Завръщане в Европа
Завръщане в Европа / netinfo
Редакционна статия на Пиер Руслен във в. "Фигаро"

Франция се завръща в Европа. След двегодишно отсъствие, и като следствие, две години на неподвижност, надеждата, пробудена у нашите партньори с избирането на Никола Саркози, вече е съпроводено от известна нервност.

Предупрежденията на Брюксел - относно Европейската централна банка и силното евро, дефицита, изкушението на протекционизма, както и Турция - не закъсняха, сякаш за да напомнят на новоизбрания президент, че ако не са израз на консенсус, думите от предизборната му кампания ще си останат само това – предизборни лозунги.

Брюксел може да бъде спокоен! С президент, излъчен от новото поколение, с достатъчно мнозинство благодарение на ясната си програма, Франция преодоля своята криза на доверието. Оттук насетне тя ще е в състояние да преоткрие исконната си ролята в предните редици на Европа.

Това е съвсем ясно. Достатъчно е да видим облекчението на социалистическа Испания - единствената страна освен Люксембург, одобрила чрез референдум европейската конституция. Въпреки предпочитанията си към документа в сегашния му вид, въпреки неизбежната си подкрепа за Сеголен Роаял, Хосе Луис Родригес Сапатеро е достатъчно прагматичен, за да види, че новият тласък в европейската конструкция минава задължително през триумфа на десницата във Франция.

Още на следващия европейски Съвет през юни ще бъде представен опростен проект, който предлага реформа в европейските институции, но без изискването за ратифициране с референдум. Ангела Меркел се присъедини към предложението на Никола Саркози. Тони Блеър е готов да подкрепи идеята по време на последната за него среща на върха, спестявайки на приемника си Гордън Браун отговорността за решението. Остава да бъдат изолирани страните като Полша, които ще се изкушат да се противопоставят. Франция вероятно направи, както и да изглежда това, нужното, за да извади Европа от коловоза, в който я натика през май 2005 г.

За останалото страната ни ще представи позициите си без комплекси. Мина времето на догматизма, бил той романтично европеистичен или тясно национален. Никола Саркози ще отстоява интересите на Франция в Европа точно както Ангела Меркел защитава германските.

Позицията на Саркози по въпроса за Турция има това достойнство, че е ясна. Тя е добре известна както на онези, които го избраха, така и за европейските страни като цяло. При това положение няма какво да добавим.

Не е в наш интерес сега да превръщаме това в причина за война. Настояването за прекъсване на преговорите за присъединяване само ще изолират страната ни и то в момент, когато тя жадува да си върне централната позиция в Европа и когато възникват по-важни и неотложни приоритети. Дори Никола Саркози да подкрепи Ангела Меркел в това начинание, той знае, че прекаленото бързане би могло да дестабилизира коалицията на германския канцлер.

Преди това той трябва да придаде плътност и форма на идеята си за Средиземноморски съюз – един неизбистрен засега проект, но който има за цел да възстанови равновесието в Европа. Нужно му е най-вече да установи с Ангела Меркел, а скоро и с Гордън Браун, отношения на доверие, за да може Европа да се справи с предизвикателствата на глобализацията. /БТА/
Последвайте ни

Коментар