За първи път в България министър-председател извежда като първа политическа задача способността на министри и кметове да влязат под кожата на журналистите, коментира "Сега". В длъжностната им характеристика очевидно влизат изисквания да търчат след медиите и да чистят светлия Му образ. Ще кажете - дребнотемие. Не е, всяко действие на премиера е мотивирано от стремежа за рейтинг. И вместо министрите му да коват законопроекти, решения, постановления, правителствените заседания се превърнаха в напрегнат преглед на печата кой какво казал, къде и защо в крайна сметка се петни образът на ГЕРБ. Бойко Борисов очевидно наследи традицията да си въобразява, че всичките му проблеми идват от "лошата комуникация" с обществото, и понеже е едноличен господар на държавата, няма задръжки в разрешаването на въпроса по свое усмотрение.
"Дума" коментира управленското безсилие. За 10 години са обезлюдени 183 села, в голяма част от градовете населението е намаляло наполовина. Земи пустеят, стадата от едър и дребен добитък са намалели чувствително. Тежката промишленост, оръжейната и корабостроенето са сведени под критичния минимум. Строителството се задъхва. Енергетиката е пред агония. Изправени сме пред проблеми, с които правителството е безсилно да се справи. С главното оправдание, че липсват пари. В същото време премиерът подписва пакта "Евро плюс" със задължението да се включим в него със 17% от нашия БВП, докато най-богатата страна от ЕС - Люксембург, участва с 3%. Принципно подкрепяме решението, но нека, след като пактът влезе в сила, да бъдем първите, които ще поискаме помощ. Защото, освен че сме най-бедната страна, продължаваме да затъваме.
"Не можахме да се разберем за президент. Нека решат хората", е озаглавено интервюто в "24 часа" с лидера на ДСБ Иван Костов. Според него хората трябва да бъдат предизвикани да решат кой да ги представлява. Това е най-хубавото предизвикателство, защото те поемат отговорността. От друга страна винаги има елемент на неразбирателство, щом не се е стигнало до излъчване на единна кандидатура. "Когото и да бяха излъчили, при положение, че СДС-София отказа да постигне съгласие на база договореност "едната партия номинира президента, другата - кмета на София", нямаше как да се прави нов компромис с неизвестен край", казва Костов.
Владимир Кисьов, председател на групата на СДС в СОС, номиниран от СДС за кандидат-кмет на столицата, заявява в интервю за "Класа": Залагам на прозрачното управление и съпричастието на столичани. Всеки гражданин иска повече ред, сигурност и правила Ц такива, каквито има в семейството си. Въпросът е как да направим така, че повече граждани на София да виждат в управлението на града отражение на правилата и реда в собствените им семейства. За мен това е едно от предизвикателствата в управлението на града. То включва, разбира се, и равнопоставеност пред правилата на всички, както и силен обществен контрол за спазването им. Кисьов коментира предварителните избори така: Когато нещо не може да се реши с демократични инструменти, са нужни още демократични инструменти в случая това са предварителните избори, открити за всички граждани. Това е още едно доказателство, че не се страхуваме такова важно решение да бъде взето с гласовете на всички.
Сините извадиха оръжието за вота. Имат ли патрони, коментира "24 часа". Само 6 месеца преди президентските избори "Синята коалиция" храбро извади на пистата двама слабоизвестни дори за широките десни маси състезатели. И после реши да прекара кандидатите през бойното кръщене на предварителните избори. Тези избори събуждат апетита на избирателите, но трябва силна тема. Ярка, вълнуваща, кандидатът да може да я каже с едно изречение. Твърдият електорат помага, на за да запалиш уморените и отегчени хора, които не следят всяка дума на партията, за да запалиш младите, трябва тема. Имат ли сините такава тема, след като все още са с лице към властта?
ГЕРБ вече има трима общински съветници в Несебър - общинарите от бизнес партията ДЕЛА, които обявиха, че "припознават политиката на управляващите и вече ще ги представляват". Сделката между ГЕРБ и ДЕЛА е като корпоративно поглъщане, казва в интервю за "Дневник" Антоанета Цонева, председател на Института за развитие на публичната среда. Прави впечатление, че ГЕРБ, които имаха много шумна реторика спрямо т.нар. бизнес партии, сега всмукват ДЕЛА и така се позиционират за участие в предстоящите избори в Несебър. Тази конструкция може да започне да изглежда много зловещо, ако се възпроизведе и на други места. Ако икономически кръгове и мрежи решат да вземат под наем регистрацията на дадена партия, за да участват в изборите, не виждам кой ще ги спре, допълва Цонева.
Как да построим нова социална политика, коментира в "Труд" Иван Нейков, бивш министър на труда и социалната политика. Според него в центъра на новата социална политика трябва да поставим все по-острия проблем за конкурентноспособността на българския работник. Необходими са национални дългосрочни програми за масова квалификация. Необходима е нова политика по доходите, която ще създаде гаранциите, търсени от иновативните и разумни мениджъри за привличане на висококвалифицирана работна ръка. Основен принцип на дясната социална политика е закрилата, стабилността и просперитетът на семейството.
"БЛС да не премълчава за лекарските грешки", призовава от страниците на "Монитор" д-р Станимир Хасърджиев, председател на Националната пациентска организация. По думите му за тези грешки се мълчи, сякаш те не съществуват. Трябва някоя от тях да достигне до медиите, за да се заговори за нея и Българският лекарски съюз също да вземе отношение. Голям проблем е и това, че в нашата страна липсва самоконтролът сред лекарското съсловие. В повечето европейски държави медиците се страхуват много повече от етичните комисии към съответните гилдии, отколкото от съда. Освен това нужно е да има ясни и пределно точно разписани правила за работата на лекаря, т.нар. медицински стандарти. За съжаление обаче, няма кой да следи за тяхното спазване.
Годишните такси в повечето държавни университети ще се повишат от 5 до 20%, показа проверка на "Сега". Ръководствата на учебните заведения са подали заявки за промяна на сумите за обучение в просветното министерство, но официално те трябва да бъдат одобрени от правителството. Увеличението се иска въпреки уверенията, че в кризисен период цената на висшето образование няма да расте.
"Сивата икономика ще избухне в лицето ни", предупреждава в интервю за "Труд" Руслан Стефанов, директор в Центъра за изследване на демокрацията. Той посочва, че имаме около 6-7 хиляди фирми, които правят големия бизнес, имат печалба и реално плащат данъците в страната. Всичко останало - до 270 хиляди фирми, са форми на самонаетост. Те съществуват с цел да осигурят препитанието на едно семейство. Ако те трябва да спазват всички регулации за големите фирми, не би трябвало да съществуват и да излязат от пазара на труда. Това е големият проблем при политиките срещу скритата икономика. Липсата на национални дебати и на сериозно инвестиране на средства, за да узнаем какво наистина произвеждаме и потребяваме, рано или късно ще ни избухне в лицето.
Бензинът А-95 и дизелът изравниха цените си на дребно и удариха 2,47 лв. за литър, акцентира "Труд". Увеличението при бензина е с цели 14,35 процента в сравнение с януари 2011 г., при дизела е с 10,31 на сто. На два пъти миналата седмица "Лукойл България" повиши цените на едро на горивата заради конюнктурата на световните пазари.
От криза в криза, коментира "Новинар". Министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков е видимо притеснен, че на хоризонта се задава нова петролна криза. Причината е, че от 1 май тази година Русия забрани износа на петрол и нефтопродукти, като целта е по този начин да се гарантира потреблението на вътрешния пазар. Трайков поиска от „Лукойл Нефтохим Бургас" да предостави данни за съхранените количества суров петрол и нефтопродукти. Всичко това се случва в много неприятен момент за управляващите, когато страната се тресе от протести срещу високите цени на горивата. Не е изключено положението в Русия да доведе до повишение на цените на горивата у нас, а оттам и на тока, парното, храните и всички стоки и услуги.
Свободни работни места все още се намират, но за високоспециализирани кадри, докато хората, които търсят работа, искат реализация в сектори с по-ниска квалификация, отбелязва "Сега". Пълното разминаване между търсене и предлагане на работна сила е установено при онлайн наблюдение на обявените в интернет свободни позиции в страната и в частност в София от търсачките за работа. За затрудненията на бизнеса да намерят подходящи служители дори в кризата говорят отдавна и работодателските организации, и експертите в Агенцията по труда. Софиянци търсят занятие най-много в строителството (14,67%), производството (14,16%) и администрацията (12,39%), показва проучването. В столицата има над два пъти повече свободните позиции за работа, отколкото в трите най-големи области - Пловдив, Варна и Бургас взети заедно, показва още проучването.
Празници с две остриета, коментира "Стандарт". Със сигурност решението на правителството да удължава почивките около националните празници е жест на държавата към определения за приоритет туристически бранш. Петролните компании без съмнение се радват на добри приходи. Търговията и услугите, свързани с развлеченията и свободното време, също би трябвало да са сред печелившите. В останалите сектори на икономиката обаче дългите почивни дни създават най-вече неудобства. Скъсяването на работната седмица и след това струпването на много работа накуп нарушават производствения ритъм във фирмите. Затруднен е контактът на чуждите компании с българските им контрагенти. За производствата, които са с непрекъснат режим на работа, предприемачите трябва да плащат по-високи надници за труд в празничните дни. Неработещите банки и административни услуги също затрудняват както бизнеса, така и обикновените хора. А в условията на криза всички тези неудобства и допълнителни разходи вредят на бизнеса. (БТА)
