Предизвикателство към тъмната страна на ООН
Предизвикателство към тъмната страна на ООН / снимка: BGNES

Генералният секретар на ООН Бан Ки-мун, на поста от осем месеца, доказва, че любезните му маниери не бива да се приемат за липса на решителност.

Администрацията на корейския дипломат се застъпи за жертвите от Дарфур, противопостави се на Шри Ланка заради убийствата на хуманитарни работници и предприе действия за създаване на международен трибунал за убийството на бившия премиер на Ливан Рафик Харири. Тихо, но твърдо, Бан помага за затвърждаването на необходимата роля на ООН в света.

Въпреки това Бан постигна малък напредък в овладяването на тъмната страна на ООН. Например, тази седмица в Европа стартират две инициативи с подкрепата на ООН, които се противопоставят на усилията на генералния секретар да подобри ефективността и да засили доверието в световната организация.

Първо, ООН стартира серия от международни срещи по въпроса за расизма, като подготовка на голяма международна конференция през 2009 година. Т. нар. "дърбански процес" е продължението на конференцията от 2001 г. в Южна Африка, която се превърна в дипломатическо фиаско. Всички признаци показват, че сесията и събитията, които последват от нея ще имитират и формата, и сценария на оригинала.

Подготовката на конференцията в Дърбан през 2001 г. беше провалена от 57-членната Организация Ислямска конференция. Подготвителна среща за азиатските държави беше проведена през февруари 2001 г. в Техеран (израелците бяха изключени априори). Подготвителният комитет прие текст, в който Израел се заклеймяваше заради "етническо прочистване" и "нов вид апартейд, престъпление срещу човечеството."

В заключителната декларация от Дърбан, след международна намеса, тонът беше смекчен, но Израел все пак беше заклеймен. Американската делегация напусна.

Далеч по-зле бяха паралелните прояви, организирани от неправителствените организации. Една широко разпространена листовка показваше фотография на Хитлер и въпроса "А какво, ако бях спечелил?". Отговорът: "Нямаше да има Израел." Гьобелсов тип карикатури на евреи циркулираха свободно. Заключителна декларация на неправителствените организации обяви Израел за "расистка държава на апартейда", която носи вина за "геноцид".

Призраците от 2001 г. почти със сигурност ще бъдат призовани от шаманите на Дърбан II. В допълнение, очаква се ислямските държави да предявят нови обвинения към Запада за "религиозно оклеветяване". Подтекстът на този рефрен - който си проправи път в резолюциите на ООН от последните шест години - е, че най-голямата жертва на атентатите от 11 септември е всъщност ислямът.

Страната, избрана да председателства целия процес чак до 2009 г. посочва сериозността на намеренията си: Либия на Муамар Кадафи. Същият режим, който през 2002 г. връчи най-високото си отличие на Роже Гароди, признат за виновен за отричане на Холокоста; режим който рутинно издевателства над чернокожи мигранти и измъчва български и палестински медици, виновни в това, че са чужденци. Това е държавата, която сега ще даде урок на света за расизма - и това с одобрението на ООН.

Второ, в четвъртък, докато сесията в Женева е в ход, Европейският парламент ще бъде домакин на "Международна конференция на гражданското общество в подкрепа на израелско-палестинския мир". Противно на благородно звучащото наименование, заявените намерения за сближаване на страните са най-малкото неискрени.

Вижте само идеята на форума за постигане на баланс: От едната страна ще бъдат подбрани палестински представители като Раджи Сурани, който оправдава атаките на Хамас като "съпротива", и Джамал Джумаа, който казва, че Израел е "колониална расистка държава на апартейда". От другата страна са подбрани израелски представители, които не биха могли да са по-съгласни. Те включват Мишел Варшавски, който се представя за "добре познат антиционистки активист" и Нурит Пелед-Елханан, която наскоро обяви, че "израелската глава непрестанно е била наведена в преклонение пред расизма, а еврейският ум измисля най-оригиналните начини да опустоши и разруши, и унищожи тази страна." По гражданство те са израелци, но само глупак може да си представи който и да е от тях като представител на израелската гледна точка.

16-членният палестински отдел на ООН е част от пълзящата инфраструктура от антиизраелски комисии и програми, стартирани от Общото събрание през 1975 г., успоредно с резолюцията й, в която се заявява, че ционизмът е расизъм. Само за последните шест месеца, отделът е заделил огромни суми за срещи в Доха, Рим, Претория и Ню Йорк.

Нямаше ли бюджетът й от 5 млн. долара да бъде по-добре използван - и действително да помогне на палестинците - чрез строеж на клиники в Газа или училища в Рамала?

Трагично е, че арабските режими, отговорни за ежегодното му попълване, изглеждат по-загрижени за запазване на оплакванията, отколкото за отстраняването им.

Изправен пред такава упоритост, има ли нещо, което генералният секретар би могъл да направи?

Има.

Лицето, което основно направи възможен провалът от Дърбан, беше Мери Робинсън, върховният комисар на ООН за човешките права, чиято дипломация на умиротворяване окуражи смутителите. Този път генералният секретар трябва да инструктира официалните си служители в Женева да бъдат твърди. Що се отнася до Брюксел, представителят на генералния секретар трябва да изпрати ясно послание, че антиизираелската пропаганда и позиране са номера от миналото и нанасят вреда на палестинската кауза, вместо да й помагат.

Един генерален секретар на ООН не може да бъде подлаган на преценка от движени от национални фактори институции, които се отклоняват от правия път. Но както Бан направи наскоро, протестирайки срещу лицемерието на Съвета по човешките права, той може да предпочете да каже истината на властта сега. (БТА)

Коментар