Този септември няма да бъде като другите от 2009 г. насам, които ГЕРБ-ерите преживяха като управляващи, коментира "Труд". ГЕРБ е млада партия, свикнали са да ги обича народът. Но само след една седмица ще се сблъска с действителността. Цените на храните и на горивата ще задават ритъма. Поведението на управляващите в момента не показва, че те разбират ситуацията. Те се държат като коментатори на събитията, а не като екип, който задава посоката им. Опозицията вече иззема инициативата. Направи го най-голямата партия извън властта - БСП. С подписката за свикване на референдум за и против АЕЦ "Белене" и ядрената енергия. ГЕРБ би могла да спечели тази офанзива с помощта на десницата, но засега от управляващата партия не са показали, че умеят да печелят съюзници.
Три месеца не стигнаха на държавата да се задейства след земетресението на 22 май в Перник, коментира "Сега". Вместо това хората в миньорския град бяха подложени на всички бюрократични издевателства, на които са способни чиновниците. Вътрешният министър Цветан Цветанов обеща: "Държавата няма да ви остави." Случи се обаче нещо друго. Три месеца по-късно държавата е превела помощи на едва 63 собственици, чиито домове са пострадали от природното бедствие. В същото време молбите за помощ са над 8500. 3500 молби чакат решение на Междуведомствената комисия за възстановяване. За три месеца там са разгледали едва 288 молби, от които са одобрили само 63. Около 6000 души получиха по 325 лв. еднократна социална помощ - незначително малко на фона на щедрите обещания.
"Държавата и частният монопол", коментира "Капитал". БТК гони от каналите си всички кабелни оператори, чиито трасета нямат разрешения за строеж от общините. Който не е изряден трябва или незаконно да окачи жиците си пак по дърветата, или да спре услугата към клиентите си. БТК е частна компания. И преследва частния си интерес. По-важното е как се стигна дотук и какво ще се случи нататък. Има принципни постановки, залегнали в основите на държавността. Като например, че за спазването на законите следи държавата. А не частна компания. Ако за да положиш кабел, трябва разрешение за строеж, нека всички да си го вадят. Ако не спазват разпоредбата - да ги накаже държава, община или съответния строителен контрол. Ако се реши, че режимът е прекалено усложнен - нека бъде премахнат. Сега става ясно, че имало изискване за строителни книжа за кабелните трасета, почти никой не го спазвал, контролните органи си затваряли очите, а накрая частна фирма удря конкуренцията си, използвайки това. Случващото се в момента е все едно вместо ХЕИ проверки по магазините да прави някоя от търговските вериги.
"Европрограма събуди пазара на труда в закъсали общини", отбелязва "Сега". Продължаващата криза и повишеното заплащане увеличиха интереса към европрограмите за заетост до рекордни нива. Само за 20 дни от началото на схемата "Подкрепа за заетостта" бяха обявени над 11 000 свободни работни места от работодатели в частния и публичния сектор. По нея е предвидено да се субсидира обучение на работното място и заплати на около 9000 безработни за период от 6 до 12 месеца. Схемата е с бюджет 80 млн. лв. Заплащането за позиции в публичния сектор е 380 лв., а в частния - минималният осигурителен праг. "Подкрепа за заетостта" беше създадена основно за подпомагане пазара на труда в общините, пострадали от природните бедствия т.г. или с безработица 50% над средната.
"Бензинът няма да мине 3 лв.", пише "Труд". Няма опасност масовият бензин да мине 3 лева за литър, освен ако няма военен конфликт по света или друго необичайно събитие. Това заяви икономическият министър Делян Добрев. Той прогнозира, че през септември сегашните рекордни стойности на горивата ще намалеят. В началото на седмицата само един вид бензин - високооктановият А 98, който се използва за много мощни двигатели, мина психологическата граница от 3 лева за литър.
"Холандия става евтината Англия", е озаглавено интервюто в "Стандарт" с Ирина Христова, шеф на консултантска къща за образование в чужбина "Интеграл". "През последните три години отчетохме голям ръст в интереса към Дания и Холандия, като нарастването на броя на българските студенти в тези страни се удвояваше за година, посочва Христова. - Към днешна дата има по-малък процент на увеличение, тъй като вече са достигнати едни добри нива на българско присъствие. Тези държави всъщност са алтернатива на Англия и някои семейства в момента ги обмислят като добър и по-евтин вариант за обучение в чужбина. Очакванията ни са през 2014 г. да отпаднат ограниченията пред България за свободен достъп до европейския работен пазар, в резултат от което ще има ново повишение на интереса към тези страни. Онова, което пречи на децата да се адаптират там, е непознаването на чуждата култура."
"Винаги съм бил много честен с българите", казва в интервю за "Новинар" Н. пр. Джеймс Уорлик, посланик на САЩ в България. "Моята цел никога не е била да се намесвам във вътрешните работи на страната. Надявам се, че моите мнения и коментари са предизвиквали продуктивни дискусии. Мога само да повдигам въпроси и да стимулирам дискусии и това е и част от работата ми. Винаги съм бил много честен с българите", уверява Уорлик. И допълва: "Отношенията между България и САЩ никога не са били по-добри, отколкото са сега. Естествено не мога да приема цялата положителна отговорност за това, но искам да мисля, че и аз съм помогнал. Знаех, че САЩ и България са добри партньори. Исках това приятелство да не зависи само от едно или друго правителство, а да е здраво партньорство. Исках да не е обвързано само с политика или икономика, а и нещо повече. Опитах да отделя време и да работя над въпроси, свързани с взаимоотношенията между нашите народи. Целта ми беше освен политика и икономика, те да включват и теми като изкуство, култура, образование. Всичко това, което обогатява отношенията между хората." Тригодишният мандат на Уорлик приключва на 14 септември т.г.
"Хубаво ли е да си ром във Франция", е анализът в "24 часа". Който във Франция назначава роми на работа, ще получи частична данъчна амнистия. Така французите ще се опитат да намерят решение на проблемите с ромската инвазия от гетата в България и Румъния. Идеята на французите бе посрещната с подигравки и недоумение в България. Работа на ромите не може да се намери. Но не защото те не искат да се трудят, а защото не могат. И за най-простия занаят се изискват някакви умения. Тези умения не се предават по ДНК, иска се обучение. Дали държавата сама, дали с помощта на бизнеса, но нуждата от осигуряване на квалификация е огромна. Образованието ни е странно елитарно. Професионална квалификация се получава или в специализирани училища, или в университетите. За десетките хиляди и българи, и роми, които не са завършили нито техникум, нито университет, няма предвидени задължителни обучения. Така на пазара на труда не се появяват цели поколения, които де факто не умеят нищо. За да разбереш дали някой иска да работи, трябва първо да му дадеш шанс. В България политиките за ромите не правят това. /БТА/
