Какво отвъд парите в джобовете на хората прави едно общество проспериращо?
Мнозина твърдят, че е необходимо да бъдат взети предвид и други елементи освен парите сами по себе си като личната свобода и доброто управление.
Международната агенция за енергия (МАЕ) прогнозира неотдавна, че САЩ могат да започнат сами да задоволят енергийните си нужди до две десетилетия - нещо, което би направило всяка страна по-просперираща.
Уил Хътън, който оглавява института за икономически изследвания Big Innovation Centre и е директор на Hertford College в Oxford, казва: "Едни сигурни доставки на енергия ще доведат до понижаване на цените на енергията, което може да направи американската промишленост по-силна".
Възможно е енергийната самодостатъчност да направи САЩ по-проспериращи от финансова гледна точка, но дали страната ще се чувства по-сигурна и ще бъде повече в мир със себе си?
Не непременно, според Джеф Гедмин от лондонския мозъчен тръст Legatum Institute, който твърди, че целта му е да лансира идеи и политика в подкрепа на свободните и проспериращи общества в целия свят.
"Не мисля, че има каквато и да било механична връзка между материалното богатство и благосъстоянието на гражданите", казва Гедмин.
"Всяка година ние публикуваме индекс на просперитета (Prosperity Index) и установихме за първи път през тази година, че САЩ са изпаднали от челната десетка".
"Когато вземете предвид достъпа до образование, здравеопазване или възможности, има проблеми", обяснява той. "Американците имат усещането, че усърдният труд, за разлика от преди, не води до преуспяване по същия начин."
Намаляващо удовлетворение
Китай е значително по-беден от САЩ по брутен вътрешен продукт (БВП) на глава от населението, но, според Гедмин, има други проблеми, които карат хората да се чувстват по-малко проспериращи, отколкото са в действителност.
"През последните две десетилетия стотици милиони хора бяха спасени от бедността и тъй като китайското правителство експериментира с предоставянето на свободна инициатива и на повече свобода, те установяват, че по-голям дял от населението е недоволно, защото иска по-голяма отчетност на управлението и повече лична свобода", обяснява той.
"При условие че се очаква средната класа в Китай да утвърди своите позиции през идните едно-две десетилетия, ще нараснат значително исканията за участие и достъп до лидерски постове в политиката", прогнозира Гедмин.
Хътън изтъква, че в речта, с която прие избирането си за генерален секретар на управляващата Китайска комунистическа партия, бъдещият президент на Китай Си Цзинпин е каза, че икономическият растеж цели не просто да удовлетвори законния стремеж на гражданите да живеят добре, но и да намали корупцията и да направи така, че техните гласове да се чуват.
"През следващия 10-годишен период Китай ще се опита да подобри рекорда на Съветския съюз да се запази като тоталитарна еднопартийна държава повече от 70 години", отбелязва той.
"Моето лично мнение е, че ще има "Китайска пролет". Китайското ръководство трябва да признае, че макар да осигури материално благосъстояние на стотици милиони хора, то не може да изпълни един друг дневен ред".
"Те знаят, че ако (икономическият) растеж падне дори под 6 % една или две години и те не могат да намерят работа на хората, ще станат нелегитимни и ще има бунт отдолу", твърди Хътън.
Баскар Чакраворти от Tufts University в Бостън отбелязва, че въпреки икономическия растеж, удовлетворението в Китай намалява според годишния Legatum Growth Index.
"Защо много бързият растеж на БВП става за сметка на растеж (от който печели цялото население)?", пита той, като прави уточнението, че последният включва достъп до финансови услуги, образование и обществено здравеопазване.
"Моята хипотеза е, че когато една икономика нараства много бързо през кратък период от време, както Китай, Индия и Бразилия, това става за сметка на растежа (от който печели цялото население), тъй като определени слоеве от населението преживяват бурен подем, докато останалите остават забравени", обяснява Чакраворти.
Хътън се обзалага: някои хора ще кажат, че икономическият растеж, от който не печели цялото население, е единственият възможен растеж.
"Още щом започнете да сключвате социални договори, за да подкрепите растежа, вие всъщност убивате динамизма и предприемаческия дух, които стимулират растежа", аргументира се той.
Необходима е перспектива
Дали някой до момента вече е намерил баланса?
Според Хътън някои страни са на по-верен път от други.
"Капитализмът е за съвместно сътрудничество между фирмите и активни потребители и за ефективен обществен договор", твърди той.
"Най-общо казано скандинавските страни отговорят на това (определение), наред с Германия и Швейцария", казва Хътън. "В същото време в Азия има признаци, че Южна Корея се движи в тази посока, и ако трябва да съм напълно откровен, мисля, че САЩ направиха много правилни неща".
Гедмин споменава нарастващото неудовлетворение и цинизъм в САЩ, където политиката се поляризира.
"Технологиите, блогосферата и телевизията допринесоха за поляризацията и при условие че правителството не успява да предостави блага, хората го държат отговорно", казва той.
"Необходимо е обаче гражданите също да бъдат отговорни, ние не можем да искаме от хората на изборни постове неща, които не са уместни или които те в действителност не могат да изпълнят", подчертава Гедмин.
Като отбелязва, че свиването на средната класа в САЩ поражда силно безпокойство, Чакраворти призовава този проблем да се разглежда в глобален контекст.
"Действа отрезвяващо, когато човек помисли, че годишният доход от 34 000 долара, който нарежда гражданите на САЩ в средната класа, ги поставя едновременно в групата на единия процент най-богати хора в света". (БТА)
