През идния септември месец предстои да отбележим двестагодишнина на едно от най-значимите събития в световната лингвистика, история и хуманитаристика изобщо.
На 27 септември 1822 г. гениалният френски учен Жан Франсоа Шамполион изпраща писмо от 40 страници до Френската академия на науките, адресирано до секретаря на академията господин Дасие. Писмото представлява малък научен труд, който е озаглавен „Писмо до мосю Дасие; за азбуката на фонетичните йероглифи.“ С публикуването и представянето на този труд, Шамполион ознаменува първенството си пред всички останали учени, защото с публикацията анонсира на целия на свят, че е първият, който е разбил кода на египетските йероглифи.
Кой е Шамполион и как е започнала неговата страст?
Жан Франсоа Шамполион е роден през 1790 г. в малкото френско селище Фижак. Баща му е печатар и разполага с огромна колекция от книги, което повлиява на развитието на Шамполион. За жалост изследователите на живота му не откриват той да е имал близки отношения с родителите си, но за сметка на това е бил много близък с по-големия си брат Франсоа-Фижак. Шамполион е описан от съвременниците си като личност с чепат, бурен характер, склонен към драматизиране, но с изключителен ум и страст към науката. Заради характера си не успява да се задържи в местното начално училище и по настояване на брат му започва да взима частни уроци при дон Калмел. Вече осемгодишен, Шамполион е знаел отлично латински и старогръцки, както е познавал и гръцко-римската култура и история, но все още Египет не е присъствал в неговите интереси.
На 10 години сам е изпратен да учи в Гренобъл, където ще прекара по-голямата част от живота си. За малко се настанява при по-големия си брат Фижак, който също е изследовател на древността, подклажда интересите на брат си и денонощно се занимава с обучението му. Започва да учи в местно училище, става любимец на учителите и в края на учебната година му е разрешено да започне да учи иврит, арабски, клинопис – невероятно постижение за дете на тази възраст. Геният му непрекъснато разцъфва и той влиза в контакт с учените на своето време, които му пращат научни текстове и публикации, а на 13 години написва първата си научна статия.
iStock/Getty Images
Почти целият живот на Шамполион минава под сянката на управлението на Наполеон Бонапарт. През 1799 г. Наполеон започва военна експедиция в Египет, която постфактум се оказва неуспешна, но едно от далновидните му решения е, че взима със себе си много учени, които да документират всякакви данни и явления, те формират т.нар. Египетска комисия, която създава монументален труд от текстове и илюстрации, наречен „Описание на Египет“. По време на същата експедиция е намерен и известният Розетски камък – находката, която ще промени хода на съвременната наука и история.
Един от учените, които участва се нарича Жозеф Фурие, който е математик и от авторската колегия на „Описание на Египет.“ Той е близък приятел на брата на Шамполион Фижак и съдбата неминуемо среща момчето и учения. Макар да не е ясно кога точно след напускането на родния дом до срещата с господин Фурие, се е зародила страстта на Шамполион по Древен Египет, е ясно, че когато са се запознали вече е бил отдаден на идеята. Фурие помага на Шамполион разговаряйки се него, споделяйки увлечението му, запознавайки го с учени от цяла Европа и с помощ да продължи обучението си в Париж, където изучава персийски език при Силвестр дьо Саси (един от пионерите в египтологията), коптски език, иврит, персийски, клинопис. Обучението му през този период е било почти денонощно, но за най-важен компонент от него, той е считал изучаването на коптския език като ключ за разрешаване на загадката на йероглифите.
Минават много бурни години в живота на Шамполион, през които той ту се занимава с разчитането на камъка, ту го оставя настрана. През този период Шамполион развива научната си кариера все по-бляскаво и по-шеметно и става професор в университета в Гренобъл. Страстта му към Древен Египет става все по-голяма, но на няколко пъти го отвежда в неправилна посока по отношение на теориите за писмеността на древния народ. През 1815 г. Наполеон пристига в Гренобъл и братята Шамполион са в тълпата, която го посреща, а след това императорът кани Фижак да иде при него в Париж. Историята обаче е имала други планове и битката при Ватерло е неуспешна, Наполеон губи, режимът се сменя и старите приятели на властта вече са врагове на Бурбоните. Братята са принудени да се завърнат в родния си град, където прекарват няколко години.
През 1821 г. се връща да живее в Париж, след като напуска Гренобъл. Там научната му дейност продължава, но макар да имаме запазени много негови писма, трудове и дневници, не можем да проследим със сигурност какви са били стъпките при „декодирането“ на писмеността. Макар да представя някои от неправилните си идеи, когато изпраща писмото си към господин Дасие, Шамполион все пак е успял да направи най-големия пробив. Вече е знаел, че йероглифната писменост е комбинация от фонетични йероглифи (такива, които представят звукова стойност) и детерминативи (такива, които нямат звукова стойност, а само абстрактна и представят идеи). Накратко казано, Розетският камък представлява декрет написан на два езика, но на три писмености. Египетски – йероглифен текст, демотичен текст (друг вид египетска писменост) и старогръцки. За Шамполион е било изключително лесно да разчете гръцкия текст и да схване смисъла на казаното. След това се задълбочава в т.нар. картуши в йероглифния текст. Това са овали, в които са изписани царски имена. Той успява да сравни гръцкия текст и да намери имената на владетелите, които се споменават Клеопатра, Александър, Береника и да разгадае смисъла на йероглифните знаци. Томас Йънг също прави някои от неговите заключения, но Шамполион напълно игнорира този факт.
Мечтаното пътуване, което се оказва последно
След като вече легитимира откритието си пред научния свят, Шамполион желае с цялото си сърце да замине в Египет. Заради необикновено голямото си откритие и заради научната си дейност, изпращайки писмо на краля Шарл X, в което надълго и нашироко обяснява важността от това научно пътуване. В него той изтъква факта, че досегашните експедиции и пътувания не са донесли почти никакви ползи, защото са правени от хора, които не са достатъчно образовани и не са можели да четат египетските текстове. Той твърди, че е наложително Франция да държи първенството и да допринесе за развитието на европейската наука. Обещава на краля, че ще запълни колекцията на Лувъра с най-прекрасните и значими антики, които намери.
Накрая пътуването му се осъществява и мечтата на учения се изпълва. Той прекарва две години 1828-1829 г. в шеметно препускане от Александрия до Абу Симбел и обратно. През това пътуване той затвърждава идеите си, праща писма до брат си, които са публикувани под формата на книга, води със себе си учени, художници, естествознатели, които изследват тайнствата на древния народ. Направили са стотици прекрасни рисунки, които Шамполион използва за научните си трудове в областта на културата, историята, езика и религията на Древен Египет.
Малко след като пътуването му приключва и той се завръща във Франция здравето му се влошава все повече и повече докато най-накрая умира на 41 г. Погребан е в църквата Сен Рош, където като млад е изучавал коптски език.
Целият живот на Жан-Франсоа Шамполион изглежда бурен, вълнуващ, изпълнен с политически и научни приключения и трябва да отбележим, че действително е направил едно от най-великите открития в историята на човечеството, което е дало тласък за развитието на цяла една наука – египтологията.
