Този град, в който аз съм роден, за мнозина навярно е скучен... Така започваше един хит от недалечното минало. Този град, в който аз съм родена – София, не е скучен, той е мръсен. И както правилно казва премиерът Станишев – няма по-мръсна столица в ЕС. Аз бих добавила – и извън ЕС. И мръсотията не се изчерпва само с неприбрания боклук от кофите и около тях в момента. Засега обаче да оставим другото настрана.
В късния следобед в сряда дойде горещата новина от Министерския съвет, че след като трима министри са изготвили за отрицателно време поръчан от премиера доклад за софийския боклук, днес правителството взема в ръце проблема и ще го разреши. Всичко това щеше да звучи логично и убедително на друго място, в друго време и пред друг електорат. В този ден това се случва, не защото наистина правителството е загрижено за последиците за здравето на хората, които живеят в моя град, а защото иска да натрупа предизборни дивиденти, докато кметът е зад граница. Въпросният кмет, който години наред не може да се справи с проблема, естествено хвана първия полет, защото в това предизборно време не е добре килимчето да бъде издърпано под краката му.
Мен като гражданин, който редовно си плаща данък сгради и такса смет обаче, вече ми писнаха битките Борисов-Станишев, в които лексиката достигна такива измерения, че е трудно да се различи кой от двамата на коя точно реплика е автор. И въобще не ме интересува.
Това, което е важно, е защо след като таксата смет е няколко пъти по-голяма от данък сгради, което съм сигурна, че го няма в никоя европейска или каквата и да било столица, тънем непрекъснато в боклук. И тук изобщо не говоря за актуалната ситуация. Така е от години – и преди този кмет, и преди този премиер. Двамата е добре да престанат да ни обясняват кой е по-велик и на кой колко са му развити мускулите, защото това може да е убедително само в очите на изключително заслепените (не че липсват такива).
Важно е също да си зададем въпроса – при предишните ситуации с боклука защо правителството не обяви криза и тогава пишеше писма до общината, че не можело да си надвишава правомощията, а сега се намериха параграфи и алинеи в законите, които да оправдават това.
Сега мога да се обзаложа на каквато някой предложи сума, че темата с боклука ще бъде добре развита и словоблудствана в разгара на кампанията с цел електоратът да повярва на единия или другия колко работа е свършил и ако не – кой точно му е пречил да я свърши. Крайният резултат от цялата история ще бъде, че за известно време по един или друг начин боклукът ще бъде извозен – не заради загрижеността на кмет или премиер, а заради желанието им да се надскочат един друг. Което пък за данокъплатеца е добре. Ама така ще е до изборите. И понеже въпросът няма да бъде трайно решен с обявяването на криза, след това пак ще си потънем в прахоляка и мръсотията, на които столицата очевидно е обречена.
Колко жалко е през 21 век да се окаже прав онзи популярен литературен герой, символ на простотия и селяния, който добре формулира мислите на доста хора – и едните, и другите са маскари.
