август 1777 г. войските на Бъргойн най-сетне достигат форт Едуард провизиите му са на привършване. На 3 август Бъргойн получава новината, че Хау няма да го срещне, а вместо това ще нападне столицата Филаделфия. На 11 август той отделя 1200, най-вече германски, войници, и ги изпраща да съберат говеда, коне и други доставки от фермите близо до Бенингтън, Върмонт. Отрядът е пресрещнат и унищожен от американско опълчение в битката при Бенингтън. Американците предварително проникват в немските редици, дегизирайки се като лоялисти. Почти всички немци са убити или пленени. Командирът им полк. Баум също е убит.
Междувременно отрядът на Сейнт Леджър от около 875 редовни войници напредва по р. Сейнт Лорънс към езерото Онтарио, където се съединява с 1000 ирокези под водачеството на образования в Англия вожд Джоузеф Брант. Бъргойн се надява, че появата на редовните войски ще окуражи местното население с лоялистки склонности, но видът на толкова много индианци има обратен ефект и заселниците масово се присъединяват към американското опълчение.
Бъргойн продължава на юг и преминава на западния бряг на р. Хъдзън при Саратога на 13 септември. На 16 септември той е блокиран от редовни и опълченски подразделение под командването на Гейтс. Американците укрепват възвишението известно като Бемис Хайтс на 16 км южно от Саратога. Пътят на юг е препречен. Бъргойн е изпратен пред редица неприятни алтернативи: да нападне превъзхождащите го по брой американци, да се опита да пресече р. Хъдзън под вражески огън или да се признае за победен и да се оттегли на север.
Американците не са много добре организирани и подготвени за сражението. Бенедикт Арнолд е командир на левия фланг, но той и Хорейшо Гейтс се ненавиждат. В деня на битката (19 септември) планът на Гейтс предвижда американците да изчакат британското нападение в укрепленията си.
Арнолд иска от Гейтс да му позволи да изпрати войниците си през фермата на Фриймън. Гейтс неохотно склонява да се изпрати разузнавателно подразделение, което да провери дали британците и немците идват през фермата към височините.
Британците напредват в три колони към възвишенията 3 км на юг от тях. Когато вирджинските стрелци на ген. Дениъл Морган достигат разчистената от дървета местност при фермата на Фриймън, те заварват там авангарда на Фрейзър. Първите изстрели свалят британските офицери и хвърлят останалите в бягство.
На 4 октомври Бургойн свиква военен съвет, на който решава да атакува на 7 октомври левия американски фланг с 2000 войници, от петте хиляди, които да му останали. Нападението на Бъргойн срещу американския ляв фланг го изправя срещу дивизията на ген. Бенджамин Линкълн. Заедно с попълненията от опълченци дивизията наброява 3800 войници, като други 1200 опълченци са в непосредствена готовност да се присъединят.
Ползвайки опита си от преди две седмици, британците започват настъплението в ранния следобед, което да позволи на Бъргойн да отстъпи привечер при необходимост. Когато британците щурмуват на щик позицията им, американците най-сетне започват да стрелят от близко разстояние. Британската колона е разгромена, командирите и артилерията й са пленени.
Арнолд повежда войниците в атака срещу редута Брейман на десния фланг на британските укрепления. Британците отговарят с оръдейни залпове картеч и мускетен огън. Докато води атака на кон, Арнолд е прострелян в същия крак, който преди това е ранен по време на нахлуването в Канада. В същото време конят му също е прострелян, пада от него и чупи същия ранен крак. Арнолд е изваден от строя, но редутът е превзет.
Опитът на британците да стигнат форт Тикондерога е блокиран от американците. Те се опитват да се върнат на източния бряг на Хъдзън на мястото, което са използвали за прекосяване през август, но вече са обградени от превъзхождащ противник. На 60 км южно от форт Тикондерога с намаляващи се провизии и приближаването на зимата Бъргойн установява лагер в Саратога и отказва да преговаря с американците.
Първоначално Гейтс изисква безусловна капитулация, което Бъргойн категорично отказва, казвайки, че би предпочел смъртта. Гейтс накрая се съгласява на споразумение, според което британците няма да бъдат пленени, а ще бъдат придружени до Бостън, откъдето ще заминат за Англия, при условие че тези хора повече няма да участват във войната. В пълна парадна униформа ген. Бъргойн извежда войниците си от лагера на 17 октомври и е поздравен от ген. Гейтс. Предават се 5791 войници и офицери, от които поне 4000 са съвсем боеспособни. Повечето от британските пленници остават в лагери в Нова Англия, Пенсилвания и Вирджиния до края на война.
1919 г. основана е холандската национална авиокомпания KLM. Това е най-старата авиокомпания в света, запазила своето първоначално название, която и днес изпълнява регулярни рейсове. KLM и нейните партньорски авиокомпании обслужват мрежа от маршрути, свързваща над 360 града в 78 страни на пет континента.
KLM има няколко дъщерни компании, сред които са Transavia CV, Martinair Holland NV, KLM Cityhopper BV и други. Притежава част от акциите на авиокомпанията на Кения. До май 2004 г. KLM е националната компания на Нидерландия, след което преминава във владение на Air France. Сливането доведе до създаването на Air France-KLM, макар всъщност двете компании да летят под своите имена.
Седалището на компанията е в Амстелвен. Любопитен факт е, че KLM полага изключителни грижи за своите пътници даже в дреболиите: известният дизайнер Марсел Вандерс през 2010 г. разработва специален дизайн за посудата в бизнес-класата на международните полети.
1920 г. в Оксфордския университет са приети като студенти за първи път жени. Всъщност още през 1884 г. за пръв път е разрешено на жени да присъстват на лекции и да вземат изпити. Като пълноправни студенти обаче жените били допуснати едва през 1920 г.
Подемът на университета бил даден, когато през 1176 г., когато английският крал заповядал всички английски студенти да се завърнат от Франция. Повечето дошли в Оксфорд, за да завършат образованието си. В началото имало неразбирателство между студентите и гражданите на Оксфорд и през 1209 г., студентите отишли в Кеймбридж. На търговците обаче това не им харесало, защото усещали сериозно липсата на студентите и убедили част от тях да се върнат в Оксфорд през 1214 г.
През 1444 г. херцог Хъмфри основал библиотеката в университета, която по време на реформите била почти разрушена. През 1598 г. сър Томас Боли я възстановява и след откриването и през 1603 г. я разширява многократно. През 1621 г. се поставя началото на днешната Ботаническа градина на университета.
1934 г. осъществен е първият полет на съветския фронтови бомбардировач СБ (АНТ-40). В годините преди Втората световна война и в началото ѝ този самолет е основният бомбардировач в съветските военновъздушни сили. От началото на масовото му производство през 1936 г. до края му през 1941 г. са произведени 6831 самолета от различни модификации.
Работата по новия бомбардировач започва в края на 1933 г. Главен конструктор е А.А. Архангелски, ръководител на конструкторска бригада №5, като проектирането върви под личното ръководство на А.Н. Туполев. В конструкторското бюро самолетът получава обозначението АНТ-40 и се разработва като среден триместен бомбардировач със прибираемо в полет шаси.
Особено внимание е обърнато на повишаването на скоростта. С тази цел кабините на екипажа са закрити, бомбите се разполагат вътре в тялото, а обшивката на самолета е гладка, вместо гофрираната обшивка, масово използвана дотогава. Решено е да бъдат построени два опитни образеца на машината - единият с американски двигатели с въздушно охлаждане Райт Циклон Ф 3 (Wright Cyclone F 3), а вторият с френски двигатели с течно охлаждане Испано-Суиза 12Ybrs (Hispano Suiza 12Ybrs).
На 7 октомври 1934 г. излита първия прототип АНТ-40РЦ (РЦ - Райт Циклон), но летателните му характеристики са незадоволителни. По време на деветия си полет на 31 октомври самолетът претърпява авария и е възстановяван до февруари 1935 г., а механиците, участващи в изпитанията го кръщават посвоему: СБ - „Сволочь Бездарная”.
На 30 декември излита вторият прототип - АНТ-40ИС (ИС - Испано-Суиза). С известни прекъсвания изпитанията му продължават до юли 1935 г., като по време на провеждането им съветските конструктори се сблъскват за първи път с нови и опасни аеродинамични явления като флатера.
След доработка е построен втори прототип на АНТ-40ИС, в който недостатъците са отстранени и през април 1936 г. летателните изпитания завършват с успех. Според резултатите от изпитанията, съветските специалисти го обявяват за един от най-добрите самолети в света от своя клас. Самолетът АНТ-40-2 е приет на въоръжение под обозначението СБ (Среден или Скоростен Бомбардировач).
1949 г. провъзгласена е Германската демократична република (Източна Германия) със столица Източен Берлин.
Образуването на ГДР е резултат на Студената война и противопоставянето между Запада и СССР. През 1949 г., пет месеца след образуването на Федерална република Германия (ФРГ) на териториите на трите западни окупационни зони, е провъзгласено създаването и на Германската демократична република. За президент е избран Вилхелм Пик, сформирано е временно правителство начело с Ото Гротевол и Валтер Улбрихт.
Още от самото образуване на държавата пълна политическа хегемония в нея получава управляващата 4-партийна коалиция начело с Германската единна социалистическа партия (ГЕСП), създадена (1946) чрез обединяването на комунистическата и социалдемократичната партия. ГДР става преден пост в противопоставянето на капиталистическия Запад, след като влиза в социалистическия блок - в неговите Съвет за икономическа взаимопомощ (1950) и Организация на Варшавския договор (1955).
1959 г. за пръв път е фотографирана обратната страна на Луната от съветския космически апарат „Луна 3”. Тогава учените разбират, че „обратната” страна на Луната е място, което е съвсем различно от тази страна, която хората познават.
Снимките разкриват планински терен, коренно различен от този на видимата страна на Луната, както и две лунни морета - Маре Московрае (Морето на Москва) и Маре Десидерии (Морето на сънищата).
2001 г. започва войната в Афганистан с атаката на САЩ по въздух и суша срещу талибаните в Афганистан. В отговор на атентатите от 11 септември с.г., армията на САЩ, заедно с военни части на техните съюзници Великобритания, Канада, Австралия и Северния съюз, започва военни действия срещу Афганистан. Американски и британски самолети бомбардират цели в продължение на седмици, след което в началото на 2002 г. е даден старт и на сухопътната фаза.
Целта на операцията е да се залови Осама бин Ладен, който според американското правителство стои зад атентатите от 11 септември. Като второстепенна цел се посочва и премахването на ислямисткия режим на талибаните, който управлява държавата след оттеглянето на съветските войски в края на последната война в Афганистан.
Военните действия в Афганистан се водят от две основни чуждестранни сили, опитващи да установят контрол над страната. Операция „Трайна Свобода” е американска военна операция, изпълнявана с известен брой международни съюзници главно в източните и южни части на страната, по границата с Пакистан. Втората операция е дело на НАТО и към декември 2008 г. включва 51 350 войници от 41 държави, повечето от страни членки на блока.
Първоначално талибаните са свалени от власт и мнозина от лидерите им избити, но от 2006 г. нататък те значително подобряват позициите си и успяват да установят контрол над големи райони от Афганистан.
На 2 май 2011 г. американски командоси убиват Осама бин Ладен по време на секретна операция в град Аботабад, северно от Исламабад, Пакистан.
