Скритата икономика в България отново расте. Данните са от годишния доклад от Центъра за изследване на демокрацията. По неофициални данни 44 на сто е сивата икономика в България, като скокът е резултат основно от неплащане на данъци, мита и акцизи, както и от източване на ДДС. Това число ни доближава до отчетения през 90-те години 50-процентов дял на скритата икономика. Ръстът на сивата икономика в България бе тема на дискусията в предаването „Кой говори". В нея участие взеха социологът Емилия Ченгелова и експертът в Центъра за изследване на демокрацията Тодор Ялъмов.
Емилия Ченгелова е експерт по проект "Ограничаване и превенция на неформалната икономика". Проектът стартира през 2009 година, като реално дейностите се изпълняват от началото на 2010 година. В него са включени дейности по установяване, измерване нивата на сивата икономика в България, установяване степента на чувствителност и нагласата на населението за включване и възприемане на сивите практики и работа сред работодателите. Емилия Ченгелова обясни, че данните от проекта до известна степен се припокриват с данните, изнесени от Центъра за изследване на демокрацията. „Според работодателите сивият сектор е 42 %, населението в своите оценки говори за близо 58 % сив дял за 2010 година. Измерваме и тенденциите по отношение на сивия сектор и съдейки по мнението и оценките на населението през последните три години, всеки втори българин е убеден, че сивият сектор расте", допълни тя.
„Нашите инструменти следят динамиката в сивата икономика, измерена по различен начин от гледна точка на бизнеса, от гледна точка на населението, от гледна точка на скриване на труд, на скриване на доходи", каза Ченгелова и добави, че е важно е да се установи дали мерките на правителството по отношение на ограничаване на сивата икономика работят. „В момента мерките на правителството за ограничаване на сивата икономика по отношение на бизнеса не работят", категорична е тя. „Работодателите са изключително критични към държавата. Общо взето критиките са в посока, че държавата в стремежа си да измисли по-хитри начини и механизми да накара бизнеса да извади дейностите си на светло, всъщност създава все по-тежка бюрокрация и все повече ограничителни режими, които принуждават бизнеса да измисля нови хитрини. Според работодателите държавата вместо да облекчава бизнес средата, тази бизнес среда с всяка година се замърсява, става по-тежка".
Според Тодор Ялъмов стратегията на правителството в момента е насочена най-вече към събирането на повече глоби, което се вижда от масовата практика на различни контролни институции. Той обясни, че секторите, които генерират най-много сива икономика са строителството и търговията. „По всички показатели строителството е на първо място. Вниманието на контролните органи трябва да се насочи към онези сектори и фирми, които генерират най-голяма загуба от една страна за бюджета, от друга страна имат сериозни социални ефекти", допълни Ялъмов.
Емилия Ченгелова посочи, че едно от огнищата на сивата икономика е Северозападна България, както и Варна и Бургас, където туризмът е силно развит. „Ако съдим по данните, които ни подава населението, Монтана, Велико Търново, Смолян, Враца, Перник, Кюстендил, Кърджали, Сливен, Стара Загора и Шумен са огнищата на сива икономика. С различните измерителни инструменти се появяват различни акценти. Когато работодателите говорят за сив сектор, те имат предвид всички негови проявления. Когато работник говори за сив сектор, той има предвид това, което се случва между него и работодателя", обясни тя и допълни, че на въпроса „През последната една година случвало ли се е да работите без трудов договор?' 26 % от населението са отговорили, че са работили без трудов договор, а също така съобщават, че 46 % от техните познати, близки и роднини също по някакъв начин са били включени в различни сиви форми. В Ямбол 62 % от населението за последните пет години е работило през известни периоди без трудов договор"
Емилия Ченгелова отбеляза, че сивият сектор нанася щети на бюджета, като в бюджета се вкарват по-малко постъпления, а от друга страна се ощетяват хората, като не получават пенсията, за която са работили, нямат здравния статус, който би трябвало да имат. „Държавата трябва да има предвид, че в сивата икономика са включени работодателите и обикновените хора. Изследванията показват, че има съпричастност и одобрение от страна на хората. Всеки втори е готов да участва в сиви практики. Хората нямат доверие в пенсионната и здравната реформа. Държавата трябва да започне да убеждава хората, че парите, които отиват за социални и здравни осигуровки, действително отиват за тези цели и да го доказва".
