Последните поправки в Наказателния кодекс предвиждат от една до четири години затвор за журналисти, които проповядват или подбуждат към дискриминация, насилие или омраза, основани на народност, раса или етническа принадлежност. Не е ясно обаче какво всъщност е проповядване и всяко подобно говорене би могло да бъде сведено към проповядване на етническа омраза. Това заяви в предаването „Кой говори" по Дарик главният редактор на в. „Труд" Димитрана Александрова.
Относно това, как се е стигнало до промените Алексей Лазаров, заместник-главен редактор на в. „Капитал" и член на Комисията по етика в печата, обясни, че те са дошли след множество критики на няколко правозащитни организации за това, че словото но омразата в България набира скорост и се увеличава.
„Тези критики стигнаха на ниво Европейски съюз, който посъветва българските власти да направят, така че да се намали езикът на омразата в българското общество, не само в медиите. Те реагираха първосигнално и казаха, че ще дигнат санкциите за такъв вид слово на омразата, което е нелепо, защото законът би следвало да отразява някакви съществуващи норми в обществото, а не толкова да ги налага, докато те в случая се опитват да създадат и да възпитат хората", допълни Лазаров.
Георги Лозанов, председател на Съвета за електронни медии, обясни, че говоренето като цяло е нетолерантно, както в етнически план, така и относно религиозна и сексуална ориентация.
„По-скоро говорим за инструмента, който се ползва, защото това е свързано с ценности, а ценностите не се защитават със санкции", каза Лозанов.
Според него ценността е вътрешна норма, станала част от твоята същност, а толерантността е част от този ценностен репертоар и не може да се преследва с такъв тип санкционираща система, защото тогава се получава замълчаване, но то се изтласква и става много по-силен вътрешен мотив - пряко не изразен и не изговорен, но трупащ се. Той даде пример с ромите и за това, че ако към тях има някакъв предразсъдък и не се говори за него, от това той не изчезва, а се увеличава.
Ценностният проблем трябва да бъде решен с възпитание, да се променят училищните програми и да мислим по-модерно. Това каза Димитрана Александрова и допълни, че в този текст проблемът е, че създава предпоставки да бъде използван, ако реши прокуратурата, в политическата борба, защото идват избори, или срещу медии, ако са прекалено критични към властта.
„Не можем да разчитаме на това, че властите ще бъдат безкрайно коректни. Те, законите са за това, за да поставят правила. Виждали сме в България много случаи, в които прокуратурата е била използвана за политически цели", каза още Александрова.
Тя беше категорична, че ако започнат и медиите да се променят и публикуват повече аналитични и конструктивни текстове, проблемът с езика на омразата ще стане по-малък.
Георги Лозанов допълни, че трябва да има определена публична яснота в обществото за това, какво слагаме в думите, за да може да използваме тези думи в закон. Според него, когато става дума за толерантността и за нейните граници, те трябва да са се случили в някаква форма вътре в отношенията между хората, тогава могат да бъдат пренесени в закон.
„Иначе пренасяш нещо, което само по себе си кипи и е неясно, тогава законът става опасен инструмент, който може да ти се изплъзне от ръката. Затова, колкото и да е парадоксално, в общества, колкото по-толерантни са те, толкова повече можеш да защитаваш толерантността с норми и санкции. Колкото по-малко толерантни са, толкова повече трябва да даваш шанс на публичния дебат да свърши някаква работа в това отношение", обясни председателят на Съвета за електронни медии.
Според адвокатът Михаил Екимджиев ние живеем в расистко общество, в което тлеят и се нагнетяват расистки предразсъдъци, а расисткото и нетолерантното говорене не се различава и не се възприема като нещо обществено неприемливо и непозвелено от правото.
„Няма нищо лошо да има една наказателно-правна санкция и всичко зависи от това кой как ще тълкува тези наказателни разпоредби, как ще ги интерпретира и как ще ги прилага. Защото като си говорим за ценности на едната страна, на везните като ценност са заложени правото на лично достойнство, на етническо самоопределение, правото на алтернативна сексуална ориентация, които безусловно са ценности в едно демократично общество, а от другата страна на везните е една не по-малко важна обществено-значима ценност, каквато е свободата на словото, която е фундамент на цялото демократично общество", допълни адвокатът.
Той обясни, че нашето общество и чрез публичното говорене и обсъждане на тези теми, и чрез съдебната система, трябва да намери оптималния, разумния баланс между тези две защитими ценности и права.
