Защо момчетата да не тренират бокс в училище?
Защо момчетата да не тренират бокс в училище? / снимка: Gulliver/Getty Images

Не става дума за старите лафове като онзи, че има само няколко вида спорт (бокс, мотоциклетизъм и т.н.), а останалите са обикновени игри. Не става дума и за Кубрат Пулев, който за няколко минути и няколко отлични удара върна спомени от безброй изгледани боксови мачове на стари VHS касети. Пък и отвори очите на мнозина, че боксът е смислен спорт, а не само размяна на тупаници.

Става дума за тренировката, самодисциплината, физическата сила и психическа уравновесеност. Все неща, които боксът дава на момчетата по света.

Става дума за избор между затлъстяване, безброй часове във Facebook и скучни часове по физическо срещу практикуване на смислен спорт, който помага на момчетата да станат мъже. При това без да си разменят тупаници, псувни и други подобни, присъщи на пикльовци, които просто искат да станат мутри.

Сигурно ви звучи странно, но боксът трябва да се изучава в училище, защото е спорт с качества и предимства.

Едно време разказваха как бокс се учило в час по физическо в британските училища, а аз не вярвах на ушите си. По мое време, добре че попаднахме на отличен учител, учихме волейбол, баскетбол и футбол, дума не е ставало пък за бокс. Имаше бабаит, които се биеха в околните улички на училището, крадяха маратонки и доказваха своята мъжественост. Но за бокс никой не си е помислял.

Какъв бокс, ще кажат родителите, да мътите главата на моето момче от малко с удари и мечти за сбивания. Я по-спокойно.

В британските училища са учили бокс преди половин век. Може и да говорим за 60-те, но говорим точно за бокс, точно в училище. След масирана кампания през 1962 г. за вредите, които този спорт може да нанесе, тамошното министерство на образованието го вади от спортната програма на училищата. Прехвърля го в професионалните школи. Но точно тук идва драмата. Защото в боксова школа отиват само тия, които наистина биха се занимавали професионално с бокс; безстрашните хулигани, готови да ударят по един на всеки уличен всезнайко. Идеята на бокса в училище е и дебеличкото момче от първия чин също да учи редом с отворкото на последния.

Защото боксът наистина развива определен арсенал от физически и психически качества у учениците. Нещо повече - не мислете, че в английските часове по физическо децата са заставали едно срещу друго, за да се млатят в няколко рунда. Основната част от заниманията минавали в т.нар. фитнес за бокс - серия от упражнения, занимания и физическа подготовка, която те подготвя за евентуален спаринг. Минавали месеци преди първи физически контакт с друг ученик.

Основната критика към този спорт е, че нанася непоправими травми на мозъка. Никой не спори, че всеки удар в главата причинява сътресение, увреждат се кръвоносни съдове, нервни клетки. Но и всеки трябва да прави разлика между аматьорски и професионален бокс. Дето се вика, удар на топка с глава във футбола се смята за красиво изпълнение, при положение, но какво се случва в главата на футболиста си остава само за футболиста. Нали е красиво.

За да накараш един ученик да повярва в бокса, трябва герой, когото той да познава, да е гледал по телевизията. Когато България има своя Кубрат Пулев, точно сега е моментът да се говори за бокс в училище.

Тони Парсънс, любим журналист, пише, че независимо дали си на 15 или 50 години, боксирането е онзи невероятен процес, който помага да овладееш изкуството да контролираш себе си до непознати висоти. И продължава: „Боксирате се, но пък физическата ви форма става отлична. Като с плуването - няма как да плувате без да се намокрите”.

Онези, които се боксират, дори само с боксова круша, казват, че нищо не вкарва тялото във форма, координация и кондиция така, както боксовите удари. „Боксирането убива биреното коремче и прави плочки на негово място”, продължава да убеждава Парсънс.

Боксът е от онези спортове, които не се практикуват, когато и когато ви скимне. Необходима е самодисциплина и контрол. Няма как да кажете - аре, да поритаме едно мачле. Или да поиграем плажен волейбол. Или федербал. Тенис дори. Боксът е друга бира. Хем убива биреното коремче, хем изисква специални усилия, постоянство и тренировъчна зала с предварително записан и спазен час.

Когато гледате бокс сигурно се забавлявате да броите ударите в главата. Следващият път вижте спокойствието. Боксът е спокойствие, търпение, изчакване.

Опитайте с един клас в едно училище, за да разберете, че момчетата могат да научат само добри неща от бокса. Кога друг път са чували те за контрол и спокойствие, при положение, че ъпдейтват статуса във Facebook, докато пишат домашно; чатват в Skype с ново гадже от друго училище, докато решават задачи, а междувременно ъплоудват снимка в Instagram? Ако сте родители, сигурно се опитвате да ги върнете към аналоговия свят, но в повечето случаи безуспешно. Когато влизат в заведение, още преди да са поръчали храна питат за паролата за интернет. Когато нервна пот избие по челото им, разбирате, че батерията на смартфона им свети в червено. Това ги вълнува днес.

Проблемът с бокса не са нокаутите и травмите в главата (оставете това за професионалните боксьори), а фактът, че се учи само в специализирани клубове. Практикуват го само добре сложените, смели и нахакани момчета. Всички останали, които реално имат нужда да учат малко бокс, никога не се записват, за да не ги нокаутират в залата. Никой не оспорва твърдението, че за да учат бокс, децата трябва да бъдат инструктирани от професионалисти. Но родните специалисти по бокс със сигурност биха се радвали, ако този спорт бъде преподаван в училище. Няма съмнение, че Кубрат Пулев ще направи по един специален открит урок тук и там, за да запали малчуганите. А те после сами ще открият, че не винаги е важно да фраскаш силно този срещу теб, но и да се научиш да понасяш ударите. Сега на ринга, после в живота.  

А всички останали могат да преброят травмите, които се нанасят от останалите спортове и да ги сравнят с аматьорския бокс. И после да засичат кое е хубаво и кое не.

Спорт

gong.bg
Добави ни в предпочитани източници в Google
Последвайте ни

Коментар