Искания за национализация на "чуждите" монополи, възрожденски песни, ксенофобски лозунги: по време на протестите националистическите настроения в България се възродиха. Ивайло Дичев и Иван Кръстев обясняват защо.
"За първи път от 23 години насам на протестите в България сега нямаше нито едно знаме на ЕС, с изключение на изгореното на Орлов мост! Това обаче не е само българска специфика. В обхванатата от криза Европа този феномен се среща и на демонстрациите в други европейски страни", казва политологът Иван Кръстев.
Според него, силното проявление на национализъм и ксенофобия сред участниците в протестите е свързано с разочарованието от европейското членство. Народът дълго време се надяваше, че то ще донесе жадуваното озаптяване на българския управленски и политически елит. Само че това не се случи. "Именно провалът на тези очаквания породи нагласи като "Ние сме пак сами и целият свят е срещу нас!". И от това, разбира се, печелят националистическите партии", обобщава Кръстев.
Отвратени от политиците
Той смята, че най-опасната тенденция в развитието на политическата ситуация в България е нарастващото омерзение от политиката и политиците. В тази връзка Иван Кръстев предупреждава: "Една стара белгийска поговорка казва, че когато отвратените си отидат, остават отвратителните!".
Според политолога, няма нищо странно във факта, че макар българите да недолюбват държавата си, те издигнаха призиви за национализация по време на своите протести. "Защото протестиращите съзират в новия собственик не тази държава, която познават, а държавата такава, каквато им се иска да бъде", обяснява Кръстев.
"Бе много странно да чуя възрожденски песни и националистически лозунги по време на социални протести. Подобен феномен не съм срещал никъде!", казва културологът проф. Ивайло Дичев. Той обяснява присъствието на "възрожденската" тема в протестите като двусмислие - хем като символ на някогашния народен подем, хем като спомен за "свободното" време, когато българите не са имали държава. Според Дичев, тази "шизофрения" се засилва именно в исканията да се национализират предприятията на "чуждите" капиталисти и да се предадат в ръцете на държавата - същата, която е сочена като главен виновник за вопиющата социална несправедливост.
Подемът на "Атака"
Относно поведението на партии като "Атака" и нейния лидер Волен Сидеров, проф. Ивайло Дичев посочва, че макар те още да не са се обявили за антиевропейски, индикациите, че това ще стане са налице. Той допълва: "Подобни партии има навсякъде в Европа и те променят фобиите си съобразно конюнктурата. Захранват се с расизъм, нетърпимост и ксенофобия, но основната им съпротива е срещу глобализацията и нейния дневен ред. Неслучайно Сидеров се обявява не само срещу турците и ромите, но и организира протести срещу САЩ, които в съзнанието на привържениците на "Атака" са символ на някаква глобална диктатура. Този опит за капсулиране от ставащото в света проличава и в националистическите лозунги по време на протестите като "Българската земя не е за продан!" или "България за българите!". Насажданата от националистите психоза, че в собствената си страна българите са "низвергнати" от "чуждите" - западните капиталисти, ромите, турците, а понякога и евреите - нагнетява обществените настроения към създаване на "гаранции" и "привилегии" за основния етнос поне в родината."
Проф. Дичев отбелязва, че докато в рейтинга на "Атака", ВМРО и другите националистически формации се забелязва възходяща тенденция, одобрението за лидери като Волен Сидеров не е нараснало. Причината за това, според културолога, се крие във факта, че привържениците на подобни идеологии също търсят нови лица за техен символ на мястото на политически изтърканите "стари муцуни". Резултатите от социологическите проучвания са в подкрепа на това мнение - според тях, извлечените по време на протестите дивиденти от националистите ще бъдат скромни.
