Тази седмица се навършиха десет години от гибелта на подводницата „Курск" - една от първите августовски трагедии от епохата на путинското управление. Тя до голяма степен демонстрира на президента колко е деградирала държавната машина.
Военачалниците лъжеха не само народа (нещо, смятано от Путин за съвсем нормално и естествено). Те решиха, че нищо не пречи да ръсят лъжи дори пред върховния главнокомандващ. Когато президентът ги попита трябва ли да приемем помощ от чужбина, те прекараха няколко часа в съвещания. Не обсъждаха обаче дали е необходима помощта. Флотоводците се чудеха как да отговорят така, че президентът да е по-доволен.
После пък месеци наред разказваха на журналистите приказки, че виновник за гибелта на подводницата била някаква митична „натовска" субмарина - я британска, я американска. А президентът Путин се страхуваше дори да накаже като хората тия многозвездни мръсници. Защото смяташе, че ако ги изправи на съд, ще постави под съмнение устоите на онази властова система, която се бе наканил да гради. В рамките на тази система просто няма начин един началник да не е прав. Признае ли неговите грешки и престъпления, властта ще подкопае собствените си устои.
Гибелта на „Курск" безспорно бе сред събитията, вдъхнали на президента смелостта да започне решителна политическа реформа. Той убеди сам себе си, че страната се движи към неуправляемост само защото местните началници са заграбили твърде много свобода през 90-те - едно бурно и буйно десетилетие.
За Путин бе очевидно как трябва да се пребори с това - да подбере сигурни, ефективни мениджъри (главно от „ордена на мечоносците", бившите служители на КГБ) и да ги назначи на ключови държавни постове. Същевременно да сложи край на порочната практика от онова време - наивните и простодушни руски граждани, манипулирани от цинични пиар експерти, да си избират за губернатори шмекери и крадци. Ех, какви юначни левенти само ще подбере за тях лично държавният глава!
Изминаха десет години. Путин се превърна в национален лидер и ето че мечтата му се сбъдна. Парламентът, било то Държавната дума или Съветът на федерацията, отдавна не е място за дискусии - никакви там пръти в колелата, ще гласуват каквото им се каже. Губернаторите са назначени, та и преназначавани неведнъж. Само дето полза - хич.
Случи се беда, започнаха пожари и тутакси стана ясно, че ефективността на властовата вертикала е равна на нула. Местните началници лъготят като същи адмирали. Губернаторът на Нижегородска област бодро докладва, че на поверената му територия цари пълен ред, няма и най-малка нужда от помощ. А че няколко селища на практика са изгорели - какви дреболии, щом е поставено на карта преназначаването на въпросния г-н Шанцев за втори мандат.
Колкото и да са ловки политтехнолозите, но ако все още имаше избори, губернаторите не биха поели риска тъй нагло да лъжат началството в очите. Сега обаче си карат кефа: докладваш, каквото искат да чуят - и си върхът! Преди десет години, щом схвана как го лъжат военачалниците, Путин сложи начело на армията своя най-близък и сигурен съратник - Сергей Иванов. И стана ясно, че дори един приятел може да те лъже като за световно, стига да е в интерес на ведомството. И че наистина е малко шегата в оная шега на Путин, че щом умрял Ганди, нямало с кого и да си поприказва човек.
За десет години се очерта съвсем ясно едно свойство на путинската вертикала: тя автоматично анихилира що-годе почтените хора. И не става въпрос, че националният лидер сам е организирал някакъв изкуствен подбор: ето, ще вземаме при нас само долни гадове. Просто вертикалата на властта, върху която народът изобщо не може да влияе, фактически предава цялата тая власт в ръцете на чиновничеството.
И дори националният лидер, човек, овластен на пръв поглед с всички пълномощия, в един прекрасен момент започва да се чувства като слуга - не на народа, то се знае, а на бюрокрацията. На същите онези изпълнители, каквито има с легиони по всички етажи на съградената от него властова пирамида.
Лидерът разбира: те са користни дотам, че колективно погледнато, нямат дори чувство за самосъхранение. Те ще крадат чак дотогава, докато хората, докарани до отчаяние, хванат сопите и нахълтат в разкошните им къщи. Не може обаче да ги смени с други - по-скоро те ще го сменят.
Закономерен финал на усилията за създаване на путинската властова система бе решението да се сложат видеокамери по строежите на жилища за останалите без дом при пожарите в Русия. Путин вече няма вяра на никого. Изобщо. Резултатът от тези десет години е впечатляващ. Какво стана с подводницата? Потъна. А със страната? Тя изгоря. (БТА)
