Либийският лидер Муамар Кадафи ще даде уникално интервю в предаването „Have Your Say” на Би Би Си. На 16 май, по сателитна връзка от Триполи, той ще говори пред студентска аудитория в университета „Оксфорд” във Великобритания. Един от въпросите на „Дарик” към либийския ръководител е дали е готов да приеме международни експерти, които чрез масово изследване на населението на Либия да покажат реалното ниво на разпространението на СПИН в страната.
Какво се случва в болниците на Либия днес? Колко са всъщност серопозитивните в страната? Какви са мащабите на СПИН епидемията и поставя ли заразата на карта цивилизационното съществуване на цяло либийско поколение? Това са само част от въпросите, на които либийското здравеопазване трябваше да отговори, след като стана ясно, че през 1999 година, само в една, подчертавам, само в една детска болница „Ал Фатих” в Бенгази, над 400 деца са били заразени с вируса на СПИН.
Това число звучи изключително стряскащо, защото щом стотици деца могат да дадат положителен резултат на ХИВ-теста само в едно лечебно заведение, представяте ли си какъв щеше да бъде резултата, ако либийското правителство беше подложило на масова проверка и другите детски болници в Бенгази, а да не говорим за столицата Триполи, в която живеят поне два пъти повече хора.
Всъщност, дипломатическите лостове за натиск срещу Либия, чрез убеждаването на света, че медиците са невинни, вече са изчерпани. Всеки информиран човек в Европа знае, че Валя, Снежана, Валентина, Нася, Кристияна, както и докторът, който така и не успя да получи своята диплома Ашраф, са обвинени несправедливо и са заложници на една много по-сложна политическа игра.
Затова българското правителство, трябва да предприеме нова стратегия, чрез която световната общественост, както и самите либийци, да бъдат убедени, че инфекцията на 400 деца с вируса на СПИН само в болницата „Ал Фатих” е симптом за нещо много по-страшно и зловещо. По този начин може да бъде разклатена и централната власт в Триполи, защото единственият начин да противодействаш на един диктатор е да убедиш собствения му народ, че той е вреден за него.
Защото, ако се окаже, че ръководителят на Първосептемврийската революция, която по ирония на съдбата също носи името „Фатих” (либийските араби наричат „фатих” всеки първи ден от месеца. Кадафи идва на власт на 1 септември 1969 година и затова цялата революция се нарича „Ал Фатиха” бел.ав.), е допуснал стотици хиляди либийци да се заразят със смъртоносна болест, това ще бъде началото на неговия край.
Кадафи е толкова егоцентричен диктатор, че за него няма и съмнение, че либийското здравеопазване е най-доброто на света. Воден от своето лично високомерие, скрито зад слънчевите му очила, лидерът и хората около него се оказаха слепи за червената лампа, която засвети през 1999 година, с първите положителни ХИВ-тестове в детската болница в Бенгази. Всъщност, либийските управници са проявили престъпно нехайство много преди това.
Още в началото на случая в Бенгази, Владимир Шейтанов – адвокатът, който роднините на обвиняемите българки бяха наели, разполагаше с информация, че през 1994 и 1995 г. в Бенгази са се появили сигнали за наличие на СПИН в няколко детски болници. Тогава либийската държава разпорежда светкавична проверка, в която участва и български медицински персонал.
Според анонимни източници на защитата по това време случаи на СПИН са установени в болница „Джауа”, „7 октомври”, белодробна болница и болница „Абусена” в град Сирт. Тогава Шейтанов разполагаше със сведения, че заразяванията зачестяват особено много след 1997 г.
След като това става ясно, либийските здравни власти изследват стотици деца в Бенгази. Списъците със заразени деца са били окачени пред кабинета на главния лекар във всяка детска болница. По неофициална информация тогава държавата обезщетява семействата с пакет от помощи, които включват 30 хил. долара за нова къща, нов автомобил и месечна издръжка за всяко заразено дете. 
Мерки обаче срещу разпространението на СПИН в Либия така и не са предприети. По този начин, за да остане на власт Кадафи подложи на риск живота на целия си народ. Защото, както свидетелства и генералния секретар на Световната медицинска асоциация д-р Отмар Клойбер, инфекцията с вируса на СПИН в болницата, в която са работили осъдените на смърт медици, би могла да се появи на много места. Лесно е да бъде предавана чрез преливане на кръв или на медикаменти.
Само преди няколко дни, в интервю за „Дарик” професор Виторио Колици подкрепи тази теза. В Либия живеят някъде около пет милиона души, ако кажем, че поне два милиона от тях идват от държавите от Централна Африка и ако вземем предвид, че поне 10% от тези два милиона са серопозитивни, това значи че в Либия в момента има поне двеста хиляди серопозитивни души. Поне! Тези хора въобще не отиват да се лекуват, но например, жените отиват в родилното отделение, защото здравната система е отворена за всички.
Либийското ръководство е сляпо ръководство. Сляпо е затова, което се случи в собствените му болници и рано или късно ще си понесе отговорността затова. Защото все повече либийци ще научават „що е то СПИН” и сами ще искат да си правят тестове. А положителните резултати от тези тестове логично ще предизвикат и много въпроси като - „Защо не ни предупредиха за тази опасност?”, „Нали здравеопазването ни беше най-доброто?”, „Защо трябва да умирам, заради нехайството на някой друг”?
Мерки обаче срещу разпространението на СПИН в Либия така и не са предприети. По този начин, за да остане на власт Кадафи подложи на риск живота на целия си народ. Защото, както свидетелства и генералния секретар на Световната медицинска асоциация д-р Отмар Клойбер, инфекцията с вируса на СПИН в болницата, в която са работили осъдените на смърт медици, би могла да се появи на много места. Лесно е да бъде предавана чрез преливане на кръв или на медикаменти.
Само преди няколко дни, в интервю за „Дарик” професор Виторио Колици подкрепи тази теза. В Либия живеят някъде около пет милиона души, ако кажем, че поне два милиона от тях идват от държавите от Централна Африка и ако вземем предвид, че поне 10% от тези два милиона са серопозитивни, това значи че в Либия в момента има поне двеста хиляди серопозитивни души. Поне! Тези хора въобще не отиват да се лекуват, но например, жените отиват в родилното отделение, защото здравната система е отворена за всички.
Либийското ръководство е сляпо ръководство. Сляпо е затова, което се случи в собствените му болници и рано или късно ще си понесе отговорността затова. Защото все повече либийци ще научават „що е то СПИН” и сами ще искат да си правят тестове. А положителните резултати от тези тестове логично ще предизвикат и много въпроси като - „Защо не ни предупредиха за тази опасност?”, „Нали здравеопазването ни беше най-доброто?”, „Защо трябва да умирам, заради нехайството на някой друг”?
Ето защо, България трябва да се активизира в посока на изясняване на мащабите на СПИН епидемията в Либия. Предпоставките затова са налице: от хуманитарна гледна точка Европейският съюз, който финансира фонд за борба срещу СПИН-а в Либия трябва да знае всъщност за какво си дава парите. За 400 деца или за стотици хиляди деца, които може да се окажат серопозитивни?
Очаквам с интерес отговорът на Муамар Кадафи. Ако той не ни отговори по Би Би Си, може да го направи чрез „Дарик радио”, и без това в либийското посолство отдавна има молба затова…
Въпросите към Кадафи могат да бъдат зададени по интернет: http://newsforums.bbc.co.uk/nol/thread.jspa?threadID=6321&&&edition=2&ttl=20070514075532
