През 1951 година Джон Херси публикува в списание The New Yorker история от пет части, посветена на тогавашния американски президент Хари Трумън. Дотук нищо интересно. Но всъщност не е така.
Херси получава най-високото ниво на достъп но Трумън – буквално е залепен като марка към президента. Плътно е до Хари Трумън, когато произнася речите си, но и когато ги пише в кабинета си. Сутрин тренира с него, в края на деня са на вечеря заедно. Разхожда се из Белия Дом като агент на Secret Service - има достъп до всяко ъгълче. Когато по-късно описва случващото му се за списание The New Yorker, читателите са впечатлени. Стилът му - прекрасна амалгама между най-доброто от Том Улф и Труман Капоти. По онова време го наричат „New Journalism”, уви - и днес е „нов”, особено за някои географски ширини. Разказите му – откровени, разкриват президента зад завесата на официалната програма.
Когато през миналата година Майкъл Люис, отличен журналист и писател (само прочетете Moneyball и The BIg Short) предложил на главния редактор на списание Vanity Fair да направи същото, само че с президента Обама, и двамата облещили очи. Люис, осъзнавайки идеята си; Грейдън Картър - разбирайки какво би значело това за списанието му.
Грейдън: „Веднага се заинтригувах от възможностите и предизвикателствата”.
Люис: „Проектът започна, когато в един момент имах свободно време между писането на книги и се запитах какво бих искал да направя. Тогава ми хрумна, че ще ми бъде приятно да прекарам известно време с Обама и да видя какво е да си президент”.
Това се казва мечта, само дето е неосъществима днес.
На следващият ден Майкъл Люис се обадил на Джей Карни, прес секретар на Белия Дом и сложил смелото си предложение на масата.
„По-късно Карни се обади и каза „ние бихме искали да направим това”. Попитах го кои сме тези „ние”. Карни отговори, че „той” иска да го направи. Беше ми интересно какво мислят другите в Белия Дом по въпроса, а Карни отговори, че всички са против”.
Така започват шест месеца, в които Майкъл Люис носи значка на Secret Service на ревера си и на практика е внедрен в службата, вози се в президентската лимузина, на борда на Air Force One, играе баскетбол с президента, присъства на вземането на важни решения в овалния кабинет. За да надникне истински в характера на Обама, Люис предлага от време на време да играят мисловни игри - какво би се случило, ако сменят ролите си; какво точно ще направи, ако има свободен ден и какво ли не още. И така - шест месеца.
Пълната статия може да прочетете ТУК или в октомврийския брой на списание Vanity Fair. Впечатляваща журналистика.
Въпросът е, ако сте писател, журналист или просто любопитен човек, с кой български политик бихте искали да прекарате шест месеца? Помислихте ли добре?
Повече за предстоящите избори за президент на САЩ в блога на Константин Вълков 2012-usa-elections.com.
