Експлозията на метростанция "Октябърская" в Минск по време на час пик (17.58 ч.) е повече от извънредно произшествие за Беларус. Терористичният акт (на мястото се образува взривна яма, а милицията съобщи, че на практика се изключват други версии) отне живота на 11 души (12 по нови данни - б. р.), а над сто са ранени.
Събитието е много страшно и печално. На първо място заради броя на жертвите и пострадалите, на второ - тъй като в беларуската столица никога не е ставало нищо подобно, освен през войната. Имаше само един отчасти подобен инцидент. През нощта на 4 юни 2008 година по време на концерт край стелата "Минск - град герой" избухна самоделно устройство в двулитрова кутия от портокалов сок. 48 души бяха откарани в болница, но убити, слава Богу, нямаше. Бранейки образа на Беларус като "кътче от Съветския съюз, свободно от тероризъм", властите дори образуваха наказателно дело не за друго, а за "злостно хулиганство".
Сега обаче става дума за престъпление с размах, явно търсещо политически ефект. Президентът Лукашенко същата вечер пристигна на местопроизшествието и положи цветя. Тепърва се очакват страховити хайки, обиски и разследвания. Защото взривът от 4 юни 2008 година далеч не бе тъй опасен, но тогава бяха взети пръстови отпечатъци от 1,3 милиона беларуски граждани (в една десетмилионна държава!). "Ще се търси крайно жестока отговорност. Не мога да допусна терор в страната!" - повтаряше Лукашенко месеци наред след атентата от 2008 година.
Случаят изправя властта пред голямо изкушение - да засили натиска върху "легалната" опозиция, превръщайки я в пръв заподозрян в страшния терористичен акт. Ако това стане, ще е зле и за Беларус, и за Русия, и за останалата Европа. Легалната беларуска опозиция има доста недостатъци, но трудно може да се обвини в склонност към насилие, камо ли към терор. Гръбнакът на официално признатите за "несъгласни" в Беларус са хора, започнали да градят политическа кариера в залеза на съветската власт, по време на перестройката - също като Лукашенко. Популизмът, евтините пропагандни ходове, некомпетентността са нещо обичайно за хора от този род, но те почти винаги се гнусят от терора.
Разследването на атентата от 2008 година хвърли подозрения върху хиляди хора. Една от основните версии се разви около жител на град Молодечно, който се опитал да изработи бомбичка и изгубил три пръста, докато забърквал експлозивни смеси в медицинска спринцовка. Предприети бяха мащабни следствени действия, но в крайна сметка излезе, че заподозреният е точно такъв, какъвто изглеждаше от самото начало - 23-годишно тъпанарче пироман от онези, които смущават съня на почтените хора в новогодишната нощ.
Сега обаче има по-голям простор за подозрения. Някои от участниците в събитията от 19 декември 2010 година (в деня на последните президентски избори избухнаха сблъсъци между поддръжници на опозиционни кандидати и силите на реда - б. р.) все още са в следствения арест. Други застават пред съда. Лукашенко разглаголства безкрай за интриги и заговори срещу мира в Беларус. Тъй че милицията и следствието могат този път да се развихрят с пълна сила.
Ясно е само едно: приказките на Лукашенко, че Беларус била островче на мира в бурния постсъветски криминален океан, излязоха лъжи. Естествено той може и занапред да хвърля цялата вина върху Русия - или върху Запада, ако федерацията откаже "да обира" всички упреци.
Миналата година Русия - в лицето на президента Медведев, вече показа, че може и да й втръсне подобно отношение. Западът току-що крайно се разочарова от Лукашенко и до няколко години не би пожелал за пореден път да започва диалог с него. А беларуската опозиция, пък и просто здравомислещите хора може да имат и собствени претенции към Лукашенко.
С неотдавнашните арести, които предприе, с наказателни дела и сплашване той стигна дотам, че легалната опозиция, както се изрази беларуският политолог Валерий Карбалевич, вече не е субект на политиката. А знаем дори от тоталитарния съветски опит, че щом няма легална възможност да се запълни някаква пазарна ниша, тя се запълва нелегално. И може би тъкмо нелегалната опозиция е направила вече опит да я запълни - без да подбира методите.
Помните ли как по съветско време хората се стреляха, от днешна гладна точка, направо за дреболии - заради сенчестия бизнес с водка и хайвер, за достъп до скъпи рибни деликатеси, продавани под тезгяха, дори за дефицитни "стоки" като билети за театър или книги? А в днешна Беларус са крайно дефицитни възможностите да повлияеш на властта и нищо чудно, ако у някои се породи съблазън да спечелят това влияние с бой и кръв.
Държавата трябва да изолира подобни хора - но да го прави заедно с легалната опозиция, а не напук на нея. Тези тънки моменти обаче може да се сторят излишни на Лукашенко. По-лесно ще му е да издири поредния 23-годишен идиот със самоделна бомбичка, свързан уж с някого от бившите кандидати за президентския пост. (БТА)
