Докато инфлацията в Западна Европа се очаква до голяма степен да бъде укротена в рамките на една година, има нарастващо усещане, че в Централна Европа безумните цени ще се запазят много по-дълго, пише в свой анализ Ройтерс.
Централна и Източна Европа от месеци са на челните позиции по ръст на цените, изпреварвайки кривата както по отношение на ускоряването на ценовия натиск, така и понякога в неравномерните усилия на местните централни банки да ограничат инфлацията.
Последните данни за инфлацията в региона варираха от близо 16 на сто в Румъния до малко над 20 на сто в Унгария - при всички положения много над целевите граници на централните банки, вариращи от 1 на до 4 на сто.
Цените на хляба и сиренето в Унгария се повишиха с около 70 на годишна база през септември, а тези на захарта в Полша скочиха с 50 на сто. Тези стоки се изчерпаха в някои магазини през лятото поради очакване на нови покачвания на цените.
Със синдикати, които настояват за рязко увеличение на заплатите, с цел да се запази покупателната способност на населението, от една страна и намерението на компаниите, да повишават цените, за да защитят финансовата си стабилност от друга, нарастват рисковете очакваното икономическо забавяне да не ограничи инфлацията до степента, в която централните банкери се надяват.
"Колкото по-дълго се запазват инфлацията и натискът за увеличение на заплатите, толкова по-голям е рискът от рязко повишаване на лихвите, а от там - и на безработицата, които да предизвикат желаното намаляване на търсенето и така да се възстанови ценовата стабилност", заяви икономистът за развиващите се пазари в Европа от "Кепитъл Икономикс" (Capital Economics) Никълъс Фар.
Доверието в централните банки в региона беше подложено на изпитание миналия месец, когато спадът на форинта принуди Националната банка на Унгария да повиши извънредно лихвените проценти - едва няколко седмици след като даде сигнал, че възнамерява да не действа в тази посока.
Умереното мнозинство сред ръководителите на Полската централната банка също предлага да се спре с повишаването на лихвените проценти, тъй като се очаква растежът да се забави силно през 2023 година. Удържането на инфлацията обаче може да бъде трудно, тъй като правителството има намерение да направи допълнителни разходи преди предстоящите догодина избори
Инфлационните очаквания се отклоняват от целите на централната банка, каза главният икономист на УниКредит (UniCredit) за Централна и Източна Европа Дан Букса.
Анализаторът даде за пример проучване за нагласата на потребителски, което според него показва, че домакинствата очакват инфлацията да се повиши допълнително паралелно с изпреварващия ръст на заплатите, който е обичаен за последните години.
В Унгария мозъчният тръст "Джи Кей Ай" (GKI) отчете, че миналия месец намеренията за повишаване на цените са се увеличили във всички сектори с изключение на строителството.
Междувременно проучване на полската статистическа служба показа, че над 70 на сто от потребителите очакват инфлацията да се движи със същия темп или дори да бъде по-висока през следващите 12 месеца
В Унгария и Полша са въведени мерки за правителствен контрол върху цените на някои храни, горива и ипотеките, които влязоха в сила в края на миналата година и в началото на текущата.
В Унгария редица ограничения на цените трябва да изтекат в края на тази година, но правителството сигнализира, че ще удължи някои от тях, както правеше през последните месеци.
Ситуацията в Полша не е толкова ясна, въпреки че "кредитните ваканции", които имат за цел да облекчават тежестта от по-високите лихвени проценти на централната банка, остават поне до началото на 2023 г.
Същевременно няма признаци, че натискът върху цените ще отслабне скоро. Ел Пи Пи (LPP), най-големият търговец на дребно в Полша, заяви, че планира да повиши цените със 7 на сто до 19 на сто, за да компенсира нарастващите разходи и ефектите от валутния курс.
Въпреки очакваното забавяне на икономическия растеж до около 1 на сто основната асоциация на работодателите в Полша прогнозира увеличение на заплатите от 10 на сто до 12 на сто през следващата година.
Унгарските компании планират да повишат заплатите средно с 9 на сто през януари, според Шандор Бая, управляващ директор на компанията за наемане на персонал "Рандстат" (Randstad), и не могат да бъдат изключени допълнителни повишения в някои сектори по-късно през годината.
Въпросът пред централните банкери
Ройтерс отбелязва, че икономиките в ЦИЕ вече показват признаци на забавяне. Това, наред с очакванията за допълнителен ръст на инфлацията, тласкана от цените на производител и високата заетост, изправя пред редица дилеми централните банкери в тази част на континента.
И докато в Западна Европа очакват инфлацията да се укроти в рамките на 2 на сто до 2024 г., ситуацията в ЦИЕ е далеч по-различна.
Тъй като икономиките в региона вече се забавят, потенциалният удар върху перспективите за растеж от по-голямо затягане на паричната политика за укротяване на инфлацията и рисковете от инфлацията, повишаваща се заради нарастващите производствени цени, "стегнатите" пазари на труда и нестабилността на обменните курсове, се очертаха като основна дилема, пред която са изправени централните банкери.
В Западна Европа икономистите и финансовите пазари до голяма степен очакват ръстът на цените в еврозоната да спадне до целевото ниво на Европейската централна банка от 2 процента до 2024 г.
Перспективата е много различна за Централна Европа.
"Инфлационните очаквания са много високи и не дават ясна перспектива, колко още могат да се повишат цените. Това за мен е най-голямата заплаха", заяви Йоана Тирович, от Полската централна банка, която е представител на малцинството, настояващо за повишаване на лихвените проценти.
"Очакванията за по-висока инфлация ясно разделят Полша от страните в еврозоната, където очакванията често отговарят на предприетите действия от страна на ЕЦБ", допълва тя.
Главният стратег на "Сосиете Женерал" (Societe Generale) за региона на Централна и Източна Европа, Близкия изток и Африка Марек Дримал очаква полската инфлация да достигне връх от над 20 на сто през февруари и да бъде над 10 на сто поне до края на 2024 г. Инфлацията в Унгария може да достигне 24 на сто през февруари-април, намалявайки до едноцифрено число в средата на 2024 г., каза още той.
"Смятаме, че Полша е в по-опасна позиция", каза Дримал. "Предстоящите избори вероятно ще стимулират фискалната експанзия и по-специално планираното значително увеличение на минималната работна заплата от януари може наистина да предизвика по-значителен ръст на заплатите навсякъде", отбелязва той.
На свой ред икономисти от "Ерсте Груп" (Erste Group), цитирани от Ройтерс, казаха, че инфлацията в региона може да се превърне в "постоянен феномен", което допълнително ще продължи да оказва натиск върху политиката на централните банки
Централна и Източна Европа от месеци са на челните позиции по ръст на цените, изпреварвайки кривата както по отношение на ускоряването на ценовия натиск, така и понякога в неравномерните усилия на местните централни банки да ограничат инфлацията.
Последните данни за инфлацията в региона варираха от близо 16 на сто в Румъния до малко над 20 на сто в Унгария - при всички положения много над целевите граници на централните банки, вариращи от 1 на до 4 на сто.
Цените на хляба и сиренето в Унгария се повишиха с около 70 на годишна база през септември, а тези на захарта в Полша скочиха с 50 на сто. Тези стоки се изчерпаха в някои магазини през лятото поради очакване на нови покачвания на цените.
Със синдикати, които настояват за рязко увеличение на заплатите, с цел да се запази покупателната способност на населението, от една страна и намерението на компаниите, да повишават цените, за да защитят финансовата си стабилност от друга, нарастват рисковете очакваното икономическо забавяне да не ограничи инфлацията до степента, в която централните банкери се надяват.
"Колкото по-дълго се запазват инфлацията и натискът за увеличение на заплатите, толкова по-голям е рискът от рязко повишаване на лихвите, а от там - и на безработицата, които да предизвикат желаното намаляване на търсенето и така да се възстанови ценовата стабилност", заяви икономистът за развиващите се пазари в Европа от "Кепитъл Икономикс" (Capital Economics) Никълъс Фар.
Доверието в централните банки в региона беше подложено на изпитание миналия месец, когато спадът на форинта принуди Националната банка на Унгария да повиши извънредно лихвените проценти - едва няколко седмици след като даде сигнал, че възнамерява да не действа в тази посока.
Умереното мнозинство сред ръководителите на Полската централната банка също предлага да се спре с повишаването на лихвените проценти, тъй като се очаква растежът да се забави силно през 2023 година. Удържането на инфлацията обаче може да бъде трудно, тъй като правителството има намерение да направи допълнителни разходи преди предстоящите догодина избори
Инфлационните очаквания се отклоняват от целите на централната банка, каза главният икономист на УниКредит (UniCredit) за Централна и Източна Европа Дан Букса.
Анализаторът даде за пример проучване за нагласата на потребителски, което според него показва, че домакинствата очакват инфлацията да се повиши допълнително паралелно с изпреварващия ръст на заплатите, който е обичаен за последните години.
В Унгария мозъчният тръст "Джи Кей Ай" (GKI) отчете, че миналия месец намеренията за повишаване на цените са се увеличили във всички сектори с изключение на строителството.
Междувременно проучване на полската статистическа служба показа, че над 70 на сто от потребителите очакват инфлацията да се движи със същия темп или дори да бъде по-висока през следващите 12 месеца
В Унгария и Полша са въведени мерки за правителствен контрол върху цените на някои храни, горива и ипотеките, които влязоха в сила в края на миналата година и в началото на текущата.
В Унгария редица ограничения на цените трябва да изтекат в края на тази година, но правителството сигнализира, че ще удължи някои от тях, както правеше през последните месеци.
Ситуацията в Полша не е толкова ясна, въпреки че "кредитните ваканции", които имат за цел да облекчават тежестта от по-високите лихвени проценти на централната банка, остават поне до началото на 2023 г.
Същевременно няма признаци, че натискът върху цените ще отслабне скоро. Ел Пи Пи (LPP), най-големият търговец на дребно в Полша, заяви, че планира да повиши цените със 7 на сто до 19 на сто, за да компенсира нарастващите разходи и ефектите от валутния курс.
Въпреки очакваното забавяне на икономическия растеж до около 1 на сто основната асоциация на работодателите в Полша прогнозира увеличение на заплатите от 10 на сто до 12 на сто през следващата година.
Унгарските компании планират да повишат заплатите средно с 9 на сто през януари, според Шандор Бая, управляващ директор на компанията за наемане на персонал "Рандстат" (Randstad), и не могат да бъдат изключени допълнителни повишения в някои сектори по-късно през годината.
Въпросът пред централните банкери
Ройтерс отбелязва, че икономиките в ЦИЕ вече показват признаци на забавяне. Това, наред с очакванията за допълнителен ръст на инфлацията, тласкана от цените на производител и високата заетост, изправя пред редица дилеми централните банкери в тази част на континента.
И докато в Западна Европа очакват инфлацията да се укроти в рамките на 2 на сто до 2024 г., ситуацията в ЦИЕ е далеч по-различна.
Тъй като икономиките в региона вече се забавят, потенциалният удар върху перспективите за растеж от по-голямо затягане на паричната политика за укротяване на инфлацията и рисковете от инфлацията, повишаваща се заради нарастващите производствени цени, "стегнатите" пазари на труда и нестабилността на обменните курсове, се очертаха като основна дилема, пред която са изправени централните банкери.
В Западна Европа икономистите и финансовите пазари до голяма степен очакват ръстът на цените в еврозоната да спадне до целевото ниво на Европейската централна банка от 2 процента до 2024 г.
Перспективата е много различна за Централна Европа.
"Инфлационните очаквания са много високи и не дават ясна перспектива, колко още могат да се повишат цените. Това за мен е най-голямата заплаха", заяви Йоана Тирович, от Полската централна банка, която е представител на малцинството, настояващо за повишаване на лихвените проценти.
"Очакванията за по-висока инфлация ясно разделят Полша от страните в еврозоната, където очакванията често отговарят на предприетите действия от страна на ЕЦБ", допълва тя.
Главният стратег на "Сосиете Женерал" (Societe Generale) за региона на Централна и Източна Европа, Близкия изток и Африка Марек Дримал очаква полската инфлация да достигне връх от над 20 на сто през февруари и да бъде над 10 на сто поне до края на 2024 г. Инфлацията в Унгария може да достигне 24 на сто през февруари-април, намалявайки до едноцифрено число в средата на 2024 г., каза още той.
"Смятаме, че Полша е в по-опасна позиция", каза Дримал. "Предстоящите избори вероятно ще стимулират фискалната експанзия и по-специално планираното значително увеличение на минималната работна заплата от януари може наистина да предизвика по-значителен ръст на заплатите навсякъде", отбелязва той.
На свой ред икономисти от "Ерсте Груп" (Erste Group), цитирани от Ройтерс, казаха, че инфлацията в региона може да се превърне в "постоянен феномен", което допълнително ще продължи да оказва натиск върху политиката на централните банки
