Преглед на печата

„Търси се посредник”, коментира „Труд”. Въпросът за възможния модератор в един радикален разговор за реорганизацията на държавността няма лесно решение. По-сериозни шансове за такава роля имат президентът и омбудсманът. И двете позиции са автономни институции на държавността и по дух съответстват на основния императив на протеста за освобождаване на институциите от контрола на неясни сили. По идея и двете институции противостоят частично на парламента. И двете са ангажирани в арбитраж, възпиране на властта, надзор и контрол. И двете институции са еднолични и в момента постовете се заемат от некомпрометирани лица. Шансовете за посредническа роля зависят от президента и омбудсмана - от техния усет, мащаб, склонност към риск, твърдост. И преди всичко от склонността им да разберат и приемат, че в основата на демократичния ред не стоят изборите, а просветеното и активно гражданство и развитата публична сфера.

„Плевнелиев и изборите”, коментира в „Дума” евродепутатът Ивайло Калфин. От началото на годината България се управлява от три правителства. Ако сега има избори, до края на годината те ще станат поне пет. Две от тях - на президента Росен Плевнелиев. Интересен прочит на конституцията. На това той казва обединение и стабилност. Президентът очевидно се води от една цел - да бабува на „новото дясно”. На онези познати лица, някои откровено свързани с президента или неговото правителство, които искат някакво ново дясно, без Костов и Нейнски, без Кунева и Борисов. Само че тези хора още не смеят да си излъчат лидер, който да хване мегафона, а търсят обединение на изтъркания терен на антикомунизма. Плевнелиев е загрижен за тях. Както и за Борисов, който не може да оцелее дълго в опозиция и усеща как партията му се разпада.

Изявлението на президента Росен Плевнелиев в петък бе приветствано от протестиращите и заклеймено от управляващото мнозинство. Приближават ли избори, коментират в „Труд” политолози и социолози. Димитър Аврамов, политолог: Един от изходите е премиерът Пламен Орешарски да излезе и да каже какъв е хоризонтът на правителството му. Колко време му трябва и за какво. След това ГЕРБ може да се върне в парламента, кабинетът да извърви предварително заявените стъпки и след това да отидем на избори. Но не избори като продукт на кризата, а на такива, които ще произведат стабилност. Даниел Смилов, политолог: Протестът не е насочен към създаване на „партия на протеста” и в това е неговата сила. Той цели рестарт на цялата партийна система. Това може да се случи не с инженерни модификации на изборните правила, а ако основните политически играчи постигнат съгласие по двете червени линии - отказ от политиката „една партия, една банка, една медия”, и създаването на санитарен кордон около неевропейски и антисемитски партии. Живко Георгиев, „Галъп”: След изявлението на президента България остана същата. Избори сигурно ще има, много вероятно е да са предсрочни. Не виждам възможност да са през септември. Васил Тончев, „Сова Харис”: Избори през септември е малко вероятно да се случат. Те могат да станат само при катастрофа от страна на улицата. Най-разумно ще е изборите да са през май догодина. Такива са и най-масовите нагласи в обществото. Кольо Колев, „Медиана”: След изявлението на президента в много по-малка степен може да се очаква заравяне на томахавката на войната и търсене на компромис, ако такъв бъде предложен от управляващите. Неговото изявление влияе в посока ескалация на противопоставянето.

„Протестът ще намери името си, като каже целта си”, казва в интервю за „Дневник” политологът Деян Кюранов. Според него обединяваща политическа идея, която да стане знаме на протестиращите, може да предотврати поражението на протеста. В момента такава идея няма. Няма кой да я формулира. Нужно е не само политическо въображение, но и политическо себеотрицание: трябва човек с политическо мислене, а това значи политик - но със самото формулиране на „идеята на протеста”, този човек ще се откаже от политическото, от властовото, за да стане гражданин. Сигурно има такива хора. Но засега не ги виждаме.

„С ГЕРБ не са скъсани всички мостове”, е озаглавено интервюто в „Преса” с Михаил Миков, председател на Народното събрание. Той посочва, че парламентът е основният мост, през който всички политически сили трябва да покажат пътя си към демокрацията - с позициите, със законопроектите си, с упражняване на парламентарния контрол. Никой не е против изборите. Но когато има неуважение към институциите и се стимулира непризнаване на изборите, тогава обществената енергия е напразно загубена. И никакви избори не могат да решат нищо. Защото когато и да се проведат, все някой няма да е спечелил достатъчно.

„Реакцията на синдикатите е закъсняла”, казва в интервю за „Класа” социологът Антоний Гълъбов. Той коментира искането на КТ „Подкрепа” за свикване на Велико народно събрание и заканата да организират общонационална стачка: Изненадваща беше досегашната липса на позиция от страна на синдикатите. Ясно е, че проблемите са изключително сериозни. Напълно сигурно е, че не става дума за това да бъде даден шанс на правителството на Пламен Орешарски. Правителството няма нужда от шанс. То действа и неговите действия са проблем. В този контекст реакцията на синдикатите е закъсняла.

Има опит от страна на БСП да се барикадира във властта, а това е опасно за страната. Всеки опит да се твърди, че предсрочни избори биха били катастрофа, означава да се разчита на липсата на достатъчно масово усвоена демократична култура. Управлението не функционира по нормален начин. По-добре да се отиде на избори.

„С истеричен национализъм на шията", коментира „Сега”. Българският национализъм днес стъпва върху „трите „с” - срещу ДПС, срещу циганите, срещу заговора (на някого, който непременно иска да навреди на България). Има и четвърто „с” - социална тема, която омесена с носталгия по социализма, наля гориво в автомобила на „Атака”. Такъв национализъм е камък на шия. Българският национализъм пренебрегва най-важните теми. Най-напред демографският проблем. По-точно - намаляването на нацията. Второ, концепция за ролята ни в мултикултурен и мултиетнически свят. Старият континент все повече се населва от хора с различна вяра и етнос. Искаме ли или не, процесите текат и ще определят културния, политически и стопански облик на Европа занапред.

„Дистанцираме се от ГЕРБ, протягаме ръка към ДСБ”, заявява в интервю за „Преса” новият лидер на СДС Божидар Лукарски. Той е убеден, че ще намери общ език и с другите десни формации. „Нямаме претенции да бъдем водеща партия в този диалог, но няма да допусна да бъдем и водената. Визията ми за СДС е участие в широк десен центристки блок, който да бъде припознат от десномислещите хора. Трябва да намерим пресечната точка между исканията на хората и политиката, която ще водим”, казва Лукарски.

„Ако не актуализираме бюджета, ще убием още хиляди малки фирми”, казва в интервю за „24 часа” Дора Янкова, депутат от БСП. Тя посочва, че публичните финанси на страната са се влошили с близа 8 млрд. лв., фискалните резерви са намалели с близо 4 млрд. Ако не се направи актуализацията на бюджета освен фалиралите 150 000 фирми, означава доубиване на още. Идеята е да се вкарат над 600 млн. в малкия и средния бизнес. При вариант заем няма да се наруши фискалната стабилност. Заемът е необходим да се разплащат и да се усвояват европейски средства.

В края на май бюджетът е на излишък, което очевидно показва, че актуализация не се налага, или поне не такава, която да увеличава разходите, е позицията на Андрей Георгиев, ФБК „Логос-ТМ”. Той посочва в „Стандарт”, че консолидираните приходи в хазната тази година вървят дори по-добре. Освен номинално с близо 800 млн. лева или 7,2% те нарастват и като процентно изпълнение в сравнение с миналата година - до момента са постъпили 38,6% от годишните разчети, при 38,3% по същото време на миналата година. Разходите нарастват почти успоредно с приходите. Вероятно правителството разбира, че няма нужното време за разработване и подкрепа за радикални реформи, а в същото време са му необходими бързи, видими резултати в кратък срок. По този начин чрез актуализацията на бюджета се цели допълнителните средства да дадат повече свобода на правителствените разходи и политики и вероятно импулс за българската икономика.

„Преса” представя четири гледни точки за актуализацията на бюджета. Финансовият министър Петър Чобанов: Актуализацията на сметките в хазната за тази година се налага, защото трябва да започнем да работим по бюджета за следващата година. За да направим един добър бюджет за 2014 г. трябва да знаем на каква база стъпваме и да имаме някакъв резерв. Георги Ангелов, икономист: Промяната на бюджета за тази година е неоправдана. И през юни хазната ще отчете излишък. Муравей Радев, бивш финансов министър: Аргументите не са достатъчно сериозни, за да се прави актуализация на бюджета. Красимир Катев, бивш заместник финансов министър: По принцип не е желателно да се правят актуализации, но пък и ревизията на сметките не е трагедия.

Как токът ще поевтинее с нови 5%, пита „Сега”бившия министър на икономиката Асен Василев. „Трябва да видим новия модел, защото досега точни разчети няма. Не е ясно как се връзва сметката, защото на база на законодателните промени, които бяха направени, не виждам откъде ще се намерят парите, с които да се намали цената”, отговаря Василев. Промените в Закона за енергетиката минаха на първо четене и едва след това бяха пуснати за дебат, вместо той да върви от по-рано, добавя той. Практиката хората да се поставят пред свършен факт е много лоша и е естествено да създава усещането за задкулисни игри и машинации. Когато решенията се вземат открито, няма как някой да бъде обвинен, че обслужва едни или други интереси. (БТА)