Тази седмица въпросът за публичните регистри и прозрачността на действията и имуществото на различните власти в България се оказа особено актуален. След поредица предложения да се създаде регистър на сътрудниците на депутатите, ръководството на НС узря за идеята, може би и провокирано от неприятния за парламентаристите факт, че един от арестуваните при операция „Килърите" се оказа нещатен сътрудник на цяла комисия. Вчера пък в отговор на последния доклад от Брюксел кабинетът е набелязал като една от мерките за есента - създаването на ведомствен регистър, в който да влязат доходите и имотите на всички прокурори. Причината вероятно и е в другият скандал, разтърсил съдебната власт - този с имотите в Приморско на „бедните роднини". Пак от гражданския сектор се появи и поредната идея за публичен регистър - тази път на имуществото на всички митничари, не само на шефовете в Агенция „Митници".
Ако не мине котка пред пътя на властта и ако няма сериозен отпор по темата, до 25 август е планирано да бъде готов софтуерът за специалния ведомствен регистър, в който ще се декларират имуществото и доходите на прокурорите у нас. Идеята била на прокуратурата, като се предвижда регистърът да бъде достъпен за прокурорските шефове и етичните комисии по места, за да има дисциплинарна отговорност, ако някой от обвинителите е излъгал. Първият коментар на градския прокурор на София Николай Кокинов на тази идея звучи по-скоро скептично, защото според него подобен регистър би дублирал имуществените декларации, които и без това всяка година се подават от прокурорите пред Сметната палата. Eто какво каза Кокинов:
И сега всеки има достъп до Сметната палата, до регистъра. Влизаш в интернет и виждаш за всеки кой какво има.
Имате ли нужда да гледате в такъв регистър, за да разберете дали има корумпирани прокурори?
Регистърът е публичен. Ако имам желание, ще вляза след две минути в него.
Мислите, че не променя нищо, така ли?
Така смятам.
Докато по този регистър тепърва ще текат коментари, в парламента са на път ударно да реализират идея лансирана първо в нашия ефир, а именно предложението на Борислав Цеков от Института за модерна политика да се огласят в публичен регистър на сайта на НС имената на сътрудниците на депутатите и комисиите. Още преди два месеца огласихме това предложение, но то беше актуално и тази седмица, когато отново коментирахме темата след ареста на Петър Стоянов-Вожда при операция „Килърите". Той се оказа сред нещатните сътрудници на цяла комисия.
„Това е един контролен механизъм, който няма да позволява както едно време Илия Павлов беше сътрудник на народен представител - нищо лошо, но защо обществото да не знае това, или ето такива скандални случаи като с този Вожда или не им знам там прякорите. Само да ни дадат списъка, за часове ще дадем софтуерен продукт, който да стане част от страницата на НС", каза Борислав Цеков. Катя Христова от „Прозрачност без граници" даже изрази готовност информацията да се качи на сайта на нейната организация, стига от парламента да им бъде предоставен списъкът на всички нещатни сътрудници на депутатите и комисиите. „Предполагам, че изготвянето на такъв списък е въпрос на два-три дни", допълни Христова.
Не се знае обаче дали такава парламентарна подкрепа ще намери друго предложение на Института за модерна политика, с поправка в Закона за митниците да се направят публични доходите и имотите на всички митничари. Ето какво каза за него Борислав Цеков:
Мисля, че на цялото общество му омръзна от време на време да се изваждат данни най-вече чрез журналистически разследвания за отделни митничари, които като официални доходи имат своята заплата от 500-600 лв., а всъщност живеят като мултимилионери и тъкмо за да се улесни гражданският контрол, да се създаде една антикорупционна предпоставка, Институтът за модерна политика разработи един малък законопроект, който беше предоставен както на парламентарното ръководство, така и на Синята коалиция по
Не се ли опасявате обаче, че така митничарите ще реагират: ами защо за всички полицаи това не се прави или за някои други професии, които също са обект на постоянно обществено наблюдение?
Винаги може да се обсъжда това, но конкретно за Агенция „Митници" има един ясен и обективен измерител. Това са корупционните индекси. От години митническите служители са на първо място като възприятие за наличие на корупция в тази система. Те задължително трябва да бъдат включени в такъв регистър. Всички останали - катаджии, някой даже съвсем екзотично предложи всички лекари. Това е втори въпрос и едва ли трябва да се подхожда така еднозначно към него, но за митничарите е задължително.
Като представител на Синята коалиция, взела проекта за законови промени на Борислав Цеков, а и като шеф на антикорупционната комисия на Народното събрание Димо Гяуров подкрепи идеята за публичност на имуществото на митничарите. Очаквано и той обаче попита защо само за митническите служители. Ето какво каза Гяуров:
Идеята съвсем не е лоша. Въпросът е обаче дали само за имуществото на митничарите трябва да има регистър или тази идея трябва да се приложи и към по-широк кръг държавни служители. Защото това, което веднага ми идва на ума да запитам, е: защо да няма
Ако се гледа на принципа „да започнем от някъде", първо митничарите, а след това и другите...
Ако искаме да решим даден обществен проблем качествено и окончателно, не може да подхождаме на парче.
Очевидно, че този проект ще отлежи като идея в парламента. Дори и да стане факт обаче, не трябва да се забравя, че публичността на подобни списъци и регистри не е панацея за корупцията, за злоупотреба със служебно положение и търговията с влияние. Защото и сега има публичност на декларациите на хората на отговорни постове в държавата - по закона за конфликт на интереси, по закона за публичност на имуществото на лицата на висши държавни длъжности. И какво от това - важно е кой ги чете и още по-важното е кой проверява написаното в тях, за да открие разликата в имуществото и доходите. Защото само ефективният контрол и санкциите след него биха възпрели изкушените да се облагодетелстват от дадената им власт.
