България се нуждае от нов тип следпреходни политици, казва в интервю за „Дума” лидерът на Лявото крило в БСП Янаки Стоилов. „Бих се радвал, ако сред тях се нареди следващият президент - социалист по убеждения, патриот като самосъзнание, европеец по манталитет, с демократична култура. Такъв човек може да даде национална перспектива, да защитава националното достойнство и да осигури национална интеграция. Той трябва да постави остро най-важните проблеми на съвременна България, които управлението на ГЕРБ задълбочи - угнетителната бедност, ширещите се престъпност и корупция, критичното състояние на здравеопазването, влошеното образователно ниво на нацията. Президентът трябва да е в състояние да изрази въжделенията на огромното мнозинство от българските граждани. Това може да направи истински ляв кандидат за президент”, смята Стоилов.
Категорично е проблем практиката в България изборните правила да се преработват, изработват, доработват винаги в последния момент, отбелязва в интервю за „Дневник” политологът от „Алфа рисърч” Геновева Петрова. Това поражда съмнения, че управляващата партия използва закона за утвърждаване на собствените си позиции, а и създава проблеми със самия изборен процес - невинаги хората са достатъчно и навреме информирани какви са изискванията и условията. Тази практика трябва да се преустанови. Още първия път, когато се заговори за уседналост, голяма част от избирателите приеха този механизъм с одобрение. В последните години, а вероятно и тази есен наблюдаваме организирано, манипулирано гласуване, което, особено в рамките на местни избори, решава изхода от вота. Така избирателите остават с усещането, че тяхното волеизявление няма значение. Не се чувстват автономни избиратели, а жертви на договорки и машинации.
ГЕРБ може да вземе политическо решение за налагане на мораториум върху разпореждането с общински имоти. Това заяви заместник-шефът на предизборния щаб на управляващата партия и административен секретар Цветомир Паунов пред „Труд”. Сред депутатите има сериозни настроения да се върви към законодателна мярка, с която да се забранят продажби, заменки, дългосрочни отдавания под наем или поемане на общински дългове със залог или обезпечение на общински имоти 6 месеца преди края на мандата на местните власти.
Българинът няма никакво доверие в полицията и съда - над 90% от хората смятат, че служителите на реда вземат подкупи, а 94,9 на сто са убедени, че рушвети прибират и съдиите. Това сочи сондаж на Центъра за изследване на демокрацията, представен в „Сега”. Проучването регистрира и още един тревожен факт - масово е мнението, че много по-възможно е беден да попадне в затвора, отколкото богат. Мнозинството от българите - 80%, смятат, че престъпленията са част от живота у нас и се притесняват, че могат да пострадат. В същото време едва 20 на сто отговарят, че това оказва влияние на качеството на техния живот. Това означава, че престъпното поведение се възприема като част от начина на живот. Според повече от половината българи съдилищата допускат грешки, които позволяват виновните лица да бъдат оправдани. Изследването е част от голям европейски проект.
В рубриката „Анализи” „24 часа” коментира документът „Секторна стратегия за привличане на инвестиции в България”. Лъчезар Богданов от „Индъстри уоч” посочва, че стратегията има ограничена цел - да фокусира инвестиционния маркетинг в агенцията за инвестиции - и не може да замести дебата по общата икономическа политика и необходимостта от реформи за постигане на висок растеж в дългосрочен план. Този план за действие, макар и необходим, изобщо не е достатъчен да догоним с бързи темпове нивото на доход в ЕС.
„Икономиката съществува, създава БВП и по-добре сива, отколкото никаква”, заяви икономическият министър Трайчо Трайков, цитиран от „Сега”. Равносметката дойде само ден след като ведомството извади стратегия с приоритетите си за следващите 10 години и заложи на иновации в IT, електроника и електротехника, биотехнологии, биопродукти, фармация и туризъм, а премиерът Бойко Борисов добави към тях храни, вода и ядрена енергетика. Трайков посочи, че по информация на държавата сивият сектор е около 25-30%. Данните на бизнеса обаче показват друго число - 60%.
„Труд” коментира репликата на министър Трайчо Трайков за сивата икономика. Авторът обръща внимание, че всяка неволно или нарочно изпусната фраза изпраща сериозни и не без последствие послания към бизнеса, към хората на наемния труд, да не говорим към потенциалните чуждестранни инвеститори. От сивия сектор най-много се боят в двете големи приходни агенции - НАП и митниците. Защото от тях зависи дали ще бъде закърпен бюджетът тази година. С изказването си обаче икономическият министър направо зачеркна успехите на приходните агенции. А истината е, че мерките през последните месеци все пак дават някакви резултати.
Планираните за тази година приходи от най-важния данък в държавата - ДДС, ще бъдат събрани, заяви вчера изпълнителният директор на Националната агенция за приходите (НАП) Красимир Стефанов, информира „Сега”. Той се зарече, че данъчните и митничарите ще успеят да внесат в хазната заложените в бюджета 6,4 млрд. лв. от налога. В полза на повече постъпления от ДДС играят инфлацията и скокът на международните цени на петрола. В същото време обаче хазната губи от неочаквано големия ръст на износа, защото при експорт на фирмите се възстановява ДДС. Стефанов призна, че най-голям проблем НАП тази година ще има с данъка върху печалбата, с налога върху личните доходи и с осигуровките.
Европейските практики за такса смет няма да паснат на българския манталитет и начин на живот, смята депутатът от ГЕРБ и председател на бюджетната комисия в парламента Менда Стоянова. В интервю за „Сега” тя обяснява: У нас такса смет за населението е много по-ниска от промилите за предприятията. А битовият боклук се произвежда от населението, а не от фирмите. Но те плащат много повече. Само че ако се въведе принципът според количеството, за предприятията такса смет драстично ще намалее, а за гражданите драстично ще се увеличи. Отново ще отворим дискусия по тази тема, ще търсим най-доброто решение, отбелязва Стоянова. Тя обещава още, че опцията със задължителната данъчна декларация за безработни, работили по трудов договор, ще отпадне.
„Новинар” коментира колко енергийно зависими сме всъщност. Мантрата Денергийна независимостФ е нещо, което много хора използват, без да знаят какви точно са измеренията му и без да са формулирали ясни количествени и качествени цели. България има много лесна рецепта за постигане на 70% енергийна независимост. Просто построяваме още два-три големи ТЕЦ-а в Маришкия басейн без оглед на екологични, финансови или ценови аспекти. След което ударно започваме да горим родните лигнити и ги изгаряме за 15 години. През това време ще се радваме на енергийна независимост, за която мнозина биха ни завидели. Какво обаче правим, след като изчерпаме собствените си полезни изкопаеми? Според автора енергийната независимост е тема, по която обикновено не мислим рационално и с аргументи, а емоционално и с политически лозунги.
Д-р Йордан Войнов, изпълнителен директор на Българската агенция по безопасност на храните алармира: Има опасност България да загуби 60% от производството на мляко. В края на годината изтича последният срок, в който фермите за краве мляко трябва да изпълнят европейските стандарти за качество. В интервю за „Класа” Войнов посочва, че приблизително една трета от фермите изпълняват изискванията. Ако не се реформират бързо, останалите две трети ще се наложи да бъдат закрити. Но ако има воля и желание, ще се намери начин и те да отговорят на изискванията. Но при условие, че не се работи нищо, няма как да успеят. „Всички браншови организации на животновъдите да се активизират и да се търси вариант за предлагане на качествено
Мляко”, призовава Войнов.
През юни ще започне усвояването на първите 63 млн. лв., които регионалното министерство ще осигури за обновяване на жилищния фонд в България, съобщава на първа страница „Сега”. Средствата ще са от оперативна програма „Регионално развитие”, обяви заместник-министърът на регионалното развитие Екатерина Захариева. Безвъзмездното финансиране ще бъде общо 50 млн. лв., а останалите 13 млн. лв. ще са за гаранционен фонд. Законът за управление на етажната собственост дава възможност даден проект да започне при съгласие на 67% от собствениците.
В интервю за „Труд” правозащитникът Йонко Грозев обяснява какво означава решението на Страсбург срещу мудното ни правосъдие. Това е пилотна програма, която Евросъдът въведе в последните години и има за цел да решава дела, сочещи системни проблеми в държавите, членки на Съвета на Европа. Всъщност това е препоръка с 10-годишна давност. Още тогава Страсбург започна да казва: има проблеми с продължителността на делата, защото законодателството не предвижда процедура, по която пред национална институция да се направи оплакване за прекомерна продължителност на един процес и възможност да бъде присъдено обезщетение за прекалената продължителност. Тъй като досега българското правителство игнорираше тези решения на Европейския съд, той очевидно е решил да използва новата процедура. Надеждата е, че този път българското правителство ще реагира.
„Българите по света не могат без вестник на роден език”, е озаглавено интервюто в „24 часа” с генералния директор на БТА Максим Минчев. Остават две седмици до Седмата световна среща на българските медии, която БТА организира. „Медии и пари” е темата, която ще се обсъжда в Амстердам. „Всички знаем защо темата е важна - посочва Минчев. - Нали все говорим, че е време да има широк обществен дебат за някои по-малко известни страни на нашия занаят. За икономиката на журналистиката ни, за видимата и невидимата собственост на медиите, за взаимоотношенията медии-бизнес. Амбицията ни е поне да започнем този дебат”. Максим Минчев отбелязва, че има новопоявили се български медии по света. Естествено, повечето са в духа на новото време - сайтове и електронни вестници, но не липсват и хартиени издания. (БТА)
