1917 г. за първи път от Германия е използван отровния газ иприт. За първи път ипритът е използван против англо-френските войски близо до град Ипр, откъдето идва и наименованието му.
Ипритът е безцветна течност с температура на топене 14,5°С и температура на кипене 217°С. Техническият иприт е тъмнокафява, почти черна течност с неприятен мирис. Притежава поразяващо действие при всички пътища на проникване в организма. Поразява лигавиците на очите, носоглътката и горните дихателни пътища дори и в незначителни концентрации. При по-високи концентрации освен локалните поражения протича и общо отравяне на организма.
Основното бойно състояние на иприта е капково или аерозолно. Способен е да създава опасни концентрации на пари за сметка на изпарението си от заразени местности. В бойни условия може да се използва с помощта на артилерия, авиационни бомби и др. Дълбочината на разпространение на парите му е 1-20 км за открити участъци. Ефектът от „заразяване” на дадена местност през лятото може да трае до две денонощия, а през зимата до две-три седмици.
В началния момент на контакт на иприта с кожата липсва раздразнение и болка.. Поразяването на кожата започва със зачервяване, поразените места са предразположени към инфекция. След едно денонощие на мястото на зачервяването се образуват малки мехури, пълни с жълта прозрачна течност. След 2-3 дни мехурите се пукат и се образуват трудно зарастващи рани.
При вдишване на пари или аерозоли на иприт първите признаци на поражение се проявяват след няколко часа под формата на сухост, загряване в носоглътката, след това настъпва силен оток, съпроводен с отделяне на гнойни секрети. В тежки случаи се развива възпаление на белите дробове и смъртта настъпва след 3-4 дни от задушаване.
Особено чувствителни на действието на иприта са очите. При въздействие на парите му в очите се появява усещане за „пясък”, сълзотечение, дразнене от светлина, след това очите се зачервяват и отичат, като това е съпроводено с обилно отделяне на гной. Попадането на капчици иприт в окото могат да доведат до слепота.
1920 г. официално е открит Панамският канал, шест години след като през него минава първият кораб (15 юни 1914 г.). Каналът, свързващ Атлантическия и Тихия океан през Панамския провлак, е с дължина 82 км. До изграждането му най-прекият път по море между Европа и Далечния изток е покрай нос Хорн или покрай нос Добра надежда. Най-високата му точка - езерото Гатун, е на 26 м над морското равнище.
Още в началото на 19 в. започва да се мисли за прокопаване на канал, който да съкрати драстично пътя, като се обсъждат две възможности - трасе през Панама или трасе през Никарагуа. Панамският маршрут е избран на международен конгрес в Париж през 1879 г. Фердинанд дьо Лесепс, организирал прокарването на Суецкия канал, е натоварен с проектирането и изграждането и на канала в Панама, чийто строеж започва на 1 януари 1880 г.
По това време Панама е част от Колумбия и САЩ влизат в преговори с властите в Богота, за да получат правата върху канала. Въпреки подписването на предварителен договор през 1903 г. до споразумение не се стига и Вашингтон изпраща в района флота, за да гарантира правата си, като същевременно подкрепя панамските бунтовници.
През канала започват да преминават кораби през август 1914 г., но официалното му откриване се забавя до 1920 г. поради редица причини, сред които и Първата световна война.
1945 г. в Царство България със закон е въведен гражданският брак. На следващият ден в София е сключен първият граждански брак.
През периода 1883-1945 г. брачното право е изцяло под юрисдикцията на Българската православна църква. То се основавало на Екзархийския устав и на постановленията на Светия синод. През 1883 г. към Екзархийския устав се добавя част, озаглавена „За браковете”, в която се регламентират проблемите, свързани с брачната институция.
По-късно настъпват допълнения и промени, които засягат въпросите за разтрогването на брака и различните явления, като незаконен брак например.
Разводи се допускали само при „нарушение на физическото или психическото здраве, което води до неизпълнение на съпружеските ангажименти”, при доказана изневяра, при ограничаване на религиозните права и свободи на православния съпруг и при тежки криминални престъпления. Съгласно чл.198 не се допускал развод при „взаимно съгласие”.
Църковният съд бил независим от правораздавателната система. Не се допускало участие на адвокати освен в случаите, когато една от страните живеела извън пределите на Третото българско царство. Църковната бракоразводна процедура се провеждала при закрити врати.
През 1945 г. Наредбата-закон за брака заменя религиозния брак с гражданския, осъществяван пред държавен орган, като единствената валидна форма за сключване на брак.
1953 г. официално е открит стадиона „Имтек Арена” в германския град Хамбург. Във вътрешността му е разположен и музеят на Хамбургер.
Първият стадион на мястото на днешния „Имтек Арена” е Градски стадион Алтона. Откриването му се състои на 11 септември 1925 г. пред 50 000 зрители. Две години по-късно започва провеждането на международни мачове на национално равнище, а през 1928 г. се състои и финалът за определяне на немския шампион („Хамбургер” - „Херта Берлин” 5:2).
Бомбадировките по време на Втората световна война разрушават съоръжението. Едва в периода 1951-1953 г. стадионът е изграден отново, получвайки името „Фолкспаркщадион”. Официалното му откриване е направено на 12 юли 1953 г.
Но широките овални трибуни и отдалечеността им от терена са причина за негодуванието на феновете, на които не се харесва липсата на подходяща атмосфера по време на футболните срещи. Това се променя през юни 1998 г., когато започва основна реконструкция.
Първо игралното поле е обърнато на 90 градуса, както е зададено в разпоредбата на Немския футболен съюз за разположението на терените. След това - без да се преустановява провеждането на футболни мачове, на мястото на двата странични сектора за правостоящи се изграждат централния и срещуположния сектор. Накрая мястото на старите централен и срещуположен сектор е заето от новопостроените странични сектори. Първият мач след големия ромент е проведен на 2 септември 2000 г.. На тревата се срещат отборите на Германия и Гърция (2:0).
До 30 юни 2001 г. името на стадиона е „Фолкспаркщадион”. След това съоръжението е преименувано на „АОЛ Арена” по силата на сделка с американския интернет провайдер АОЛ за 30 млн. марки. През 2005 г. договорът е продължен за още две години. От сезон 2007/2008 влиза в сила и шестгодишен договор с банка „ХСХ Нордбанк” за правото съоръжението да носи имато „ХСХ Нордбанк Арена”. Но заради Световната финансова криза банката прекратява предсрочно договора през 2010 г. След това новият спонсор на стадиона става „Имтек”.
Новооткритият стадион става собственост на Хамбургер през 1998 г. и е един от петзвезндите стадиони на УЕФА. На него могат да се играят финали на Шампионската лига и за Купата на УЕФА. Той домакинства на пет мача от 18-ото Световно първенство по футбол. През 2010 г. стадионът е домакин и на финала на Лига Европа.
Любопитен факт е, че тъй като АОЛ не е сред спонсорите на ФИФА, по времето на Световното първенство през 2006 г. стадионът носи името „ФИФА ВеЕм Щадион Хамбург”. В тази връзка стадионът е „изчистен” от всички имена на спонсори на Хамбургер. Повечето от тях са покрити, а осемте огромни светещи букви от името на „АОЛ Арена” и логото, намиращи се на покрива, са демонтирани.
1962 г. за първи път пред публика се появява рок-бандата „Ролинг Стоунс”. Първата официална публична изява на новата британска рок-група е в Марки Клъб с песента на Мъди Уотърс „Rollin' Stone”.
В началото на 50-те години Кийт Ричардс и Мик Джагър са съученици в началното училище Уентуърт в Дартфорд. Те се срещат отново през 1960 г., когато Ричардс посещава колежа по изкуства Сидкъп, а Джагър учи в Лондонското училище по икономика. Двамата съставят групата „Литъл Бой Блу и Блу Бойс”, заедно с общия си приятел Дик Тейлър, по-късно член на „Прити Тингс”.
По това време другите бъдещи основатели на „Ролинг Стоунс” Брайън Джоунс и Иън Стюарт участват в лондонската ритъм енд блус сцена, насърчавани от Сирил Дейвис и Алексис Корнър. Джагър и Ричардс се запознават с Джоунс, докато той свири на китара с групата на Корнър „Блус Инкорпорейтид”.
Първата репетиция на групата е организирана от Джоунс и включва Стюарт, Джагър и Ричардс. През юни 1962 г. съставът й е Джагър, Ричардс, Стюарт, Джоунс, Тейлър и барабаниста Тони Чапман, който малко по-късно напуска. Малко след създаването на „Ролинг Стоунс” Джагър и Ричардс започват да работят в екип и създават все по-голяма част от песните на групата, като постепенно изместват от лидерската позиция все по-нестабилния Брайън Джоунс.
Първоначално групата е ангажирана с продължили осем месеца неделни участия в „Кроудеди Клъб”. Там ги забелязва Джордж Харисън, който присъства на техни изпълнения заедно с другите членове на „Бийтълс”, и ги препоръчва на звукозаписната компания „Дека Рекърдс”. През май 1963 г. групата подписва договор с „Дека”.
Първият сингъл на „Ролинг Стоунс”, издаден на 7 юни 1963 г., е кавър версия на „Come On” на Чък Бери и достига 21-во място в британската класация. След издаването му групата предприема турне в британските клубове, като за пръв път свири извън Голям Лондон в „Аутлук Клъб” в Мидълсбро на 13 юли.
През есента на 1963 г. „Ролинг Стоунс” участват в първото си голямо концертно турне като поддържаща група на няколко американски звезди. Още по време на турнето те записват втория си сингъл, написаната от Джон Ленън и Пол Маккартни и издадена малко по-късно и от Бийтълс „I Wanna Be Your Man”. Сингълът достига 12-то място в британската класация. Третият им сингъл е кавър версия на „Not Fade Away” на Бъди Холи и достига до третото място.
„Ролинг Стоунс” първоначално придобиват популярност във Великобритания и Европа, а след това и в САЩ, като част от т.нар. Британско нашествие. Те имат издадени във Великобритания 22 студийни и 8 концертни албума и многобройни компилации, като броят на продадените албуми в целия свят надхвърля 200 милиона.
През 1989 г. „Ролинг Стоунс” са включени в Залата на славата на рок енд рола, а през 2004 г. са поставени на четвърто място в класация на списание „Ролинг Стоун“ на 100-те най-велики изпълнители на всички времена. А през лятото на 2012 г. в чест на 50-тат годишнина от сценичната си кариера, „Ролинг Стоунс” след петгодишна пауза защитиха славата си пред 20-хилядна публика в препълнената лондонска „02 Арена”.
2005 г. принц Албер II е коронясан за княз на Монако. Церемонията практически има само символично значение. По-късно същата година - на 19 ноември, се провежда още една церемония, на която са поканени аристократи от цяла Европа.
Всъщност Албер Александър Луи Пиер Грималди е принц на Монако от 6 април 2005 г. и се възкачва на трона на княжеството след смъртта на баща си Рение III. На 31 март 2005 г. след приемането в болница на баща му, Албер поема ръководството на княжеството и до смъртта му изпълнява длъжността регент на Монако. След тази дата той официално се възкачва на трона на княжеството.
На12 юли кралското семейство се появи на публично място за първи път след погребението на принц Рение, за да отбележи тържествено качването на трона на принц Албер II.
От 1985 г. Албер е член на Международния Олимпийски комитет, а от 1994 г. председател на Олимпийския комитет на Монако. Любопитен факт е, че той участва и в Зимните олимпийски игри през 1988, 1992, 1994, 1998 и 2002 г. като състезател по бобслей.
2011 г. Нептун завършва първата си орбита от откриването си на 23 октомври 1846 г. насам. Това е осмата планета от Слънчевата система и най-външния газов гигант в нея. Тя е четвъртата по размери и третата по маса. Нептун е най-отдалечената от Слънцето планета. Носи името на римския бог на морето Нептун.
Открит на 23 септември 1846 г. Нептун е първата планета, чието съществуване е доказано чрез математически изчисления, а не от емпирични наблюдения. Неочаквани промени в орбитата на Уран навеждат астронома Алексис Бувар на мисълта, че урановата орбита е подложена на гравитационни смущения от друга, неизвестна дотогава планета. Нептун впоследствие бива открита от Йохан Гал на позиция, прогнозирана от Юрбен Льоверие, а най-големият спътник, Тритон, бива открит скоро след това.
Нептун не може да се забележи с просто око. Изглежда като синьозелен диск подобен на Уран, но по-тъмен. Синьозеленият цвят се дължи на поглъщането на червената светлина от метана в атмосферата на планетата. Тъй като са му необходими 165 години, за да извърши едно пълно завъртане около Слънцето, едва през 2011 г. Нептун се върна в позицията на която е бил открит от Йохан Гал.
Единственият апарат, посетил Нептун, е „Вояджър 2”, който се сближи максимално с планетата на 25 август 1989 г. При преминаването си е заснел в южното полукълбо Голямото тъмно петно подобно на Голямото червено петно на Юпитер.
Нептун има 13 известни естествени спътника. Най-големият от тях е Тритон, открит от Уилям Ласел само 17 дни след откриването на Нептун. Тритон е достатъчно близо до Нептун за да бъде заключен в синхронна орбита и бавно се приближава навътре и евентуално ще бъде разкъсан, когато достигне границата на Рош. Тритон е най студеният обект измерен в Слънчевата система с температура -235°C.
