Преглед на печата
Преглед на печата / www.sxc.hu
Преглед на печата с Михаил Дюзев в „Дарик кафе” – 14.04.2011
40565
Преглед на печата с Михаил Дюзев в „Дарик кафе” – 14.04.2011
  • Преглед на печата с Михаил Дюзев в „Дарик кафе” – 14.04.2011

Световни марки продават тук (България) друго качество, е заглавието от първа страница на "Труд". Една от най-разпространените конспиративни теории - че големите компании продават стоките си с по-различно качество в България, отколкото в западните държави, се оказа факт. Сайтът EurActiv публикува изследване на Словашката асоциация на потребителите, според което гиганти като Кока-Кола, Нестле и Крафт Фудс влагат по-скъпи материали в продуктите си за Германия и Австрия в сравнение с тези за новоприсъединените членки на ЕС като България, Румъния и Словакия. Има разлики и при качеството на подправките Котани, кафе Чибо, Якобс и Нескафе.

Мафията и бизнесът наливат 200 млн. мръсни пари в изборите, пише "Атака". Средствата отивали за медии, купуване на гласове и цели секционни комисии. 200 милиона лева черни пари ще подсигури мафията през есента в президентските и общинските избори, сочат прогнозите на политици и експерти. Според тях предстои най-скъпият вот от началото на демокрацията у нас.

Безспорен ударник по събиране на пари в годините на прехода остава БСП. За големите общини Пловдив, Варна и Бургас се очаква да се налеят по 10 млн. лв. за кметските кампании, а за столицата обемът на черните пари за креслото на "Московска"4 можел да набъбне до 50 млн. лв. Общинари от големите градове коментират, че битките си заслужават парите, защото се очаква през следващите 4 години в морската столица новият градоначалник да харчи и разпределя около 1 млрд. лв., в Бургас към 1,2 млрд., а в София - 5 млрд. лв. Вестникът съсредоточава вниманието си и върху друг проблем, обвързан с предстоящите избори: "Кметовете да не пипат минералната вода до местния вот. Не трябва с лека ръка, без национална стратегия, да даваме минералните извори на общините. Те са национално богатство и държавата трябва да има визия как ще се използват", заяви депутатът от "Атака" Николай Пехливанов при гласуването на промените в Закона за концесиите.

"24 часа" съобщава за върнати 141 000 лв. на софиянци от Столична община от надвзети данъци. Изборите за президент ще са на 23 октомври, информира ежедневникът. Управляващите са категорични, че няма да отстъпят от тази дата, дори подготвят вече проекторешение на парламента.

"Труд" съобщава за миниконгрес на БСП в събота, на който ще присъстват всички червени кметове, общински съветници и членове на Националния съвет на БСП. Основна тема на сбирката ще бъдат предстоящите местни и президентски избори. Вестникът отразява скандала между зам.-председателя на ДПС Лютви Местан и съпредседателя на парламентарната група на ГЕРБ Искра Фидосова, предизвикан от дискусия за датите, на които да бъдат проведени президентските и местни избори. Фидосова обвини Местан в лъжа и отказа да се съгласи с твърденията му, че поисканата от управляващата партия дата 23 октомври е неподходяща, защото преди Димитровден голяма част от гласоподавателите била ангажирана с кърски труд. Тя контраатакува с тезата, че ДПС настоява вотът и евентуалните балотажи да бъдат на 30 октомври и 6 ноември, защото датите са неработни в Турция. Депутатът от ДПС Лютви Местан категорично отхвърли това да са мотивите на партията. Той определи тези твърдения като безумна теза.

За "Монитор" Искра Фидосова, зам.-председател на ПГ на ГЕРБ, казва: " Станишев да е спокоен, през октомври никой не ходи на море. Над 55 общини са със запорирани сметки, забавянето на вота ще е проблем."

До четири години затвор ще е наказанието за журналисти и писатели, които "чрез слово, печат или други средства за масова информация, чрез електронни информационни системи или по друг начин проповядват или подбуждат към дискриминация, насилие или омраза", съобщава "Дума". Това е една от поправките в Наказателния кодекс, която депутатите приеха. Относно расизма и дискриминацията бе приета и друга поправка, според която, ако някой употреби насилие или повреди имота на някого само поради неговата раса, народност, етническа принадлежност или политически убеждения, той ще се наказва със затвор до четири години и с глоба от 5 до 10 хил. лв., както и с обществено порицание. Изданието отразява решението на левицата да внесе в парламента въпроса за гласуването на инвалидите. Законът трябва да улеснява гласуването, а не да ограничава правата на хората с увреждания, убедени са социалистите.

Бюджетният дефицит ще се свие до 0,5% от брутния вътрешен продукт (БВП) до 2014 г., информира "Класа". Това предвижда бюджетната прогноза за следващите три години, одобрена на редовното заседание на кабинета. В средносрочен план недостигът в публичните финанси ще се свие до 1,5% от БВП за 2012 г., до 1% от БВП за 2013 г. и ще достигне 0,5% от БВП за 2014 г. Прогнозата е направена въз основа на очакванията за възстановяване на световната и европейската икономика, което ще се отрази с положителен знак и върху българската икономика. За тази година в бюджета е заложен 2,5% бюджетен дефицит. В рамките на трите години - от 2012 до 2014 г., се предвижда БВП у нас да отбелязва умерени темпове на растеж в рамките на 3,6% до 4,4%. Ще припомним, че в предишната прогнозна макрорамка кабинетът заложи ръст на БВП от 3,6% през 2011 г., 4,7% през 2012 г и 4,9% през 2013 г. Правителството си поставя за цел ограничаване на преразпределителната роля на държавата до 40% от БВП. В интервю за изданието Иван Нейков, общински съветник от СДС София, е категоричен: "Трябва ни нова политика за доходите."

И след 10 години България ще е най-бедната в ЕС, съобщава "Сега". Кабинетът планира българите да достигнат 60% от жизнения стандарт на съюза през 2020 г. Правителството сериозно ревизира амбициозните планове на премиера Борисов България да стане средноевропейска държава в следващите 3 години. През 2020 г. жизненият стандарт у нас ще се вдигне от сегашните 44% на едва 60% от средния в ЕС. Бедните ще намалеят само с 260 000 души - до около 1.3 милиона, а хората, които живеят в сериозни материални лишения и сега са 40% от населението, ще спаднат едва с 504 000 души, или с 13%.

Страната ни е и на последно място по покупателна способност в съюза. Освен това надминава всички рекорди по дял на хората, които живеят в сериозни материални лишения. През 2009 г. 42% от българите са изпитвали поне 4 от следните 9 лишения - не са могли да платят наем или сметките си за комунални услуги, да поддържат жилището си отоплено, да посрещнат неочаквани разходи, да ядат месо или риба всеки втори ден, да си позволят едноседмична ваканция, кола, пералня, цветен телевизор или телефон. На същото положение са едва 8% от останалите европейци.

"Пари" информира, че компанията на Владимир Каролев ще прави икономическия анализ за АЕЦ "Белене".

Здравната реформа зацикли отново, коментира "Атака". След като се отказа от болниците за бедни, министър Стефан Константинов реши в 7-8 университетски клиники лечението да става не по клинични пътеки, а по диагностично-свързани групи (така както от години е навсякъде в Европа). Останалите лечебници ще минат към новата система евентуално до 3-4 години. Евентуално, защото тогава здравното ведомство ще има нов министър, който ще започне своята реформа. Пак отначало, както това се случва вече повече от 20 години. В това време българинът се превърна в най-болния европеец. Страната ни е на първо място по инфаркти, инсулти, рак, диабет, ранна смъртност.

Скандално е, американци, за които не знаем имат ли изобщо дипломи, да лекуват зъбите на хората от с. Селча. Така д-р Николай Шарков, шеф на зъболекарския съюз, коментира новината, че стоматолози от САЩ лекуват в ученическата столова на смолянското село, пише "24 часа". Някои от хората за първи път виждат стоматолог. 70-годишният Руфат от Селча казва, че преди сам си вадел зъбите. "Нарушават се законите - каза д-р Шарков. - Ако чужденец иска да лекува у нас, трябва да отиде в министерството на образованието, за да му легализират дипломите." Преди време хванахме италианци - от 5-има души само един беше зъболекар, а останалите студенти, поясни д-р Шарков. Искали да правят пломби на сираци в домове, но си заминали. После дошли американци - един стоматолог и трима студенти, които искали да работят в Сливенско. Били мормони и събирали слюнка. "В Скалистите планини в САЩ имат огромна банка с генетичен материал. Не знам с каква цел го правят, но тогава научих тези подробности - уточни д-р Шарков. - Ако аз отида в някое отдалечено място в САЩ, където не са виждали зъболекар, и извадя инструменти, до 10 минути ще бъда арестуван, окован с белезници и затворен за това, че нарушавам щатските и федералните закони." Лечението трябвало да се извършва само в кабинет. А ваденето на зъби носело голям риск от инфекция. Министър д-р Стефан Константинов заявява за "24 часа", че новата система на плащане "хваща" кои болници лъжат. Сега се извършват дейности, от които болният няма нужда. Клиниките се отдръпнаха от сериозната медицина. Бюджетът им догодина няма да е един и същ, всеки месец парите ще се преразпределят. С промените ще избегнем субективното остойностяване на пътеките, коментира промените министърът.

Образованието с помпозни концепции няма да се оправи, е коментарът на "Сега". Управляващите години наред пишат управленски програми, стратегии и корекции на стратегиите, вместо да предприемат реални стъпки към повишаване на качеството на обучение в българското училище. Поредната радостна новина споходи българското образование. Почти в средата на мандата екипът на ГЕРБ в МОМН успя да представи концепция за "основните принципи и иновативните моменти в проекта на нов закон за предучилищното и училищното образование". От министерството изтъкват концепцията като голям успех. В светлината на новите идеи и на фона на залога - обучението на стотици хиляди ученици в идните години, закъснението се представя като маловажно. Това щеше да звучи по-добре, ако иновативните моменти не опираха до лозунги от рода на "децата в центъра на системата" и екзотични предложения като: "Учениците ще завършват две гимназии едновременно". Новата концепция все пак казва нещо конкретно за огромната група на отпадащи и изоставащи от учене. На хора с навършени 16 години и завършен само 4-ти клас ще се предлагат програми за професионална квалификация - къде и с какво финансиране не става ясно. За завършили 16 години на теория ще се разширява и алтернативното обучение във вечерни и задочни училища.

Учителите ще получат премии за Деня на славянската писменост 24 май, отразява съобщение на образователното ведомство "Труд". Парите са определени в делегираните бюджети на всяко училище и са разпределени още в началото на годината от директорите.Няма да има училища, които да фалират заради недоразуменията с такса смет по общините, потвърждават от МОМН. Проверка на министерството показала, че част от кметствата не дали на просветните институции да плащат на база реално изхвърлен боклук. Вместо това изпратили стандартните сметки, в които изчислили таксата на база данък сгради.

Премиерът седна на една маса с четирима футболни президенти, пише "Труд". Да говори за футбол - но не като запалянко или център-нападател на "Витоша" (Бистрица). За първи път от 22 години властта е на път да се намеси в проблема със спортните бази. Опасните стадиони в София ще бъдат затворени наесен, ако не се извършат нужните ремонти. И къде ще играят "Левски", ЦСКА, "Локомотив" и "Славия"? Да се съберат в единен фронт четирите софийски отбора е уникално явление. След последните инспекции на общинската комисия по спортните бази съвсем реална е опасността да затворим стадионите и наесен традиционните отбори на София да играят в Ловеч, Бургас или... Букурещ. Защото грифът от заключението на инспекторите за столичните арени гласи: "негодни". Тодор Батков, Димитър Борисов, Николай Гигов и Венцислав Стефанов са готови с идейните проекти за подновяването на остарелите стадиони. И не искат пари, а държавата да извърши ремонтите. Редом с пожарното търсене на изход е време да сработи и дълго обещаваното преотстъпване на спортни обекти за ползване от клубове по Закона за спорта. Както стана най-после с "Българска армия" и базата на Панчарево, където ЦСКА ще е поне в следващите 20 години. Защото дори идеята на "голямата четворка" да се реализира, столичните арени ще имат около десетилетие до следващото зацикляне. /БТА/