Политика? Не, благодаря, ние сме руснаци
Политика? Не, благодаря, ние сме руснаци / Снимки: БГНЕС

Майкъл Скот от Ройтерс

Кое е по-привлекателно – ново правителство или нова кола?

Руската младеж е направила своя избор, предпочитайки материалната собственост пред политиката, сочат изследователите и проучванията на общественото мнение.

Икономическият растеж пълни джобовете на младата градска средна класа, а президентът Владимир Путин се радва на рекордна популярност в осмата година от управлението си. Малцина са тези, които мислят, че има смисъл да тревожат каква е политиката.

На Запад някои видни критици на Кремъл като бившия шампион по шах Гари Каспаров може и да привличат вниманието на медиите, но в родината си той не е успял да активизира младите гласоподаватели, които повече се интересуват от айподове и мобилни телефони.

"Почти никои от приятелите ми не знае кои са лидерите на опозицията, а ако знае, то е от вицове," казва студентката по архитектура в Москва Татяна Коптева. "Това просто не е модерно".

Подобно отношение е типично за постсъветското поколение, което по данни на скорошно проучване е по-материалистично и по-малко политически ангажирано, от което и да е друго.

Почти половината от младите руснаци, анкетирани от Социологическия институт към Руската академия на науките, казват, че нямат никакъв интерес към политиката. Преди десет години в подобно проучване така отговаряше всеки трети.

Запитани за кого ще гласуват на президентските избори догодина, най-голямата група, 35 процента, назовава Путин - който вече е заявил, че няма да се кандидатира. Този резултат съвпада с други неотдавнашни независими проучвания, които показват, че най-силната подкрепа за Путин е сред гласоподаватели под 30 годишна възраст.

Протестите на опозицията в Москва, град с над 10 милиона жители, рядко събират повече от няколко хиляди участници. В провинциалните градове, демонстрантите най-често се броят със стотици.

Скучната политика

Но апатията и потребителското отношение към живота не са единственото обяснение.

Кремълските стратези здраво държат програмирането в контролираните от държавата телевизионни канали и рядко дават на опозиционните лидери достъп до ефира. А когато се появяват почти винаги е в негативен контекст, успоредно с многобройни новини за престъпления, размирици или екстремизъм.

"Стабилността на Путин е базирана на мълчаливо споразумение между правителството и населението: благоденствие срещу липса на политическа активност" казва Юрий Саприкин, редактор на московското списание за мода и развлечения "Афиша".

Много млади руснаци намират спасение в интернет, за да говорят за политика и да печелят подкрепа за опозицията. Руснаците са втората най-голяма група блогъри в популярния сайт за блогове www.livejournal.com. Много от блоговете им са открито политически, но това не се отразява на резултатите на изборите.

Едноцветната руска политика, пасивният парламент, който автоматично одобрява законите, внесени от Кремъл, доминиращата прокремълска партия и политическите лица, които са предимно от съветско време, не допринасят за промяна на положението.

Борис Гризлов, дългогодишният лидер на прокремълската партия "Единна Русия," през април дори заяви по руската телевизия: "Парламентът не е място за дебати."

"Руската политика е тъжна и отегчителна," споделя Глеб Тарабутин, редактор на руската версия на списание "Ролинг Стоун." "В Съединените щати, политиката е ярка, нещо като шоубизнес, но тук всичко е мръсно, мрачно и изобщо нечисто."

Промиване на мозъци

Телевизионните новинарски емисии, които все още са основният източник на новини за руснаците, не улесняват ситуацията.

Най-често главен акцент на вечерта е Путин, с каменна физиономия, обикновено показван седнал зад бюро и разговарящ с министри за напредъка по важни проекти.

Двамата политици, смятани за основни кандидати за негови наследници - първите заместник-председатели Дмитрий Медведев и Сергей Иванов - ги показват как активно посещават фабрики, свинеферми и научно-изследователски центрове в провинциите.

"Телевизията е машина за промиване на мозъци. Тя насажда политическа апатия и промива умовете на хората, лишава ги от всякаква мисъл за политическо действие," споделя Саприкин от "Афиша."

В ефира няма критика или независимо отразяване на социалните проблеми - бедността по селата, демографските проблеми. "Младежта е аполитична, защото иска осезаеми резултати," казва Иля Пономарьов, лидер на опозиционното движение "Ляв фронт."

"Когато една страна няма действащ политически механизъм, младежта няма абсолютно никакъв интерес да влиза в политиката, защото може да се занимава с много други неща, които дават гарантиран резултат и помагат да се гради кариера."

Владимир Дукелски, експерт по руска култура в московския Институт по въпросите на културата, обяснява малкият брой участници в шествията на опозицията със страха, насаждан от контролираните от държавата медии, с егоцентричния индивидуализъм на руската младеж и с липсата на обаятелни опозиционни лидери.

Или, както лаконично обобщава радиоводещият Сергей Доренко: "Голяма част от страната продаде свободата си за Опел Вектра втора ръка." /БТА/
Последвайте ни

Коментар