В най-новата българска история столичният квартал Бояна често се свързва с важните си обитатели. Там живеят президентът и вицепрезидентът на България, премиерът и председателят на Народното събрание. Бояна и едноименната държавна резиденция са приютявали и комунистическия елит на страната от времето на т.нар. Народна Република. Някогашното малко село става квартал на София през 1961 г., но предимствата на това живописно място в най-ниските северни склонове на Витоша са известни много по-отдавна, пише каналът "fiveminutessofia" във vbox7.
В уникалната Боянска църква „Св. св. Никола и Пантелеймон“, включена в списъка на ЮНЕСКО за световното културно наследство, има ктиторски надпис от 1259 г. От него става ясно, че севастократор Калоян – тогавашният владетел на Средец и областта, е поръчал и платил разширsването на храма и неговото цялостно изографисване. Дотогавашният малък храм, построен още през XI век, е трябвало да бъде разширен и украсен най-вероятно защото в близост се е намирала лятната резиденция на севастократора.
Заради всички владетелски имоти в района според някои източници селото се е наричало Болярско. Около природната забележителност Момина скала – на 1087 метра надморска височина, над левия бряг на Боянската река – се е намирала крепостта Батул. Тя била част от веригата отбранителни съоръжения, защитаващи Средецкия район.
В писмените източници Бояна се споменава за първи път през 1015 г. при завладяването на българските земи от Византия. По време на османския период мястото, където била старата крепост, е наричано Къз тепе.
Трийсетина години преди Освобождението през Бояна минава руският филолог проф. Виктор Григорович, който пътешества из Балканите в края на 19 век. На тръгване той изнася от България 60 изключително ценни ръкописа, датирани между XI-XVIII век. Сред тях са Боянския поменик на българските владетели и Боянския палимпсест – старобългарски ръкопис, първоначално написан на глаголица, а в началото на XIII век – пренаписан на кирилица.
В Боянския поменик е споменато името на някой си зограф Василий. Най-изненадващо същото име е открито при последната реставрация на Боянската църква, написано под една от старите мазилки. С това е разбулена вековната мистерия кой е авторът на уникалните фрески в църквата – шедьовър на Европейската средновековна живопис.
Загадка остава как средновековната църква в Бояна е оцеляла невредима по време на петвековната османска власт. За малко обаче да пострада сериозно през 1912 г. Тогава селяните в Бояна решават да съборят стария храм и на негово място да построят по-голям и по-хубав.
Църквата е спасена и запазена с намесата на царица Елеонора, която предлага на съпруга си – цар Фердинанд, да даде на селяните друго място, на което те да вдигнат новата си църква. След пет години царица Елеонора умира и тялото ѝ е погребано непосредствено до стария храм, за който тя толкова е миляла.
В двора на църквата са и гигантските секвои, засадени от цар Фердинанд още през 1905 г. Нагоре по пътя се стига до Боянския водопад – чуднокрасив природен феномен, който привлича много туристи, особено през пролетта, когато топящите се снегове под Черни връх правят реката пълноводна.
През 1920 г. Иван Вазов, след една от екскурзиите си до водопада, го описва така:
„Тоя водопад ти се струва, че не иде от върха на Витоша, а нейде от небесните висини, носейки със себе си лучите на синевата и шума на бурите им.“
В Бояна има и езеро. То се намира в местността Ралевица и представлява изкуствен водоем, направен във връзка с изграждането през 1908 г. на Боянския водопровод. През 1923 г. е пусната в експлоатация и Боянската водноелектрическа централа с мощност 2 мегавата. Нейното предназначение е било да допринесе за електрификацията на столичния град.
В боянското землище се намира Националният исторически музей, който от 2000 г. се помещава в бившия дом №1 на правителствената резиденция. В Бояна се намира и Киноцентъра, където са създадени някои от най-популярните и обичани от българите филмови продукции.
С културните си и природни дадености Бояна е била и си остава не само любимо място на българските управници, но и притегателно място за всички жители и гости на българската столица. Тя е зелената резиденция на София.
В уникалната Боянска църква „Св. св. Никола и Пантелеймон“, включена в списъка на ЮНЕСКО за световното културно наследство, има ктиторски надпис от 1259 г. От него става ясно, че севастократор Калоян – тогавашният владетел на Средец и областта, е поръчал и платил разширsването на храма и неговото цялостно изографисване. Дотогавашният малък храм, построен още през XI век, е трябвало да бъде разширен и украсен най-вероятно защото в близост се е намирала лятната резиденция на севастократора.
Заради всички владетелски имоти в района според някои източници селото се е наричало Болярско. Около природната забележителност Момина скала – на 1087 метра надморска височина, над левия бряг на Боянската река – се е намирала крепостта Батул. Тя била част от веригата отбранителни съоръжения, защитаващи Средецкия район.
В писмените източници Бояна се споменава за първи път през 1015 г. при завладяването на българските земи от Византия. По време на османския период мястото, където била старата крепост, е наричано Къз тепе.
Трийсетина години преди Освобождението през Бояна минава руският филолог проф. Виктор Григорович, който пътешества из Балканите в края на 19 век. На тръгване той изнася от България 60 изключително ценни ръкописа, датирани между XI-XVIII век. Сред тях са Боянския поменик на българските владетели и Боянския палимпсест – старобългарски ръкопис, първоначално написан на глаголица, а в началото на XIII век – пренаписан на кирилица.
В Боянския поменик е споменато името на някой си зограф Василий. Най-изненадващо същото име е открито при последната реставрация на Боянската църква, написано под една от старите мазилки. С това е разбулена вековната мистерия кой е авторът на уникалните фрески в църквата – шедьовър на Европейската средновековна живопис.
Загадка остава как средновековната църква в Бояна е оцеляла невредима по време на петвековната османска власт. За малко обаче да пострада сериозно през 1912 г. Тогава селяните в Бояна решават да съборят стария храм и на негово място да построят по-голям и по-хубав.
Църквата е спасена и запазена с намесата на царица Елеонора, която предлага на съпруга си – цар Фердинанд, да даде на селяните друго място, на което те да вдигнат новата си църква. След пет години царица Елеонора умира и тялото ѝ е погребано непосредствено до стария храм, за който тя толкова е миляла.
В двора на църквата са и гигантските секвои, засадени от цар Фердинанд още през 1905 г. Нагоре по пътя се стига до Боянския водопад – чуднокрасив природен феномен, който привлича много туристи, особено през пролетта, когато топящите се снегове под Черни връх правят реката пълноводна.
През 1920 г. Иван Вазов, след една от екскурзиите си до водопада, го описва така:
„Тоя водопад ти се струва, че не иде от върха на Витоша, а нейде от небесните висини, носейки със себе си лучите на синевата и шума на бурите им.“
В Бояна има и езеро. То се намира в местността Ралевица и представлява изкуствен водоем, направен във връзка с изграждането през 1908 г. на Боянския водопровод. През 1923 г. е пусната в експлоатация и Боянската водноелектрическа централа с мощност 2 мегавата. Нейното предназначение е било да допринесе за електрификацията на столичния град.
В боянското землище се намира Националният исторически музей, който от 2000 г. се помещава в бившия дом №1 на правителствената резиденция. В Бояна се намира и Киноцентъра, където са създадени някои от най-популярните и обичани от българите филмови продукции.
С културните си и природни дадености Бояна е била и си остава не само любимо място на българските управници, но и притегателно място за всички жители и гости на българската столица. Тя е зелената резиденция на София.
