Дори главният прокурор се отчая от разследването на кражби и корупция, акцентира "Сега". Два дни преди избора на главен прокурор временно изпълняващият длъжността Бойко Найденов разкритикува остро подчинената му структура, както и разследването на кражби, което се прави от МВР. На специална пресконференция, обявена като отчет за едномесечния му мандат, той се възмути от ниския брой дела за корупция и призна, че няма вяра на полицията, когато става дума за разкриване извършителите на кражби. "Останах потресен, че 400 хил. досъдебни производства за кражба срещу неизвестен извършител са прекратени", коментира той. Прокуратурата също стана прицел на критиките му. Найденов отчете, че през тази година са водени едва четири разследвания за корупция срещу митничари и данъчни и едно в системата на здравеопазването.
"Съдебната реформа не е почнала", казва в интервю за "Труд" Таня Маринова, председател на Съюза на съдиите в България. По думите й бюджетът на съдебната власт се управлява непрозрачно. Затова Съюзът на съдиите е поискал ВСС да даде публична информация как се подготвя проектобюджетът и ревизия как се е изразходвал. Така може да се направи анализ и да се оптимизират разходите. От правените досега изследвания се забелязва, че бюджетът на ВСС се е увеличил двойно през последните 4 г. Докато бюджетът на останалата част от съдебната система е намалял. "Работим при условия на свръхнатовареност и увеличаването на възнагражденията не може да е стимул за понасянето й. Държим да работим при нормални условия и натовареност, та било и при същите заплати", отбелязва Маринова. Според нея политически избраните кандидати от магистратурата не винаги са най-подходящите и най-добрите.
"С тази криза предсрочните избори са все по-близо", прогнозира в интервю за "24 часа" Антон Кутев, депутат от БСП. Според него след като мнозинството прекрати дебатите по избирателния кодекс, парламентът върви към разпускане. В момента имаме конституционна криза, продължаваме да нямаме работещ КС, което е изцяло последователно действие на управляващите. Влизаме по абсолютно същия начин в парламентарна криза, която може да бъде преодоляна временно, но налага огромно съмнение върху легитимността на парламента и върху неговото право да бъде висшият върховен орган в управлението на държавата. Стигаме до разграждане на държавността, предупреждава Кутев.
"Затваряме вратичката за купените наблюдатели", заявява в интервю за "Преса" проф. Михаил Константинов, председател на Съвета на директорите на "Информационно обслужване", бивш член и заместник-председател на ЦИК. Той припомня, че досега всеки кандидат имаше право на представител във всяка секция и имаше към 250 000 наблюдатели на последните избори, които се оказа, че са купени избиратели. Сега всяка партия ще има право на по един представител в секция. При 15 партии, които ще участват в изборите, това значи допълнително 15 души, плюс външни наблюдатели и т.н. Така ще бъдат допуснати около 20-30 външни хора във всяка секция. Ако има по 10 представители от една партия, значи това са купени избиратели. С промените в Изборния кодекс тази вратичка се затваря. Според Константинов партия, която нагласява изборните закони според желанията си, губи катастрофално.
У нас законното оръжие не поражда сигурност, а престъпност, коментира "Сега". Стотиците хиляди единици оръжие, което е раздадено законно, би трябвало да създава повече сигурност. Но всъщност много често служи за насилие и убийство. А се раздава, за да се пазят хората, да се предотвратяват престъпления. Няма нито един публично известен случай, в който някой извадил законно оръжие да се е спасил, а още по-малко да е запазил друг човешки живот. Докато у настоящи и бивши военни и полицаи, охранители, ловци, бизнесмени, ненаиграли се на стражари и апаши, има над 300 000 единици пистолети, пушки и автомати, човешкият живот ще продължава да струва по-евтино и от кучешкия. Със законно оръжие се извършват в пъти повече престъпления, отколкото с незаконно.
"Премиерът държи да се хареса и на пушачи, и на непушачи. В това е проблемът", коментира "Сега". Смешно-тъжната история около забраната на цигарите напълно потвърждава старата максима, че всеки народ си заслужава управлението. И си го избира по свой образ и подобие. "Пълната" забрана на тютюнопушенето на практика вече два пъти се приема със закон. Ако пък сега се отмени, пак ще е за втори път и пак със закон. А всъщност България си има други, далеч по-важни проблеми. Тъжно е, че като общество сме склонни да влагаме толкова много енергия в един въпрос, който е относително несъществен на фона на нерешените жизненоважни проблеми, заради които нито спорим, нито протестираме. Тъжно е, че каквото и да решим, не го спазваме. Показателна в това отношение е позицията на премиера Бойко Борисов, която през ден еволюира според ситуацията.
"За тютюна и "железния юмрук", коментира в "Труд" социологът Кольо Колев. Привържениците на тоталната забрана за пушене в заведенията намаляват. През октомври те са били 53%, а през декември 43%. Но над 40% са категорични - тотална забрана. От това пушенето няма да стане по-малко вредно. И за никакво спасение на света от тютюневия дим и всякакви високоблагорадни каузи не става дума в случая. Истината е, че непушачите искат да наложат волята си над средата си, над приятелите си със силата на държавата. Вместо това биха могли да помолят. И огромната маса пушачи ще се съгласят доброволно да направят компромиса и да пушат навън. И срещу това минимално лично усилие нито заведенията ще фалират, нито нови безработни ще излязат на улицата. Само че всичко това е за свободни, толерантни хора. Все неща, които са болезнено дефицитни у нас - страната, в която личната отговорност е заменена с мазохистичния копнеж за железен юмрук.
"Каквото и да обещае ГЕРБ, не може да го изпълни", коментира "Сега". ГЕРБ е най-последователна в обвиненията към старото управление и даването на обещания, които не смята да изпълнява. Една от най-трайните практики се оказа замазването на очите на бизнес, синдикати, електорат и съсловни организации с приемането на обещания в законите с отложено действие и отмяната им тихомълком, малко преди да влязат в сила. Като например решението от 2013 г. държавата да плаща пълни здравни вноски за категорията лица, които сега осигурява с 8% върху половината минимален осигурителен доход. Това са 300 млн. лв. повече за здраве. Но ГЕРБ няма да ги даде, защото тайно през закона за държавния бюджет отмени текста. Венецът на потъпканите обещания е пенсионната реформа. В края на 2010 г. ГЕРБ гласуваха увеличение на изискуемия стаж плавно от 2012 г. и ръст на възрастта чак от 2021 г. ГЕРБ издърпа вдигането на възрастта още от 2012 г. Така сложи край на възможността за пенсионни планове. Подобни стъпки са грубо потъпкване на обществения договор между управляващи и избиратели, който едно добро управление би трябвало да спазва стриктно.
"Фондовете са шанс за високи пенсии", отбелязва в интервю за "Стандарт" председателят на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване Никола Абаджиев. Той отчита, че от септември 2010 г. до септември 2012 г. доходността на пенсионните фондове е средно над 3% на година. Още по-радващо е, че за деветте месеца на т.г. средната доходност е над 6%, а за някои фондове е над 9%. Според Абаджиев големият потенциал на допълнителното пенсионно осигуряване се крие в доброволните фондове. Сега в задължителните се осигуряват около 3 млн. лица, докато в доброволните - 600 хил. "Виждате колко е отворена ножицата и целта трябва да бъде нейното постепенно затваряне. Но това зависи не само от желанието на хората, а и от доходите им. Също и от това доколко държавата може да стимулира хората да отделят средства за своите бъдещи пенсионни доходи. Сега стимулът е вноски до 10% от заплатата да не се облагат. Смятаме, че той трябва да бъде увеличен на до 15-20%", допълва Абаджиев.
Забавените заплати да се плащат с лихви - идеята лансира в "Стандарт" Димитър Манолов, вицепрезидент на КТ "Подкрепа". Забавянето на заплатите се дължи на много неща, но най-често става дума за обективни затруднения на българските работодатели. Друг е въпросът, че като цяло нашите мениджъри не се славят с много сериозни умения. Как може да се избегне това положение? "Може би ако тези, които дължат пари, после да ги връщат с наказателни лихви. Може би, грубо казано, трябва да се подходи с "тоягата", защото аз не виждам "моркова". Тоест не виждам как можем да стимулираме работодателите да се издължават навреме. Освен това работодателите имат възможността да плащат само процент от заплатите и законът по никакъв начин не преследва подобно деяние. Ние в КТ "Подкрепа" отдавна искаме това положение да се промени.", отбелязва Манолов.
