Преглед на печата

Предсрочните избори през есента са почти неизбежни, пише „Сега”. Това стана ясно на фаталния 13-и ден от масовите протести в София и други градове в страната. Притисната от недоволните и пълния блокаж на парламента, който вчера не събра кворум за заседание, а депутатите трябваше да се измъкват с полиция от обсадената сграда, БСП вече сериозно дискутира до дни да вземе решение за оставка на кабинета и предсрочен вот. Политическата обстановка се нажежи допълнително, след като и пет десни партии настояха за избори през септември, а 14 неправителствени организации отказаха да дискутират с управляващите изработването на нов Изборен кодекс, докато кабинетът не подаде оставка.

„Изборите - не дали, а кога и как”, коментира „Труд”. Посочва се, че единственият възможен изход от всеобхватната криза е изработването на нов Изборен кодекс и провеждане на предсрочни избори. Протестиращите отлично разбират, че за неговото приемане е необходим работещ парламент. В същото време отказват кредит на доверие до евроизборите догодина. Изходът - временен обществен договор с фиксиран тримесечен срок и конкретни задачи. За правителството - да реализира спешните мерки в социалната сфера, енергетиката и договарянето на евросредствата за следващия програмен период. За парламента - изработване и приемане на новия Изборен кодекс с широкото участие на компетентни неправителствени организации, юристи експерти и депутати.

„Парламентът и правителството не могат да управляват? И по-добре”, коментира „Сега”. Очевидно е, че предсрочни избори веднага, при действащия Изборен кодекс, ще възпроизведат същия парламент със същите персони в него. Затова, преди да се отиде на вот, трябва да се направят промени в избирателните закони. Трябва бързо да се насрочи дата за разпускане на парламента и нови избори. След това да се сформира кабинет, който да има само програма минимум - примерно приключване на работата по споразумението с ЕК за еврофондовете. По-добре изпълнителната власт да остане парализирана, докато в обществото не се постигне съгласие кои са най-важните неща, които трябва да се свършат, какви са целите и кои са хората с качества, които биха могли да ги свършат. Правителството на Пламен Орешарски няма полезен ход и няма никакъв шанс да се докаже като работещо, камо ли реформаторско, както се опитва да ни втълпи БСП. За един месец съществуване то показа, че няма капацитета да управлява.

„Протестирайки, не бива да забравяме икономическото състояние”, отбелязва в интервю за „Дума” социологът Кънчо Стойчев. Според него надеждата, че с протест може да се смени системата, заслужава уважение, но тя няма да се сбъдне. За да я сменим, да я направим по-прозрачна, да я направим политическа по-отговорна и най-вече, това което най-много ни липсва - да установим правов ред и правова държава и върховенство на закона, е необходим един широк обществен диалог "как да бъде постигнато". Ако в момента отидем на бързи избори, това едва ли ще се отрази добре на икономиката. Не е достатъчно времето за месец-два да се сформират нови политически субекти и да се смени законодателството. Според Стойчев в интерес на всички българи е изборите да са заедно с европейските през май догодина. Дотогава има достатъчно време да се сменят изборните закони, да се стигне до консенсус по правовия ред в държавата, да се търси едно ново политическо решение чрез легитимни избори през май.

„Изборният кодекс накъде”, под това заглавие „Монитор” публикува коментари на експерти по темата. Проф. Михаил Константинов, математик и член на Съвета на директорите на „Информационно обслужване”: „Една от разумните промени, които трябва да бъдат осъществени в изборния процес у нас, е въвеждането на една особена смесена избирателна система, каквато е германската. Тя гласи, че половината от народните представители трябва да бъдат избрани мажоритарно, но от друга страна, броят на депутатите, представители на всяка политическа партия, е пропорционален на гласовете, подадени за нея”. Мая Манолова, зам.-председател на НС: „От БСП сме заявили своите предложения за промени - ще има промени в Закона за политическите партии, дискутира се въпросът за държавната субсидия - евентуално за намаляване на размера й, както и субсидиите да не следват депутатите при напускане на парламентарната група, за машинното гласуване, спомагащо да се избегнат манипулации и т.н. Ще облекчим и достъпа на независими кандидати с изискване за по-малък брой подписи или без депозит, ще бъде поставен и въпросът за избирателните списъци и изчистването им от мъртви души, както и за структурирането на една по-професионална ЦИК”. Проф. Георги Близнашки, конституционалист: „Нужна ни е смесена избирателна система - т.е. 50% от местата по пропорционалния принцип, а другите 50% на мажоритарен. Това дава възможност на партиите да са спокойни, че няма да изчезнат от политическата сцена”.

„Чух за някакви намерения да се гласува нов кодекс. За мен това е само опит да се тушира недоволството и да се отложат нещата. Защото един нов Изборен кодекс може да бъде приет за не по-малко от година. Но да се променят 4-5 текста в съществуващия Изборен кодекс, както искат протестиращите, е напълно нормално. Неотложните промени в кодекса са по-свободен достъп на независими кандидати и на инициативни комитети, да се намали бариерата от 4% на 3%, да се въведе евентуално машинно гласуване, да има задължителен вот. Това са неща, които могат да бъдат променени много бързо и да послужат като модел за следващите избори. Но ако искаме да променим целия модел, да минем изцяло на мажоритарни избори, означава много по-сериозно обмисляне”, е позицията на националният омбудсман Константин Пенчев, изразена в интервю за „Стандарт”.

„Какво още трябва да стане, за да прогледнат БСП и ДПС”, коментира „Сега”. Независимо какви са хората, които сега са излезли по улиците да протестират - бедни, богати, интелигентни, образовани, успели, лузъри и т.н., едно е сигурно - не са глупаци. Комична беше реакцията на правителството по повод назначението на Делян Пеевски за шеф на ДАНС, което подпали искрата на протеста. И БСП, и ДПС го определиха като грешка, след което се извиниха. Най-големият проблем е, че това назначение не беше грешка, а естествен и логичен завършек на срастването между държавата и мафията. Само че хората са наясно с това и именно по тази причина излязоха на улицата. Управляващите обаче продължават да ни обясняват как градушката, която вече бие по главите им, е всъщност най-обикновена роса. По този начин те само и единствено скъсяват допълнително живота на правителството на Пламен Орешарски, който така или иначе няма да бъде особено дълъг.

Искаме генерална промяна на политическия модел, но преди това трябва да сме напълно наясно с недостатъците на сегашния, за да режем на правилното място, коментира „Новинар”. Можем дълго да спорим откъде започва вмирисването на политическата ни риба. Но каквито и да са политиците ни, колкото и да не ни харесват, тяхната кариера задължително започва и свърша с избори - т.е. рибата задължително започва да се вмирисва от опашката и накрая стига до главата. Затова и по-фундаменталното е не кого и как ще избираме, а кои ще го избираме. Голямото извращение на демокрацията е безконтролното и безкръвното раздаване на права, за които няма осъзната потребност. И докато това не се промени, никаква промяна няма да е възможна, колкото и да променяме детайлите. Първородният грях на сегашния модел е електоратът. Пред който единственото изискване е да има навършени 18 години, а интелектуалното му пълнолетие незаслужено остава подценено.

„Протестиращ купон”, коментира „Монитор”. Една и съща картина се повтаря дни наред в столичния център - протестиращ купон. Скандиращото соаре продължава до малките часове на нощта. От вчера премина и в английска закуска пред парламента с кафе и летящи яйца към сградата на пл. „Народно събрание”. При такава активност е резонно да си зададем въпроса - кога тези хора работят?! Защото те самите се определиха като успешни, с добри кариери и доходи. Тези протести обслужват интересите най-вече на капиталците и президента им Росен Плевнелиев. Втори служебен кабинет е много удобен за замитане на следите от огромни машинации и дългове. Протестиращите наистина трябва да се събудят, защото твърденията на някои добре платени социолози, че едва ли не 85% от хората подкрепяли протестите, са 100% манипулация. Защото няколко хиляди протестиращи не са България.

Сценарият „предсрочен вот” коментират в „24 часа” социолози и политолози. Кънчо Стойчев, социолог: „България навлиза в период, в който може да бъде управлявана само чрез съгласие. Без да бъде постигнато, всяко управление ще бъде куцо и краткотрайно, или ще се изроди в силово, което също ще свърши зле”. Димитър Аврамов, политолог: „Ако правителството падне, кредитът на доверие към този парламент ще бъде изчерпан. Провал на кабинета „Орешарски” означава провал на БСП и на ДПС и политическа нестабилност в страната”. Марчела Абрашева, социолог: „Вървим към друго коалиционно управление с неизвестен състав и съотношение на силите. Не виждам каузата, която би могла да накара БСП и ГЕРБ за общо коалициионно управление”. Румяна Коларова, политолог: „Единият от въпросите при сегашната ситуация е дали парламентарно представените партии ще се споразумеят да не правят опити за съставяне на следващо правителство, или ще изиграят всеки своите ходове самостоятелно, без консенсус, като търсят някакъв вид ситуационна изненада”.

„Ражда се ново могъщо движение”, казва в интервю за „Преса” проф. Михаил Неделчев, депутат от групата на СДС във ВНС и в 36-ия парламент. Той е убеден, че сегашният политически цикъл изисква не просто механично обединение на т.нар. десни партии. Енергията е много по-голяма от енергията на три или четири партии. Политическата система на България трябва да преживее голям трус, който може да означава и преутвърждаването на нова политическа система. Могъщото движение, което трябва да се роди, ще има своите нови лидери, а досегашните партии от десния спектър трябва да се присъединят, да се влеят, без да се разпускат. Те трябва да търсят своето лидерство в една по-голяма общност.

„Опасностите пред бюджета са политически”, коментира „Труд”. Вече трето правителство изпълнява бюджет 2013 г. на фона на почти непроменена икономическа и социална обстановка. Случващото се досега показва, че водената политика в страната влияе доста по-сериозно на стабилността на публичните финанси, отколкото самата смяна на управляващите. Последните данни за бюджета за април показват, че изпълнението му не е застрашено. Но тук има едно голямо „ако” - ако приходите не разочароват и ако няма много непредвидени разходи. Към това трябва да се прибавят и протестите, които продължават втора седмица. За разлика от друг път те не се подклаждат от ниски доходи или високи цени, а се противопоставят на водената политика. А липсата на доверие във водената политика поставя под въпрос изпълнението на бюджета. (БТА)