Преглед на печата
Преглед на печата / снимка: sxc.hu

Мажоритарният вот вече работи добре и в България, коментира „Сега”. Досегашните кметове и президенти със сигурност се съобразяваха много повече с обществените интереси в сравнение с депутатите и министрите. Мажоритарният вот е най-бързият начин за промяна на настоящата политическа система. И може би и най-ефективният. Ако бъдат избирани мажоритарно в два тура, депутатите ще зависят в много по-голяма степен от своите собствени избиратели и в много по-малка от своите партийни ръководства. Ако страната се раздели на 240 едномандатни района, те ще са достатъчно неголеми, за да може всеки популярен на местно ниво политик, който има доверието на своите съграждани, да направи успешна кампания. Има един сериозен риск - мажоритарният вот може да подпомогне феодализирането на определени региони. Именно тук обаче е ролята на централните ръководства на партиите, които да се противопоставят на подобни тенденции и по този начин да печелят доверие.

Изход има, има път напред, пише в текст до „Дневник” бившият депутат от СДС и след това ДСБ, (в пет парламента между 2005 и 2013 г.) Асен Агов. Протестите, многообразието на участниците в тях, многоликите им възгледи сякаш налагат да се търси много по-широка платформа за политически действия с цел изход от агонията и оздравяване на българската демокрация. Такава цел е кауза, а сборът от партии не е кауза. Някога СДС беше такава платформа и също така многолика. Тя постигна историческата си цел и с това като че ли се изчерпа. Способностите и уменията да се поставят и да се постигат ясни цели обаче не са изчерпани. Те са се предали на ново поколение, което днес е на улицата, а утре е обречено да оздрави българската демокрация чрез своето управление. То се нуждае от политически инструмент, с който да управлява. Една Платформа за Оздравяване на ДЕМокрацията (ПОДЕМ) може да бъде такъв инструмент.

Реформаторският блок трябва да търси центъра, казва пред „Класа” социологът Тихомир Безлов. Големият въпрос, който стои пред реформаторския блок е отношението към ГЕРБ. Партията на Бойко Борисов, поне докато той я оглавява, очевидно е устойчива. Реформаторският блок  трябва да търси центъра - равноотдалечен и от ГЕРБ и от БСП. Той не би могъл да разчита на подкрепа от разочарованите от „Атака” - те биха гласували за НФСБ, за ВМРО. По-скоро би разчитал на доверие от страна на хора с центриско мислене - и от ГЕРБ, и от НДСВ, и от ДПС, и от БЗНС. С влизането на СДС в реформаторския блок дясното ще изглежда завършено.

Достатъчно малко останахме, за да продължаваме да се цепим, казва в интервю за „24 часа” лидерът на СДС Божидар Лукарски. Той обяснява своята визия за обединение на десницата: „Моята идея е блокът на десноцентристките партии да бъде като едно Народно събрание извън парламента. Да е от специалисти, които дават решения на проблемите на гражданското общество и на България. Това ще е ковачница на политики, идеи и ценности, изработвани от експертни съвети. В тях ще е представен и СДС и останалите десноцентристки партии. Вратата не е затворена за никого вдясно. Тя е затворена завинаги със сигурност за БСП и ДПС. Но определено нашите различия с ГЕРБ се основават на оценката ни за тяхното управление, която е негативна”. Според Лукарски по-реалистично е предсрочни избори да има в късната есен или началото на зимата.

Ако бях българин, щях да съм на улицата заедно с протестиращите, казва в интервю за „Сега” Джеймс Пардю, посланик на САЩ в България от 2002 до 2005 г. По думите му последните събития може да представляват начало на смяна на политическата гвардия в България от политическите лидери, които предизвикаха сегашното положение, към ново поколение от талантливи, млади и решителни хора, които биха повели страната в нова посока. „Тепърва трябва да се появи ново ръководство, но не бих се изненадал, ако много от старите партии и лидери бъдат пометени през идните месеци. Сегашните демонстрации може да се окажат исторически момент на политическа промяна, но старата гвардия ще се съпротивлява и ще се опита да задържи властта”, отбелязва Пардю.

Хората от протеста все повече и повече остават капсулирани спрямо другите - тези от провинцията, тези от кварталите, тези, които не могат да се приберат у дома с градския транспорт. Просто народът се разцепи на две и пропастта става все по-голяма, което пък работи в полза на управляващите, коментира „Труд”. Протестът просто изпусна инициативата. Правителството трупа все повече точки пред масите и мнозина са склонни да приемат съществуването му. Правителството дочака спасителния бряг на отпускарския сезон - на публика, на телевизии, на новинари. Ако се случи друго значимо събитие в страната, протестът просто ще умре. Без лидери, без ясен план и цели няма как да се случи промяната.

Без байпасове за предсрочен вот, коментира „Труд”. Двата байпаса за предсрочини избори са отстранени в един ден. Конституционният съд отказа да касира изборите на 12 май. А идеята на синдикатите за избори за Велико народно събрание е вече попарена, след като президентът Росен Плевнелиев я разкритикува и след като КНСБ не застана до КТ „Подкрепа” в заявката й за общонационална стачка при отказ за велик парламент. Това е добра новина. Защото заобиколните опити за предизвикване на предсрочен вот са заобиколен изход от кризата. Сега остава единствено честната фронтална борба кой ще надделее - протестиращите или управляващите.

ДПС получава пълен контрол върху милиардите от еврофондовете за водния сектор - освен чрез министерството на екологията и чрез новото Министерство на инвестиционното проектиране (МИП), акцентира "Сега". МИП бе създадено заради ДПС и ще изготвя проектите за обекти с национално значение на стойност над 10 млн. лв. Става дума за обекти, определени като национално важни с изрично решение на Министерския съвет - например пречиствателни станции, ВиК мрежата и друга водна инфраструктура. Заради новото МИП депутатите правят спешни поправки в над 80 закона, но хаосът не намалява.

„Училище със закъснител”, коментира „Стандарт”. Неотдавна гръмна скандал с готвени проекти за промяна в учебните програми по литература. Те предлагаха отпадане на знакови текстове от класиците ни с цел „разтоварване” на учебните програми. Просветният министър Анелия Клисарова заяви, че тези промени няма да видят бял свят. Остава обаче въпросът какво всъщност ще учат децата ни. Промени в учебните програми трябва да има, въпросът е как искаме да изглеждат те. Искаме ли „лесно” училище, което да дава преди всичко умения за справяне с живота, или все пак ще заложим на един минимум от академични знания, без които образованието се превръща в печатница за дипломи без покритие.

„Кабинетът гаси пожари, а ни трябват стратегии”, отбелязва в интервю за „Стандарт” Георги Стоев, управляващ съдружник в „Индъстри уоч”. Той посочва, че кабинетът „Орешарски” започна работа в тежък политически момент за страната, който все повече се усложнява. Един от индикаторите - рисковата премия по българските облигации нарасна и достигна на 24 юни рекордно висока точка. В такава среда, при такъв натиск, и то осъзнат от пазарите възможностите за действие на правителството са много ограничени. Много е вероятно министрите в него да дискутират всекидневни проблеми и гасене на пожари, отколкото стратегически стъпки и решения с дългосрочен ефект. Стоев прогнозира, че стагнацията в страната ще продължи поне още няколко години.

„Министър има, министерство - не”, пише на първа страница „Преса”. Месец и половина след избора на проф. Иван Данов за министър на инвестиционното проектиране подопечното му ведомство живее само на хартия. Няма назначен нито един служител. Няма приет бюджет и устройствен правилник. Министърът обаче отрича обвинения на политици, че стои без работа. „Усилено търся инвестиции за големи обекти. Преговаряме с германски фирми за два тунела - под Шипка и под Петрохан. А международни компании проявяват интерес към строителството на магистрала „Черно море”, казва за вестника Данов.

На първите си страници всекидневниците съобщават, че при трагичен инцидент край Варна Варненският и Великопреславски митрополит Кирил бе намерен удавен вчера сутринта.

„Владиката реформатор”, пише „Монитор”. Владиката Кирил е първият архиерей, който след промените започна да развива целенасочена социална и катехизаторска прицърковна дейност. Преди 11 години с неговата благословия и лична подкрепа бе открита първата и все още единствена православна детска градина. Митрополит Кирил е първият архиерей в БПЦ, който сключи споразумение за сътрудничество със социалното министерство и със спечелен европроект изгради защитено жилище за младежи, излизащи от социалните домове. (БТА)

Добави ни в предпочитани източници в Google
Последвайте ни

Коментар