Столична община: Центровете за временен подслон не могат да бъдат „постоянен адрес”
Столична община: Центровете за временен подслон не могат да бъдат „постоянен адрес” / снимка: Impact Press Group
Столична община: Центровете за временен подслон не могат да бъдат „постоянен адрес”
40627
Столична община: Центровете за временен подслон не могат да бъдат „постоянен адрес”
  • Столична община: Центровете за временен подслон не могат да бъдат „постоянен адрес”

Лицата, които живеят в Центрове за временно настаняване, няма да могат да получават „постоянна регистрация” на адресите на тези институции. Това сочи тълкуванието на юристите в Столична община след сигнал на Дарик по случая. Преди месец съобщихме за казус, при който младеж от Дома за временно настаняване „Св. Димитър” в жк„Люлин” не може да поднови личната си карта, защото преди десет години била издадена с постоянен адрес - адресът на дома, а това вече не било според изискванията на закона.

Причината - промененото през последните години законодателство, което изисква при вписването на „постоянен адрес” да бъде представен или документ за собственост на имота или договор за наем. Обаче младежът, който ни сигнализира за проблема - Ивайло Симитчийски, няма дом, нито родители и живее в центъра за временно настаняване в „Люлин” повече от десет години - веднага след като е напуснал дома за деца, лишени от родителски грижи, където е отраснал.

Прехвърлянето на сложния казус между паспортна служба, местна власт, районна администрация и ръководството на самия дом ни накара да поискаме принципно становище на Столична община по този случай, който оказа се засяга и други младежи, които преди години също са били регистрирани постоянно на адреса на Дом „Св. Димитър”. Проблемът се появява сега, когато личните им карти изтичат и трябва да бъдат подновени.

Повече от месец след като сезирахме местната власт по случая директорът на Дирекция „Социални дейности” на СО Минка Владимирова представи смисъла на становището на юристите на общината. „Всеки, който постъпва в центровете за временно настаняване, трябва да постъпва с ясното съзнание, че това е временен престой. Те знаят, че това е временен подслон, а не нещо, което им се дава трайно като жилище. И в този период те трябва да намерят начин - такова е становището на Столична община, да намерят близки, роднини или познати, на чиито адреси да бъдат регистрирани адресно. За да не стигаме до този парадокс”, обясни Минка Владимирова, директор на Дирекция „Социални дейности” в СО

Според Владимирова само 2% от децата в домовете са сираци, останалите имали близки и роднини, които биха могли да съдействат на младежите да бъдат регистрирани на техните адреси, а не на адреса на дома. Какво обаче става в случаи като този с Иво Симитчийски, който няма роднини, няма и друг адрес. Ще остане ли той без постоянен адрес и без лична карта, чиято валидност изтече в началото на март: 

„Становището е, че всеки случай ще бъде разглеждан индивидуално. Тогава, когато се окаже, че лицето действително няма никакви близки и роднини тогава можем да прибегнем към някаква регистрация. Но аз подчертавам, че тук говорим за лица, които почти всички имат близки. Много малко са тези като Иво, които нямат действително близки, макар че той пък има среда, която го подкрепя. Като краен вариант – такова е и становището на Столична община, можем да прибегнем и към съдействие за издаване на такъв документ”, коментира още Владимирова.

И понеже липсва изрична правна уредба в Закона за гражданската регистрация, свързана с адресната регистрация на лицата, които нямат дом, местната власт в София тълкува нормите според конкретната ситуация в центровете за временно настаняване.

Логиката оправдава тълкуванието, че не можеш да имаш постоянен адрес на място, което е за временен престой. Но пък в този случай и община и държава трябва да признаят реалностите, които самите те са създали през годините, а именно, че в дом за престой от максимум три месеца с години живеят хора, които няма къде другаде да отидат. Този проблем не може да бъде решен само с помощта на законовите текстове, свързани с адресната регистрация. Тя може да се променя, но хората и проблемът с техния подслон и устройването им в живота остава.

Становището на Столична община по този казус дава възможност в бъдеще да не се допуска това противоречие. Просто ще е ясно, че нови лица няма да бъдат регистрирани постоянно на адресите на тези домове. Не е ясно обаче как общината ще реши случаите в заварено положение като този на Ивайло Симитчийски, защото едва ли някой може да отнеме служебно „постоянния адрес” на едно лице, без лицето да заяви желание за промяната му.

Подробности по темата очаквайте тази вечер в „Денят” на Дарик.