Ще може ли държавата да си позволи да увеличи минималната работна заплата и пенсиите от средата на тази година, ще стане ясно след броени дни, когато ще бъдат възобновени преговорите между правителството, синдикатите и бизнеса. Преди месец синдикатите предложиха официален пакет от мерки в подкрепа на най-бедните у нас, и поискаха увеличаване на минималното възнаграждение от 240 на 290 лева, както и индексиране на пенсиите с 4.4 процента. Социалният министър Тотю Младенов принципно подкрепи идеята за вдигане на минималните заплати и на пенсиите, но във варианта минималната заплата да стане 270 лева, за което ще бъдат нужни около 8 милиона лева до края на годината. Бизнесът категорично се противопостави на Увеличаването на минималното възнаграждение води до прякото вдигане на някои плащания, и ще предизвика непряко увеличаването на други плащания, показва проверка на Дарик.
Последното увеличение на минималната работна заплата се случи през 2009 година, като възнаграждението нарасна с 20 лева и се замрази на 240 лева, каквато е стойността му и в момента.
По данни на синдикатите такава заплата получават около 142 000 души, като 47 000 от тях работят в държавния сектор, а останалите над 90 000 души - в частния. Ако правителството приеме варианта на синдикатите за вдигането на минималната заплата с 50 лева от 1-ви юли, то трябва да предвиди пари и за автоматично вдигащите се обезщетение за отглеждане на малко дете до 2 години, месечна добавка за деца с трайни увреждания и помощи за деца с изявени дарби. Това означава, че държавата трябва да намери допълнителни над 25 милиона лева от 1 юли до края на годината, за да издържи на разходите до края на годината. По-високо ще стане възнаграждението по националните програми за субсидирана заетост, за които по план са предвидени 60 милиона лева за заетостта на поне 27 000 безработни хора, както и по някои от схемите на оперативната програма „Развитие на човешките ресурси", в които се плаща минимална работна заплата. От Агенцията по заетостта увериха, че ръстът на тази заплата няма да се отрази върху възможностите за осигуряване на средства за заплати по европейските програми.
Синдикатите твърдят, че минималната работна заплата е катализатор, който предизвиква увеличаване на всички доходи. С вдигането й ще се увеличат и минималните заплати по браншове и отрасли, обясни Мика Зайкова, финансов експерт в КТ „Подкрепа".
„Нейното увеличение трябва да бъде съобразено с нивото на прага на бедност, който в момента е декретиран на 211 лева, но неговото истинско състояние по европейската методика би трябвало да бъде вече 246 лв. Така че при тази ситуация минималната работна заплата не може да бъде по-малка от прага на бедност, още повече че тя не е необлагаема и нетният доход от нея е 187,50 лв. Като се прибави инфлацията, доста сериозното покачване на цените особено на стоките от първа необходимост, оставането й на това ниво е просто невъзможно", коментира тя.
Вдигането на минималната заплата ще ощети хората, твърди икономистът Георги Стоев.
„На първо място някои хора ще загубят работните си места. В момента, в който административно задължите работодател да плаща повече отколкото произвежда работникът, той има два варианта: или да го уволни и да съкрати това работно място, или да се опита да мине в сивия сектор на икономиката. И двете неща сме свикнали да ги наричаме негативни развития за икономиката. Второто нещо, което ще се случи, е някои хора ще имат повишени разходи за данъци и осигуровки, основно това са самонаетите лица, съответно те ще трябва да осмислят как да посрещнат тези по-високи разходи. При всички случаи това би могло да означава и закриване на още работни места", обясни експертът.
Мика Зайкова обвърза положителните ефекти от вдигането на минималната заплата с повишената покупателна способност на хората, които я получават.
„Колкото е по-голямо вътрешното потребление, толкова повече пари ще влязат в бизнеса, който работи за вътрешния сектор и това ще стимулира неговото развитие. Освен това, качвайки се минималната работна заплата, тя няма да донесе принос само на семействата като разполагаем доход, тя ще върне обратно по-големи данъци и по-големи осигуровки, които ще стабилизират... Не само тя, защото ако тя се качи на 290 лв., ясно е, че заплатите, които са в толеранса от 240 до 300 лв., ще трябва и те да мръднат и така кумулативно ще се получи един ефект в бюджета от данъка върху доходите на физическите лица, един доста сериозен ресурс. По същия начин и в бюджета на НОИ. Това пък от своя страна ще даде възможност за лекото повишаване, доколкото това е възможно, разбира се, на пенсиите, защото пенсионерите и нискодоходните групи харчат всичко поради мизерния характер на техните пенсии и поради възрастта, в която се намират. Те и да искат не могат да спестяват, тоест каквото получат веднага го влагат в оборота на държавата, тоест в индивидуалното потребление", каза Зайкова.
Георги Стоев вижда раздвижването на икономиката по обратния път: „Полезно за икономиката е да има инвестиции. С инвестициите идват нови работни места, по-високи доходи, а тяхно следствие е по-високият стандарт на живот и по-голямото потребление. Ако искаме да започнем с по-голямо потребление, няма как да стигнем до по-големи инвестиции".
Според Мика Зайкова с увеличаването на минималната работна заплата трябва да се вдигне и гарантираният минимален доход, който в момента е 65 лева. Той е основа за определяне на диференцирания минимален доход, който от своя страна служи като база за достъп на хората до социални помощи. Това означава, че по-високата му стойност ще вдигне размера на диференцирания доход и може да увеличи броя на хората с право на социални помощи.
Пряко обвързана с минималната работна заплата е и потребителската такса за преглед при личния лекар, като размерът й е 1 процент или 2,40 лева в момента. В зависимост от решението на правителството, тя може да се вдигне на 2,70 лв. или максимум на 2,90 лв. за преглед.
