Преди седмица Европейският парламент реши, че износът на ядрени отпадъци към страни извън общността трябва да бъде забранен освен ако те не се изнасят за рециклиране и после обратно не се връщат в Европейския съюз. Забраната е част от директивата за отработеното ядрено гориво и радиоактивните отпадъци, която трябва да бъде одобрена и от Съвета на министрите. Какво би означавала подобна забрана за страната ни, след като се знае, че в момента България изнася за Русия отработеното си ядрено гориво, което след време ще бъде върнато обратно у нас под форма, позволяваща дългосрочно съхранение. На този етап страната ни не изнася ядрени отпадъци, но приемането на директивата - с или без категорична забрана за износ, вероятно ще ни накара да помислим и то съвсем скоро за изграждането на хранилище за високоактивни отпадъци. Такова, по думите на евродепутата Владимир Уручев, би струвало на България около един милиард евро - сума, която е доста голяма и би могла да бъде осигурена от евентуално повишаване на цената на тока, произвеждан от АЕЦ "Козлодуй".
Много държави изнасят отработеното си ядрено гориво в страни с подходящи хранилища и съоръжения за преработване. Горивните касети, които се използват в АЕЦ "Козлодуй", България извозва в Русия и някога те ще ни бъдат върнати обработени и подходящи за дълготрайно съхранение - остъклени под формата на кубове или цилиндри. Една от най-противоречивите точки в обсъжданата директива се оказа въпросът дали да се разреши износа на ядрени отпадъци в страни извън ЕС. Въпреки позицията на европарламентарната комисия по енергетика в заключителното гласуване в пленарната зала евродепутатите подкрепиха забраната за износ извън ЕС. Нещо, което според българския евродепутат от ГЕРБ Владимир Уручев, води Европа към изолация и всъщност застрашава безопасността на гражданите й, а не обратното.
"Европейският парламент си смени позицията на 180 градуса, тъй като в комисията по индустрия и енергетика имаше много добър текст, че е възможно да се изнасят радиоактивни отпадъци в трети страни, стига да има стандарти за безопасност, които да съответстват на европейските. Това е много важна цел. В зала обаче парламентът записа, че при никакви обстоятелства не се допуска изнасянето на радиоактивни отпадъци, извън ЕС", коментира за Дарик Уручев.
Мотивите били морални - отпадъците на Европа да се погребват в ЕС
На въпрос какви са съображенията за тази забрана, Владимир Уручев посочи, че става въпрос само за морални аргументи. Иначе казано, в Европа смятат, че в третите страни, където се предполага, че има по-ниски стандарти, тези отпадъци няма да бъдат третирани безопасно и може да се получат аварии, замърсявания и вреди върху човешкото здраве. "Принципът е "всичко, което си го произведем, да си го закопаем тук" - може би това е морално, така погледнато звучи много добре, но в дадения случай това не значи някой да си извади боклуците, да ги натовари и да иде да ги изхвърли в друга държава - това просто е несериозно", коментира евродепутатът.
Владимир Уручев е категоричен, че тъкмо възможността за износ и съвместни проекти със страни извън общността е шансът Европа да гарантира сигурността и качественото съхранение на ядрените отпадъци. "И Фукушима го доказа, че в ядрената енергетика географските граници абсолютно нищо не значат. И по никакъв начин Европа не може да бъде спокойна, дори и да има най-високите стандарти за безопасност, ако на нейните граници някъде близо или по-далеч има някъде опасност. Идеята за това да се изнасят отпадъци в други страни е да има общи проекти с други страни - заводи, места за погребване, те да бъдат направени по най-високите стандарти. ", каза още евродепутатът от ГЕРБ.
50 г. ще съхраняваме отработеното гориво на самата площадка
По думите на инж. Дилян Петров, изпълнителен директор на държавно предприятие "Радиоактивни отпадъци", и други държави от ЕС изнасят отработено гориво. "В момента и Германия, и Словакия също изнасят отработено гориво в други страни - всичко е въпрос на договорка", коментира инж. Петров. Той припомни, че преди няколко седмици е открито хранилище за сухо съхранение на ВВЕР-440, на отработени касети. България е предприела мерки в следващите 50 години да съхранява отработеното гориво на самата площадка. "Ядрената енергетика е на 50 години, след 50 години ще излязат доста технологии", коментира още експертът.
Според инж. Петров проблемът на България е, че за нея не са икономически изгодни да бъдат направени инсталации за преработка на това гориво, което остава от производството на електроенергия. Така че по думите му, ако нещо наложи да се прекратят договорите с Русия, страната ни ще води преговори с други европейски фирми, които имат такива инсталации за преработка на отработеното гориво.
Отработеното гориво не се третира като отпадък, уточни шефът на държавно предприятие "Радиоактивни отпадъци". "То просто е суровина, която минава за последваща преработка. Така че в България ще се върнат, както са досегашните спогодби, остъклени радиоактивни отпадъци", каза още той. Запитан означава ли това, че директивата няма да засегне износа ни на гориво към Русия, той коментира, че това в момента нито е забранено, нито има окончателно решение по въпроса. "В момента си вървят старите споразумения. Те са се съгласили с тези договори, които имаме. И други европейски държави го правят в момента. Когато се вземе някакво общо европейско решение, ние ще спазваме правилата на ЕС", коментира още инж. Петров.
По думите му един от вариантите за реакция на страната бил тъкмо с изграденото съоръжение за временно съхранение. До 1989 г. споразумението със СССР е било и сега важи - да не се връщат високоаткивни отпадъци от преработката на горивото. "Тези, които са след 1989 година, са прекалено малко и ние ще можем да ги съхраняваме във временно хранилище, докато не се вземе окончателно решение за последваща обработка", допълни експертът.
1 млрд. евро би ни струвало хранилище за високоактивни отпадъци
Ако директивата бъде одобрена окончателно в този й вид, със забраната за износ България ще трябва да мисли за хранилище или място, където да съхранява високоактивните отпадъци. Директивата просто ще наложи да излезем с ясен план и то в рамките на следващите две години, смята Владимир Уручев. "Ако и в Съвета се стигне до решение за забрана за износ, ще се стигне до това, че ние трябва да строим хранилище или да намерим място, където високоактивните радиоактивни отпадъци да се погребват. Това е доста скъпо - реалистичната цифра за такова хранилище е 1 млрд. евро", каза Уручев. Сумата се базирала на доста разработки по темата, които се правели в Швеция, Финландия, Германия и Франция. По думите на евродепутата обаче този един милиард няма да дойде от никъде, никой няма да ни компенсира или да ни даде помощ, т.е. ние трябва да ги намерим тези пари. Тъкмо затова според него в близките две години държавата ни трябва да има много ясен план какво ще прави, кога и къде.
Според Владимир Уручев обаче количеството радиоактивните отпадъци, които България би трябвало да погребе, е толкова малко, че не си струва да бъде хвърлен този милиард. "По-лесно е да се намери общо решение, като се съберат няколко държави от Централна и Източна Европа, да направят едно място, където да се погребат тези отпадъци", смята той. Независимо от окончателния вид на директивата според него трябва да се направи план. "Обществото може би ще одобри една стратегия, но когато се стигне до избирането на площадки, ще бъде най-трудно и това ще отнеме страшно много време", допълни Уручев.
Парите ще дойдат от повишаването на цената на тока от АЕЦ
Парите за хранилището според евродепутата би трябвало да дойдат от самата ядрена енергетика, която засега е най-евтина. "Тя може да си събере всички нужни средства, въпросът е да има разчети във времето. С малко повишаване на цената на тока от атомната ни централа, това може да стане, може да е с процент, може да са два процента", каза Владимир Уручев.
Евродепутатът се надява емоциите да отстъпят на експертността и Съветът на министрите да вземе решение, което да не капсулира Европа и така практически да застраши нейната сигурност. Защото, по думите му, една Русия има сериозно законодателство в тази област и с нея могат да бъдат постигнати високи критерии на безопасност. "Емоциите не са добър съветник, а в момента, за съжаление, Европа по отношение на ядрената енергетика действа емоционално. Категорично смятам, че Европа не пое по правилния път - тя върви към изолация по отношение на ядрената енергетика от останалия свят, което не я прави по-безопасна", каза още българският евродепутат.
Още по темата слушайте тази и следващата седмица в предаването „Европа сега", съвместният проект на Дарик и Европейския парламент, което се излъчва всеки четвъртък от 11 часа.
