Саркози на крачка от осъществяване на целта на живота си
Саркози на крачка от осъществяване на целта на живота си / netinfo

Никола Саркози си проправи път със зъби и нокти, за да стигне там, където е в момента - на едно - последно - препятствие от президентското кресло на Франция.

По пътя синът на унгарски емигрант предизвика страх и гняв в сърцата на много хора, особено в кварталите, населени с чернокожи и араби, където неговите нападки срещу размирниците бяха приети като шамар в лицето.

Твърдият език на Саркози, подхранен от емоции, повдигна въпроса за това как той ще управлява страна, която се гордее с традициите си в умерената дипломация. Той е кандидат на консервативната партия на настоящия президент Жак Ширак, но е видимо по-проамерикански настроен.

В традиционен сблъсък между ляво и дясно Саркози ще се изправи срещу социалистката Сеголен Роаял в решителния втори тур на 6 май.

Петдесет и две годишният Саркози е израснал в Париж и признава, че е имал нещастно детство в разбито семейство. Като ученик бил незабелижим, но черпел мотивация от това, че се чувствал като аутсайдер с чуждестранно име.

Още като дългокос младеж Саркози мечтае за президентския пост и става адвокат.

Умел оратор и политик с влияние в медиите, Саркози проповядва изстрадан оптимизъм, който намери отзвук в сърцата на милиони, желаещи да извадят Франция от икономическия упадък.

Саркози иска да намали данъците и таксите, които плащат компаниите, и да улесни наемането и уволняването на техните служители.

Той почти изхвърля на боклука закона за 35-часовата работна седмица, заявявайки, че хората трябва да са свободни да работят толкова, колкото желаят.

И все пак Саркози не е безкомпромисен реформатор. Той вече смекчи плановете си за намаляване на данъците и не се страхува от намеса на държавата в икономиката. Като министър на финансите той предотврати придобиването на контрола над френския концерн "Алстом" от немската "Сименс" и критикува Европейската централна банка.

Неговите опоненти от левицата твърдят, че Саркози е твърде краен в идеите си за свободен пазар на труда в момент, в който се шири страх за сигурността на работните места и безработицата. Според тях това не е подходящ вариант за Франция, която все още се опитва да се справи с резултатите от безредиците в бедните предградия през есента на 2005.

Саркози, който беше вътрешен министър по онова време, стана враг номер 1 за много чернокожи и араби, след като нарече участниците в безредиците "измет" - определение, което продължава да го преследва в политическата му кариера.

В предизборната си кампания Саркози се стремеше да открадне привърженици от крайнодесния националист Жан Мари льо Пен чрез лансиране на идеи като създаване на министерство на имиграцията и националната идентичност. Като вътрешен министър Саркози депортира хиляди нелегални имигранти и прокара редица закони в парламента против престъпността и тероризма.

Саркози в същото време е един от малкото водещи политици, които протегнаха ръка към малцинствата. Той създаде национален съвет на мюсюлманските водачи и предложи подобие на американския закон за гражданските права на чернокожите, както и държавно финансиране за джамии - идеи, които могат отново да излязат на повърхността, ако бъде избран.

Саркози възприе прякора "Сарко Американеца", даден му от негови критици, заявявайки, че Франция и САЩ са обвързани със сродни демократични ценности, които не могат да бъдат засенчени от неща като разногласията им за войната в Ирак. Но той също така казва, че Франция не е "ничий васал" и се противопоставя на членството на Турция в Европейския съюз, което Вашингтон подкрепя.

Последвайте ни

Коментар