По времето на комунизма тя бе принудена да присъства в църквата маскирана, но днес 82-годишната Мария Зъбова е една от многото българки, които този уикенд открито ще присъстват на Великденската неделна служба.
С войнстващия атеизъм на комунистическата ера зад гърба си Зъбова е горда, че е в третото си десетилетие като звънар на софийската катедрала „Александър Невски”. Жената, която пее и в църковния хор от 1943 г., е живо доказателство за противоречивия подход към религията в България през миналия век. Докато българите сега присъстват на служба без страх, особено по време на религиозни празници, през комунизма мнозина избягваха църквата, за да си спестят санкции.
Зъбова отказва да стои отстрани и си понася последствията. Изключват я от Комсомола - организацията на младите комунисти, в която всички млади българи бяха автоматично приемани - в началото на 50-те, стъпка, която я определя като „враг на народа”. Образована в католическо училище, удобният й живот се преобръща с пристигането на Съветската армия през 1944 г. Религията също така води до загубата на няколко работни места, след като става преподавател по математика. „Веднага щом директорът на моето училище бе информиран от агенти, които наблюдаваха църквите, бях уволнена, макар и да носех барета или перука (за да ходя на църква), за да не бъда разпозната”.
Традиционно православна държава - над 80% от населението принадлежи към църквата - България официално остана такава, след като комунистите взеха властта през 1944 г. Но вярващите се стопиха, основно съставени от възрастни хора, тъй като тези, които работят или учат можеха да бъдат наказани за присъствие на служба. При комунизма „едва около 20 души дръзваха да отидат на Великденската служба”, спомня си Зъбова. Съпругът й Иван Петров, с когото се запознават в църквата, също е страдал по времето на комунистическия режим, като му е било забранено да пътува в чужбина, за да пее като оперен изпълнител, въпреки поканите от Франция и САЩ. Едва през 1972 г. властите му разрешават да пътува до Германия, макар и без съпругата и трите им дъщери.
Сега обаче Мария Зъбова гледа към тълпите, които се събират в църквата преди Великден, повикани от звъна на нейните камбани. „След края на комунизма хората се обърнаха спонтанно и масово към църквата, търсейки (морална) пътеводна светлина”, отбелязва Ангел Ангелов, свещеник в „Света София”, най-старата църква в столицата. „Хората идват в църквата, за да търсят истината, за да избягат от ужасите на всекидневния живот”, изтъква той. В полунощ в събота, църквата „Александър Невски” ще бъде пълна, като десетки хиляди ще се съберат на площада отвън, очаквайки патриарх Максим да обяви: „Христос Воскресе!”. Службата, на която присъства президентът, премиерът и председателят на Народното събрание, дори е предавана по общественото радио и телевизия.
Разбира се, „мнозина, които отиват в църквата, идват там само за да покажат новите си дрехи, те дори не знаят как да се прекръстят”, критикува Зъбова, говорейки за липсата на религиозно образование между младите хора. Независимо от това, тя ще удари камбаните тази неделя като човек, който знае времена, в които не е можела открито да практикува религията си. „Да биеш камбаните е неописуема емоция и аз все още не съм свикнала с нея”, казва тя. Велик момент за Мария Зъбова е завръщането през 1996 г. на бившия цар Симеон ІІ от 50 години изгнание. „Тогава бих камбаните в продължение на три часа и половина”, казва с гордост тя.
Висока и слаба - непрегърбена от възрастта, тя пъргаво се изкачва по 200-та стъпала на камбанарията на катедралата, облечена само в късо яке и без шапка въпреки силния вятър. Слагайки дебели ръкавици, тя хваща въжетата, които движат 10-те камбани - най-тежката е 12 тона - и изглежда като да танцува в техния ритъм. „Не чувствам жега, нито вятър, нито градушка. Живея без лекарства: Господ ме пази!”, казва тя с усмивка. (БГНЕС)
