Преглед на печата

„Вече не е криза. Война е”, коментира „Труд”. От едната страна са протестиращите и президентът, където се опитва да се вклини и ГЕРБ, а от другата - БСП, ДПС и „Атака”. „Атака” за пореден път ще играе ролята на шпицкоманда, която е единственият й начин на съществуване. Хората на Волен Сидеров се заричат да самоуправстват - ще въвеждат граждански ред в държавата, включително с арест на провокатори. С това се целят сблъсъци с протестиращите, полицейски палки и пускане на кръв. А крайната цел е хората да се уплашат. И не толкова протестиращите, колкото онези, които гледат случващото се през медиите. Когато едно управление е загубило легитимност чрез доверие, то може да спечели някакво съгласие от управляваните да бъдат управлявани именно от него чрез страх. Страхът да не стане много по-зле. Силата на протеста обаче е, че той се превърна в лидер на общественото мнение и в основен политически фактор.

„БСП, ДПС и „Атака” поискаха твърда ръка срещу протестите”, акцентира „Сега”. В пристъп на паника и безсилие управляващите заговориха за по-твърди мерки срещу протестите и обвиниха медиите за растящото напрежение в обществото. В безпрецедентно обръщение към нацията, излъчено в сряда вечерта, председателят на Народното събрание Михаил Миков (БСП) обяви, че изборите не решават нищо, че демократичен изход от ситуацията няма и че начинът на отразяване на протестите около парламента допринасял за ескалирането им. Парламентарният шеф съобщи, че е поискал от министъра на вътрешните работи „да осигури нормалната работа” на Народното събрание. За същото настояват ДПС и „Атака”.

Асоциацията на Европейските журналисти-България написа открито писмо до председателя на Народното събрание Михаил Миков, съобщава „Стандарт нюз”. В него ясно пише, че неговата позиция за манипулативно отразяване на протестите от страна на част от медиите в страната, е „недопустима и представлява опит за цензура”. Българска национална телевизия и Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори излязоха със съвместна декларация във връзка с обвиненията, че основни национални медии манипулативно отразяват гражданските протести в страната. "Не приемаме политическите и институционални опити за влияние върху свободата на словото и редакционната ни независимост”, пише в декларацията.

„Медиите да си дават сметка, когато отразяват протестите”, казва в интервю за „Дума” Явор Нотев, народен представител от „Атака”. По повод упреците към медиите, че едва ли не са „организатори” на гражданските протести, той коментира: „До известна степен споделям, съзнавайки риска, който поемам, такава оценка. Заставам на позицията, че медиите би следвало да носят отговорност, защото те пресъздават действителността такава, каквато се вижда през обектива на техните камери, микрофони, печатни издания. Те разполагат напълно с възможността да наклонят везните в едната или в другата посока. Когато протести се назовават масови, решаващи и се вменява в техните искания волята на всички избиратели, без за това да има основания, нещата изглеждат притеснителни до известна степен”, смята Нотев.

„Кошмарът на олигархията”, коментира „Капитал daily”. Активна средна класа, т.е. свободните хора, които искат честни „правила на играта”" в политиката и икономиката, и медии, които си вършат работата - това е истинският кошмар на едно управление, чиято цел е с ресурсите на цялата държава да обслужва най-вече интересите на шепа олигархични кръгове. В последните дни новата тройна коалиция в лицето на БСП, ДПС и „Атака” направи всичко възможно да се самоопише като точно такава власт. А с изчезването от парламента и в голяма степен от политическата сцена на ГЕРБ се доказа и правилото, че когато някой управлява без опозиция, превръща в опозиция самите управлявани.

Лидерът на „Атака” Волен Сидеров отново спаси кабинета „Орешарски”, отбелязва „Труд”. Националистите дойдоха на работа в парламента вчера и осигуриха кворум за провеждане на заседание.

„Няма такъв парламент!”, коментира „Сега”. Вече месец парламентът робува на настроенията на един националист с фашизоидни пристъпи. От сутрешното му настроение зависи ще работи ли законодателният орган на България или не, ще се приемат ли ключови мерки на кабинета или не. 120 депутати от БСП и ДПС са пленници на този властелин на кворума. И като същински заложници са принудени да вършат унизителни за всеки себеуважаващ се парламентарист неща. Като например да назначат един сприхав популист за мистър Клийн на българската политика, поставяйки го начело на комисията за борба с корупцията в НС. И като поверят надзора върху спазването на етичните норми на най-отявления парламентарен хулиган, което си е чиста подигравка с институцията. Проваленото заседание на Народното събрание в сряда е пореден повод да се запитаме кой всъщност управлява България и не се ли крепи политиката на сегашния кабинет върху показалеца на Волен Сидеров.

„Това, което се случва, дълбоко ме разтърсва, но няма да ме откаже”, заявява в интервю за „24 часа” Мая Манолова, зам.-председател на Народното събрание. По думите й това, което се случи в сряда пред парламента не беше нито спонтанно, нито демократично, нито цивилизовано. Беше организирано с една цел - да ескалира напрежение. Идеята беше да се попречи на парламента да работи в седмицата, в която влиза Законът за енергетиката. С който, от една страна, се намалява цената на тока, но от друга, се засягат изключително сериозни интереси на корпорации. Когато става дума за много пари те си бранят интересите и очевидно не позбират средствата, казва Манолова.

„Скъпи протестиращи, знаете ли къде искате да отидете?”, пита Виктор Папазов, основател и бивш изпълнителен директор на  Българската фондова борса. Пред Klassa.bg той казва: Протестиращите подценяват противника си, а той е цялата политическа „класа”, която се роди през последните две десетилетия. На всичкото отгоре набедените за десни партии се обединиха с надежда да яхнат недоволството. Те поединично не успяха да влязат в парламента, сега ни ги пробутват „обединени”, пакетирани като едно цяло. Та нали всички тези гаснещи партии са остатъци от мощни партии управлявали самостоятелно и в коалиция през последните години. Протестиращите дават ли си сметка, че само след няколко месеца пак ще ни предложат старото меню, преоформено, претоплено и напудрено - всички отвратителни политици на прехода от ляво, „дясно” и център.

„Къде са новите лидери?”, коментира „Преса”. Вариантът да галопираме към избори не дава особен шанс да се роди и укрепне нова политическа сила. А протестът отрича и четирите политически сили от сегашния парламент. Единият от вариантите е да се спечели време и протестите този път за разлика от февруарските да станат катализатор на политическо движение от друго поколение. Движение, което не е скроено според интересите на кръгове, крупни бизнесмени, пазарни монополисти. Сила, на която задкулисието няма да дърпа конците. И тук възниква въпросът за лидерите. Чисто нови лица вероятно няма как да намерим, но трябва да търсим личности, способни да провеждат нова политика.

„Ялов десен проект”, коментира „Монитор”. Любима хватка на старите политически мастодонти е да използват народния гняв и чрез неговите криле да сядат на държавната трапеза. Дори и сега, въпреки че избирателите ги изхвърлиха извън борда на парламента, апетитът им не е намалял. Без да вдигат много шум, пет партии - Демократи за силна България, Движение „България на гражданите”, Зелените, Народна партия „Свобода и достойнство” и „Синьо единство” - дадоха заявка за обединение. Те обявиха четири стъпки за излизане на страната от политическата криза, поискаха и избори през септември. Стъпването на пръсти не е за друго, а за да може да се намърдат през задния вход на мястото, което трябва да бъде взето от лицата на протеста. Целта е докопването на ново „златно ключе”, с което да отключат съвместно с уж омразната ГЕРБ затръшнатата от народното недоволство врата към властта.

„Здравната каса пред колабс”, акцентира „Труд”. Болниците, зъболекарите и онкологиите са в преразход, а събираемостта на здравните вноски е паднала с 5%. Това стана ясно от отчет на управителя на Националната здравноосигурителна каса д-р Пламен Цеков пред депутатите от здравната комисия вчера. За пет месеца от началото на годината болниците са изразходвали 52,5% от годишния си финансов ресурс. Зъболекарите също са преполовили лимита си, а онкологиите са в преразход от 30 млн. лв.

„Икономиката спешно се нуждае от реформи”, казва в интервю за „Труд” новият вицепремиер Даниела Бобева. Първата реформа, която тя ще предложи е засилване на конкуренцията. Според Бобева българската икономика не функционира в конкурентна среда. Имаме един от най-добрите закони за защита на конкуренцията, но явно някъде грешим, защото той не работи. Бобева посочва, че реформите не могат да станат без парламент. „Аз считам, че българската икономика е гъвкава, тя оцелява. Но има какво да губим като нация. Много е важно да запазим финансовата стабилност. Сегашната политическа нестабилност може да попречи на икономиката”, предупреждава Бобева.

„Почнахме да харчим. Дали е така”, коментира в „24 часа” Красен Йотов, „Индъстри уоч”. През май за първи път от септември 2010 г. има спад на банковите депозити на домакинствата. Те намаляват с 12,4 млн. лв. спрямо април. Означава ли това, че потреблението започва да се съживява. Все още е рано да се каже със сигурност. Свиването на банковите депозити е един от изпреварващите индикатори, които показват, че потреблението на домакинствата вече е близо до „дъното”. Трайното стабилизиране на потреблението ще започне тогава, когато домакинствата се почувстват по-уверени в бъдещето. Политическата несигурност в момента също ще остави своя отпечатък върху финансовите планове на българина.

Ще стигаме по-бързо и до Черно, и до Бяло море още от юли. На 12-и ще бъде официално открита изцяло завършената магистрала „Тракия”, съобщи регионалният министър Десислава Терзиева в интервю за „Стандарт”. Така от София до Бургас ще пътуваме само 3 часа. През следващия месец предсрочно ще бъде пусната и отсечката между Долна Диканя и Дупница от магистрала „Струма”. Тя пък ще скъси пътя до гръцкото море. 17-километровото трасе по график трябваше да бъде отворено едва на 1 септември. За да се облекчи летният трафик към съседите, това ще бъде сторено три месеца по-рано от предвиденото, каза Терзиева.

ЕС ще увеличи с 1 млрд. евро средствата в новия бюджет за подпомагане на най-засегнатите от кризата, отбелязва пред „24 часа” Сергей Станишев, лидер на Партията на европейските социалисти и на БСП. Той посочва, че ПЕС се бори от една година за по-решителни мерки срещу младежката безработица и вчера Европейският съвет взе решение за въвеждане на европейска инициатива за младежка заетост. Тя трябва да влезе в действие от 1 януари 2014 г. Тази инициатива ще е насочена към страни, в които безработицата сред младежите е над 25%, в това число влиза и България. За две години за борба с младежката безработица ще бъдат отпуснати 6 млрд. евро. България ще получи 160 млн. лв. (БТА)