Предупредителни сигнали във външната политика на Обама
Предупредителни сигнали във външната политика на Обама / снимкa: Reuters

Барак Обама посвети първия си мандат на премахване на крайностите, по негово виждане, във външната политика на САЩ в периода след Студената война - от войните в Близкия изток до недостатъчното внимание към Азия. Според собствената му преценка той до голяма степен е постигнал успех в това начинание. Има обаче вероятност да прекара втория си мандат в справяне с недостатъците на това премахване на крайности.

Противно на обичайния републикански дискурс Обама не е повел оттегляне на САЩ от света. Вместо това той се стремеше да преследва същите интереси, но не със същите средства. Той се постара да съхрани мястото на Америка като "абсолютно необходимата страна", като същевременно изтегляше войски от военни зони, съкращаваше бюджета за отбрана, ограничаваше проектите по "изграждане на нации" и се отказваше от водени от САЩ намеси.

Дали неговият стил на "ръководене от задните редици" е несправедливо название за това? Тогава го наречете доктрината на леките стъпки. Това е стратегия, която допуска, че търпеливата многостранна дипломация може да реши проблеми като стремежа на Иран към ядрен капацитет, че ударите с безпилотни самолети могат да предотвратят друго терористично нападение на територията на САЩ също толкова добре, колкото сухопътните сили в Афганистан, че кризи като сирийската могат да бъдат оставени на Съвета за сигурност на ООН.

През последните 2-3 години леките стъпки работеха достатъчно добре, за да може Обама да превърне външната политика в аргумент за преизбирането си. Обаче терористичното нападение над мисията на САЩ в Бенгази на 11 септември трябваше да е предупредителен сигнал за всички, които вярват, че този президент е измислил успешен нов модел за американско водачество. Бенгази далеч не беше отклонение от нормата, а токсичен вторичен продукт от подхода на леките стъпки и твърде вероятно първият от поредица бумеранги.

Защо посланик Кристофър Стивънс и още трима американци бяха убити от либийски джихадисти? Предварителните разследвания може да наблегнат на решенията на служители на средно равнище в Държавния департамент, които лишиха мисията в Бенгази от адекватна сигурност, и провала на многобройния екип на ЦРУ в града да засече непосредствената заплаха от екстремистки групировки.

В крайна сметка обаче катастрофата в Либия произтече от доктрината на Обама. След като бе привлечен против волята си от Франция и Великобритания да се намеси в либийската революция, Обама изтегли американските самолети от сраженията възможно най-бързо. Когато войната приключи, Белият дом настоя никакви войски на САЩ да не остават в района. Молбите на крехкото преходно правителство на Либия за помощ от НАТО в областта на сигурността получиха в отговор зле разработена и в крайна сметка провалила се програма за обучаване на няколко души в Йордания.

Нов доклад на корпорацията Ранд заключава, че "този подход с леките стъпки превърна Либия в пробен случай за нов модел за изграждане на нации след Ирак и Афганистан". Резултатът обаче е, че една година след смъртта на диктатора Муамар Кадафи редът в Либия се поддържа от множество милиции. Новоизбраното й правителство има твърде малка власт над повечето въоръжени хора в страната, а още по-малко има способността да се пребори с джихадистките сили в и около Бенгази.

Изследването на Ранд стига до заключението, че за стабилизирането на Либия ще е нужно милициите да се разоръжат и демобилизират, а силите за сигурност да бъдат наново изградени "от нулата". Според изследването това вероятно не може да стане без помощ от "страните, които участваха във военната намеса", т.е. САЩ, Франция и Великобритания. Може ли администрацията на Обама да възпроизведе в Либия изграждането на силите за сигурност, което извърши в Ирак и Афганистан, като същевременно се придържа към подхода на леките стъпки? Трудно е да се види как.

Екипът на Обама може да залага на това, че може да контролира джихадистката заплаха в Северна Африка, както контрира Ал Кайда на Арабския полуостров - с удари на безпилотни самолети и обучение на местните специални сили. Обаче стълбът "безпилотни самолети" в стратегията на Обама също изглежда нестабилен. Противопоставянето на ударите с безпилотни самолети постоянно расте и в САЩ, и сред съюзниците им, да не говорим за страните, където се извършват тези удари.

В изследване на Робърт Чесни от Тексаския университет се посочва, че ако ударите започнат да се извършват в страните от северна Африка и групировки, които не са пряко свързани с ръководството на първоначалната Ал Кайда, трудностите с тяхното правно оправдаване по законите на САЩ и международното право "ще станат все по-очевидни и проблемни". А това не взема предвид политическите реакции - либийски лидери заявиха, че удари с безпилотни самолети на САЩ ще унищожат подкрепата, която Америка си спечели, като помогна на революцията.

В най-добрия случай Либия ще бъде постоянно леко главоболие за Обама във втория му мандат. Най-тежкото отражение от политиката му обаче ще настъпи в Сирия. Това, което започна като мирно масово въстание срещу поредния арабски диктатор, в отсъствието на американско водачество се превърна в брутален водовъртеж на сектантска верска война, в който Ал Кайда и съюзените с нея джихадисти играят все по-голяма роля. Стратегията на леките стъпки на Обама допринесе много за създаването на тази бъркотия. Без промяна на политиката на САЩ тя, подобно на Босна за Бил Клинтън или Ирак за Джордж Уокър Буш, ще се превърне в "проблема от ада" за втория мандат. (БТА)

Коментар