Уморени от натоварената учебна програма, продължителното седене на чин, някои доучващи вкъщи и без сила да догледат "Сънчо"- така изглеждат каталясалите ни първокласници след целодневен престой в училище. Според психолози от Националния център по опазване на общественото здраве /НЦООЗ/, изследвали динамиката на работоспособността на първолаците, те се чувстват най-добре сутрин, на обед вече са зле, а следобед положението е "средна работа".
Екип от НЦООЗ работи върху проучване на влиянието на целодневното обучение върху здравето на децата от началния курс, научи БТА от члена на екипа Красимира Костадинова. В изследването са обхванати пет столични училища, които вече са въвели такава форма на обучение. Анкетирани са били 534 родители и 44 учители. 61,9 на сто от децата са включени в целодневното обучение по желание на родителите.
Според предварителни данни от анкетното проучване половината от родителите съобщават, че децата им се прибират от училище уморени през ден или поне веднъж седмично. Сред причините на първо място се посочва - натоварената учебна програма и продължителното седене на чина. 70,5 на сто от учителите посочват, че децата се уморяват ежедневно. Освен натоварената учебна програма причина за умората са големите паралелки, дългото стоене на чин, липсата на условия за почивка и шумът.
Предварителните данни сочат, че 78,1 на сто от родителите одобряват въвеждането на тази обучителна форма основно заради възможността за самоподготовката на уроците за следващия ден. Родителите са спокойни, че първолакът подготвя домашните под контрол на педагог и при спазване на дисциплина. Това освобождава родителите от безпокойство дали детето правилно си е написало домашното и дали изобщо го е написало.
Според анкетата близо 82 на сто от учителите смятат, че времето за самоподготовка е достатъчно. По данни на родителите обаче в 39,4 на сто от случаите децата ежедневно си доучват и подготвят домашните вкъщи. Едно от обясненията на провелите проучването е това, че родителите вземат много рано децата - в два - три часа, вместо към четири - пет часа.
Подкрепата на родителите за това да има целодневно обучение се дължи и на факта, че тази форма им дава възможност да се съсредоточат в работата и ги освобождава от задължението да учат вечер с децата си. Децата и родителите са доволни, че така "открадват" време за общуване, съвместни игри и развлечения.
Друг аргумент в полза на целодневното обучение е, че децата са в сигурна среда, сред приятели и не са сами в къщи, а времето им е организирано.
45,5 на сто от родителите са изказали задоволство от организацията на целодневното обучение, но са заявили, че от базите за спорт, обзавеждането на стаите, менюто в училищния стол има какво да се желае.
По предварителни данни и наблюдения на психолозите от екипа децата са най уморени на обед след сутрешните занятията. След като се наиграят за около час след обедното хранене, се ободряват. В края на следобедните занимания първолаците са уморени, но не толкова колкото през деня. Препоръчително е децата да се прибират от занималня най-късно до три и половина - четири часа.
Според Костадинова не може да се направи извод, че целодневното обучение е непосредствената причина за умората при децата. При подходяща организация на учебния процес, учебна среда, индивидуален подход и условия за пълноценен отдих и физическа активност, могат да се избегнат някои негативни последици от продължителния престой на малките деца в училище.
72 на сто от анкетираните учители одобряват целодневното обучение, но само ако се създадат подходящи за това условия, каквито според тях все още няма достатъчно. За целта според педагозите е необходимо допълнително финансиране на тази обучителна форма, осигуряване на допълнителни стаи и оборудването им. Учителите смятат, че е добре следобедните занятия да се провеждат не в същата класна стая.
Помещенията за следобедни занимания трябва да са обзаведени по друг начин - да има освен чинове, и кътове за игра, за отдих, препоръчват специалистите. В поне две от анкетираните училища има такива стаи, отбеляза Костадинова. 70,5 на сто от учителите смятат, че включването на детето в такава форма на обучение трябва да става по преценка и желание на родителите.
Според Красимира Костадинова задължителното въвеждане на целодневно обучение трябва да се разбира само като задължение всяко училище да го предлага като образователна услуга, а родителите да имат право на избор. От 20 до 30 на сто от родителите няма да запишат децата си на целодневно обучение по различни причини. При деца със заболявания решението за включване в целодневно обучение трябва да се вземе от родителите, като се отчете мнението на учителите, личния и училищния лекари, съветват специалистите.
Резултатите от анкетното проучване за условията за въвеждане на целодневно обучение показват, че преобладаваща част от анкетираните учители са на мнение, че в училището им е създадена добра организация за провеждане на целодневно обучение, налице са добре подготвени учители и осигурени класни стаи във всички включени в проучването училища. Според тях обаче има какво да се желае по отношение на дейностите по интереси следобед, спортната база, местата за отдих.
Преди да запишат детето си в първи клас родителите правят свое проучване. Няма елитно училище, има добре организиран учебен процес, подходяща учебна среда и добри учители, коментира Красимира Костадинова. За първолака най-важен е добрият учител. Той не се нуждае от специални мерки за дисциплиниране на малките ученици, защото те са спокойни, слушат своя учител, който с педагогическото си майсторство се ползва с авторитет пред тях.
Близо 98 на сто от родителите са на мнение, че целодневното обучение трябва да се финансира от държавния бюджет. Такова е мнението на 77,3 на сто от учителите. Според педагозите обаче в този процес е добре да се включат и родителите и да се търсят и спонсори. Само 16 на сто от учителите смятат, че финансирането на целодневното обучение е достатъчно.
Според Красимира Костадинова целодневната форма на обучение може да се използва за индивидуална работа на някои специалисти (ресурсни учители, кинезетерапевти) с децата по преодоляване на проблеми (обучителни затруднения, дислексия, гръбначни изкривявания).
Към края на юни ще бъде готов окончателно докладът на екипа от НЦООЗ по темата за целодневното обучение, съобщи Костадинова. Той ще бъде предоставен на Министерството на здравеопазването.
Желанието на екипа, който прави проучването, е препоръките в доклада да бъдат отразени при нормативното регламентиране на целодневното обучение - най-добре в наредба към Закона за образованието или в методично указание. По този начин ще се гарантира запазването на здравето на децата. Освен това в документа е необходимо да се регламентира квалификацията на учителите, вида и броя на специалистите, които ще участват в процеса на целодневно обучение на децата.
