Спомнете си - преди години активно в политиката присъстваше един мастит, мустакат българин, който беше станал пословичен с израза си "усмихни се, българино!". През този четвърт век на надежди и очаквания до там се сгромоляса държавата ни, че започнахме един друг да се замеряме с какво ли не. И ето, че в класацията къде живеят най-щастливите хора по света ни няма сред първите 150. Напълно очаквано! Но поводът да напиша тези редове е появата, във водеща национална телевизия, на хубава жена, главен редактор на някакво списание, и пластичен разкрасител на нежния пол, които цяла седмица политиканстваха. Далеч съм от това да ги обидя, но тя, дамата, с очила за 400 - 500 лв., обяви, че парите не са най-важното нещо, за да се усмихваме и бъдем щастливи. Даде пример с кубинците, които били върхът на сладоледа. А може ли да става сравнение между тях и нас?! Те още живеят под "покровителството" на социализма и не знаят, че 2 и 2 е равно на четири и не са чували за пазарна икономика. А у нас тя съществува повече на думи.
Въпросната дама не знае, че леля Пенка от Долно Уйново не може да задели 30 лв. от пенсията си, за да си купи очила и да гледа нормално телевизия, а чичо Спас от 10 години няма пари за зъбни протези и не дъвчи пържолата, която си позволява за Коледа. Не само парите правят хората щастливи, но без тях просто е невъзможно да се живее и оцелява в съвременната действителност. Те са двигателят в обществото, те отварят врати за нормално общуване, те са онази сила, годна да пребори бедността, която е налегнала държавата ни.
Разбира се, има и такива люде у нас, за които богатството е бреме и се пазят от отряди от въоръжени мутри. Те не смеят да се почувстват щастливи и не се усмихват. Говорят със злъч срещу богатите, които делят спечеленото с бедните в разни благотворителни кампании. За българските филантропи не трябва да мислим. Става въпрос за обикновените хорица. Според последната статистика 51% от българите живеят под прага на бедността. От тях повечето от 800 000 са пенсионери. Интересно, ако французин, германец и грък ги поставим при нашите условия, дали ще оцелеят? Едва ли... Тогава? Нали говорим за европейска солидарност или тя е само на думи и важи за отбрани държави.
За 2013 г. в България са регистрирани 2 212 860 пенсионери. Но както всичко и там има класа, раса и маса. Значи чичо Дончо, пенсиониран полковник от РУМНО, получава от лъжовния ден 1 април 770 лв., а жена му - пенсионирана кадровичка, от 600 - 654 лв. А леля Златка, която цял живот е учила децата ни, от 200.11 лв. успя да се добере до заветните 218.92 лв. Повечето от тези, които плачат с големите пенсии, са бивши военни и полицаи, те са класата, обожаваща червения цвят и има защо!
Социалният министър Хасан Адемов, симпатичен човек, от който не зависи нищо, обеща, че може да се дадат до 50 лв. коледни надбавки на пенсиите до 200 лв. Аз питам: след като минималната работна заплата е 310 лв., то защо и такива пенсии да не се облажат с пуйка от държавата? Редно е и тези, които са се осигурявали за максимална пенсии в последните години, да си получат парите. Те са си ги заработили! На старите номенклатури и това, което сега им се дава, е много. Знам, че много от тях ще скочат срещу мен, но нали комунистическото учение, като християнството, учат ако имаш две ризи, да дадеш една на ближния си. Изглежда, че това нещо в България е невъзможно. А както е тръгнал, скоро няма да има пари и за най-малките пенсии, защото много станаха хората, които спестяват за еднопосочен билет и няма да има кой да работи, за да получат рентата си нашите бащи и майки.
Има и категория хора, които никога на се работили и се радват на социална пенсия, но тя никак не е малка - 110 лв.. И защо леля Златка няма да вземе полагащите й се 50 лв.? В същото време някой, на който му дават пари за дърва и какво ли не, без да ги е заслужил, се радва на социални придобивки. Същото е и с безбройните деца на мургавите, които освен кражбите са основна издръжка на семействата им. Редно ли е и докога нещата ще продължават по този начин!
Социална държава, да! Но... според възможностите и законите. А те не са еднакви за всички и това най-много дразни хората.
* Авторът е дългогодишен спортен журналист и издател.
