Създаването на еврократската империя
Създаването на еврократската империя / netinfo

Европейският съюз отпразнува миналата седмица 50-ата си годишнина. ЕС бе създаден на 25 март 1957 г., когато шестте държави основателки Германия, Франция, Италия, Холандия, Белгия и Люксембург подписаха Римския договор. Те тържествено обявиха, че ще се стремят към "още по-тесен съюз". Като първа стъпка към постигането на целта за политическо обединение шестте държави решиха да интегрират икономиките си. Междувременно към тях се присъединиха още 21 други европейски страни.

Икономическите дейности обаче не могат да доведат до постигането на една предварително определена политическа цел без строг икономически контрол и централно планиране. Контролиращият и планиращ орган в ЕС е Европейската комисия, базирана в Брюксел. Комисарите не се избират и не се отчитат пред никого. Този умишлен пропуск в демократичните принципи бе вграден като структурна характеристика на ЕС. Наличието на една неизбираема и безотчетна структура улеснява налагането на централно управлявана промяна върху дадено общество.

Някои от държавите основателки на ЕС твърдяха, че политическото обединение е необходимо, за да се предотврати нова война между европейските държави. Други като Пол-Анри Спаак, белгийският външен министър, който бе автор на Римския договор, мечтаеха за европейска свръхдържава. Той се надяваше, че една такава държава може да стане един ден толкова силна, колкото и САЩ. Робер Ротшилд, шеф на кабинета на Спаак, по-късно си спомни как Спаак му е казал през 1957 г.: "Мисля, че възстановихме Римската империя без нито един изстрел".

Вашингтон безразсъдно подкрепи проекта за европейска интеграция. Той не успя да види, че демокрацията и децентрализацията е много по-вероятно да запазят мира, отколкото обединяването и централизацията. Вашингтон освен това реши, че без постепенно размиване на границите между европейските национални държави европейците непременно ще започнат отново война един срещу друг. Америка стана акушерката на Европейския съюз. "Без американците нямаше да сме стигнали до никъде", призна Ротшилд.

Империите обаче са хищни чудовища. Те трябва да продължат да растат, за да избегнат разпада си. Следователно те неизменно се превръщат във все по-тоталитарни и експанзионистки. ЕС се намесва все повече и повече в ежедневието на страните членки. Същевременно неговата територия продължава да се разширява - от първоначалните шест членки до сегашните 27. По дефиниция това не е краят на този процес. Левиатанът трябва да бъде хранен.

С приемането на България и Румъния на 1 януари територията на ЕС достигна външните граници на европейския континент. Тъй като Европейската империя по дефиниция трябва да се разширява, тя трябва да навлезе в Азия и Африка. Подготовката за това пресичане на Рубикон - в този случай пресичане на Гибралтарския проток и на Босфора, върви от години.

Преди пет години Луи Мишел, тогавашният белгийски министър на външните работи и настоящ член на Европейската комисия, заяви пред белгийския парламент, че ЕС евентуално ще включи целия Средиземноморски басейн заедно със Северна Африка и Близкия изток. Мишел посочи, че само чрез приемането на Израел и палестинците в ЕС ще бъде постигнат мир между тях.

Европейско-средиземноморското партньорство между ЕС и страните от Магреба (арабска дума, означаваща "Запада" и отнасяща се до Мароко, Алжир, Тунис и Либия - северноафриканските мюсюлмански държави на запад от Египет) бе създадено конкретно, за да насърчи икономическата, културната и политическата интеграция на ЕС и държавите от Магреба. Брюкселските бюрократи са готови да прегърнат исляма, защото искат ЕС да се разшири към мюсюлманския изток и юг. Те смятат, че Магреба евентуално ще стане част от Европа, но мнозина обикновени европейци се опасяват, че Европа е на път да се превърне в "Магреб", в мюсюлмански "Запад".

Проблемът на управляващите в Брюксел е, че сегашната институционална рамка на ЕС не е пригодена за бързото разширяване, което съюзът преживя след падането на желязната завеса в края на 80-те години. За да се справят с разширяването, ръководителите на ЕС изготвиха т.нар. европейска конституция - раздут документ от 70 хиляди думи, пълен с политически коректни фрази и внимателно избягване на всяко споменаване на християнското наследство на Европа и на нейните културни традиции. Проектът разширява правомощията на брюкселската еврокрация и ограничава националния суверенитет на държавите членки.

В началото на 2005 г. конституцията бе отхвърлена на референдуми във Франция и Холандия. Една от причините, заради които хората гласуваха срещу нея, бе страхът им от исляма и произтичащото от това противопоставяне на приемането на Турция в ЕС. Теоретично конституцията трябваше да бъде изоставена след отхвърлянето й на референдумите. Европейските политици обаче отказаха да приемат "не"-то на избирателите. "Трябва да бъде "да", казват те, тъй като знаят, че империята ще се срине, ако не може да се разширява. Сега те пишат нова и обвързваща институционална рамка, която, както германският канцлер Ангела Меркел даде да се разбере, няма да бъде подлагана на референдум. Империите не могат да бъдат демокрации. (БТА)

Последвайте ни

Коментар