До последния момент Държавната комисия за енергийно и водно регулиране държеше в сянка решението си да свали с една трета цените, по които смята да изкупува енергията, произвеждана от фотоволтаици.
Действащата в момента цена, по която се изкупува електрическата енергия от фотоволтаичните централи, е 792.89 лв. за мегават час за по-малки мощности и 728.29 лв./МВтч. за по-големите мощности над 5 киловата.
Благодарение на тези примамливи цени, впрочем по-ниски по сравнение с 2009 г., през 2010 г. бяха инсталирани фотоволтаични мощности в размер на 15.7 мегавата, с което общият им капацитет в България към края на 2010 г. достигна 21.4 мегавата. Това е едва 0.8% от енергията, произвеждана от възобновяеми енергийни източници у нас.
Инвеститорите реагираха на добрата оферта и до края на 2010 г. енергийният регулатор издаде лицензи за изграждане на нови 230 мегавата от фотоволтаични централи /ФЕЦ/. Голяма част от тези проекти са вече в напреднала фаза.
От много време насам се намеква, че цената за изкупуване на соларна енергия в България ще се понижи. В предпоследния проект, който стоеше публикуван на сайта на ДКЕВР до днес на обед, предложението на дирекции Електроенергетика, Икономически анализи и Правна към ДКЕВР беше за цени от 760.48 лева за малките и 699.11 лева за големите соларни централи.
Така предложеното понижение за цената на енергията в големите ФЕЦ беше точно 4%. Макар и не особено приятно, подобно свиване на изкупната цена не е решаващо за икономическата жизненост на фотоволтаичните проекти.
Но нещата се развиха по съвсем различен начин само за броени часове. Вместо леко занижени цени работната комисия предложи цени от 576.50 лв/МВтч за ФЕЦ до 30 киловата, 567.41 лв.МВтч за диапазона 30 - 200 Квт и 485.60 лв/МВтч за големите ФЕЦ над 200 киловата. Следователно предложеното понижение на цената за големите фотоволтачини проекти е 33.32%, или точно с една трета.
Какви са последиците от това? Първите коментари на бизнеса са за фалити. Това вече прогнозира за българските си проекти корейска компания, която е на 5 месеца разстояние от пускане в експлоатация на фотоволтаични мощности от 45 мегавата.
Разлика в цената над 33% е просто драстична за проектното планиране и очакванията за фалит не изглеждат преувеличени. Но налице е нещо повече - рязък завой от първоначално обявената правителствена политика за насърчаване на възобновяемата енергия, който застрашава както изпълнението на целите ни по зелената енергия в рамките на ЕС, така и имиджът ни на надежден инвестиционен партньор.
В най-новия си доклад от днес следобед работната група към ДКЕВР посочва, че България през 2010 г. е преизпълнила с 4 п.п. индикативната си цел за производство на електрическа енергия от ВЕИ - постигнати са 15% вместо планираните 11% „чисти". Затова, според логиката на доклада, вече може да се постави и по-ниска цена.
Но толкова ранно изтегляне на стимулите, особено за соларния сектор, който през 2010 г. е произвел едва 0.3% от ВЕИ електричеството в страната, заплашва директно да спре постигнатата през последната година инерция. Изглежда неприемливо инвеститори, които са привличани с гръмки правителствени обещания, да се поставят пред свършен факт, отнемащ им директно една трета от приходите.
При това декларираното от ДКЕВР преизпълнение на индикативните цели е подвеждащо, защото ангажиментът ни към Европейския съюз е за 16% дял на ВЕИ в производството не просто на електричество, а в брутното крайно потребление на енергия. Статистиката на НСИ еднозначно показва, че през 2009 г. делът на електрическата енергия в крайното енергийно потребление е едва 27.2%.
Следователно сме на наистина доста голямо разстояние от европейските цели по чиста енергия през 2020 г. Тепърва в икономиката ни трябва да сменя с чиста енергия зависимостта си от нефт и газ, които формират 47.9% от българския енергиен микс. Наложителни са драстични структурни промени в българската енергетика - които не само че не се предприемат с нужната бързина, но и се прави стъпка в обратна посока, с обяснението, че сме преизпълнили прекалено ниските си планове.
Нещо повече, анализът показва, че огромният дял във ВЕИ енергетиката ни /72%/ идва от ВЕЦ, а други 15% от мини - ВЕЦ. Както е известно, възможностите за строителство на водни електрически централи са оползотворени почти изцяло в България /ако не се пристъпва към екологично противоречиви проекти/, така че оттук насетне прирастът на дела на ВЕИ мощностите неминуемо ще се забави.
Вятърните мощности все още формират едва 12.5% от чистата ни електроенергетика, като основният прираст на инсталациите дойде през 2010 г., когато инвеститорите изглежда повярваха в зелените ангажименти на правителството. За щастие, ДКЕВР засега не предвижда чувствителна промяна в изкупната цена за вятърна енергия.
Но като цяло е ясно, че спадът на инвеститорското доверие към страната ни, който доведе до отрицателни стойности за преките чуждестранни инвестиции у нас от началото на годината, чувствително ще се задълбочи с избраната политика в стратегически важния ВЕИ сектор.
