Ако някога анкетите показваха настроенията на определена група хора, напоследък като че ли по-скоро с тях се манипулира или казано възможно най-просто, както впрочем е модерно в наши дни - разчистват се сметки.
Едва такава анкета буни духовете в ГЕРБ тези дни. На някого му хрумнало да се натегне на началството (макар все още да живеем в парламентарна република), като предложи депутатите му да оценят неговите министри. Оценка от 1 до 6 герберите трябвало да пишат на членовете на правителството, но не за работата им, а за това бива ли ги в комуникацията с избраниците от партията майка.
Макар парламентаристите на Бойко Борисов свенливо да обясняваха, че единствен той може да раздава оценки, побързаха на ухо да разкажат колко шестици и двойки са написали. Очаквано не споменаваха имена, а частично разкриваха на какво основание потупват по рамото едни министри, а индиректно хулят други. Найденов, Караджова и Трайков били най-слабите, Плевнелиев, Дончев и, разбира се, Борисов обрали шестиците.
Възможно е избраниците на ГЕРБ донякъде да имат своето основание, въпросът е какво всъщност се крие зад това анкетно начинание?!
Депутати от управляващата партия навярно чакат ремонт на кабинета. Едни, защото искат промяна в работата във въпросните три сектора, в които според тях нещата не вървят, други просто се надяват да седнат на някое от овакантените кресла, точно с рефрена на уста - "последен премиерът решава".
Друг е въпросът каква част от народните представители могат да поставят оценки на министрите от правителството, без да се изрекли и дума от парламентарната трибуна, както и дали избраници, които не членуват в комисията по правните въпроси например, трябва да дават мнение за ресорния министър пред шефа му?!
Сюжетът с анкетните карти, трескаво попълнени от герберите в знак на отмъщение към онези министри, които ги подминават в кулорите на Народното събрание, е поредната интрига, която работи само и единствено за министър-председателя. Той навярно тъкмо това е целял с услужливо подхвърленото от ръководството на групата проучване - да види, ако не колко Бербатов-ци има в отбора, то поне колко са готовите резерви за включване в мача след възможното пролетно прочистване на редиците. Защото въпреки трусовете в управлението, мераклиите за наследници на Трайков и компания обикалят настървено около терена, готови да влязат в игра за второто полувреме.
Въпросът обаче е в качеството на материала, защото едно е да си нападател на Манчестър Юнайтед, съвсем друго да играеш на същия пост във Витоша Бистрица. В първия случай от теб се иска да вкарваш, а във втория - съдията свири мача в твоя полза. И ако това се харесва донякъде на играчите от „печелившия" отбор, фалшът рано или късно омръзва на публиката, която въпреки всичко разпознава и определено не харесва уговорените мачове.
