Корупция, монополизиране на медийната среда, ужасни условия в затворите и дискриминация към всички малцинствени групи. Това се казва за България в Годишния доклад за правата на човека на Държавния департамент на САЩ. За нас в този доклад новини няма, в него не се казва нещо, за което да не знаем, но пък документът засилва многократно усещането, че май живеем на ужасно място. Китайците например са намерили лесен начин да се справят с негативите от този документ, не като променят нещо в страната си, а с контра доклад за правата на човека в САЩ. Според китайското правителство САЩ използват правата на човека като политическо средство за почерняне имиджа на другите държави, както и за постигане на своите стратегически интереси. Дали да се държим като китайци, или да приемем всички критики от Доклада за правата на човека, тези два варианта коментираха в предаването „Челюсти" по Дарик Иванка Иванова от института „Отворено общество", Нели Огнянова, експерт по медийно право и Елица Гергинова от Български хелзинкски комитет.
Според Иванка Иванова този документ е умерено важен, като по-пълният и по-важен документ е всъщност годишният доклад на Българския хелзинкски комитет, който също разглежда тези проблеми.
„За първи път имаме възможност да обсъдим съотношението на обществените проблеми, т.е. кой колко е важен. В този доклад за положението на жените в България, за дискриминацията на различни основания и за домашното насилие се говори почти толкова, колкото за корупцията като количество отделено място", отбеляза Иванова.
По повод корупцията тя сподели, че би било погрешно да се измерва значимостта на обществените проблеми с оглед на броя хора, които потенциално биха могли да бъдат защитени. Тя бе категорична, че трябва да се използва прецизен и ясен език, когато се назовават конкретните проблеми в конкретната държава, защото само така мога да бъдат изградени конструктивни стратегии за решаването на тези проблеми.
„В частта корупция в Доклада се споменават и трите власти, но повече от това няма и не са цитирани някакви оценки, каквито често се правят за количество пари, които циркулират из системата. Затова аз отчитам това по-скоро като знак за положително развитие. Когато е представена фактология на някакви случаи, те са изключително от областта на корупцията в съдебната власт и предприетите от Висшия съдебен съвет дисциплинарни мерки срещу някои магистрати, което е новина у нас от повече от две години", допълни Иванова.
Иванка Иванова от института „Отворено общество" беше категорична, че свободата на медиите и свободата на словото в България са проблем, който предпоставя и останалите проблеми, които съществуват в Доклада.
Относно медийния плурализъм и монопол на медиите Нели Огнянова, експерт по медийно право сподели, че по нейни наблюдения се отчуждават два свята, две реалности. Единият е светът на конституцията, в който романтично се предполага, че хората предоставят техния глас, за да изразят една ефективно работеща демокрация, а другият е реалният свят, който ни заобикаля, в който демокрацията се очертава с категории като предприемач.
„Ако си представим за какво говорим и стигнем до извода, че не само гласове, но и ценности и принципи се купуват и продават, ролята на медиите би могла да бъде важна. Едва ли можем да очакваме, че медиите са някакъв остров, в който принципите действат, ако в останалия свят това не е така", допълни Огнянова.
Тя обясни, че в Доклада има систематични грешки, но същевременно той показва, че има икономически и политически натиск върху медиите, натиск от държавата, натиск от страна на групировки с големи икономически интереси, както и от страна на организираната престъпност. Според нея не е без значение и предразположението на журналистите да се подават на натиск.
„Журналистът има мисия, той се намира на особено място и има известна разлика между хората, които продават гласа си и този, който по дефиниция има мисия да информира останалите. Медиите не са обикновен бизнес и там трябва да влизат хора с мисия", заяви категорично експертът по медийно право.
Според Елица Гергинова от Български хелзинкски комитет винаги позитивните промени в нашето общество стават след външен натиск и тя заяви, че е крайно време да променим това. „Нека започнем да се гледаме на света такъв, какъвто е, а не през погледа на чужденците", призова Гергинова.
