Пакистан е в опасност
Пакистан е в опасност / netinfo

Пакистан е обхванат от криза, за чиято сериозност трябва да си дадем ясно сметка. Ще бъде грешка да свеждаме кървавите сцени, отнели живота на 41 души, чийто театър беше икономическата столица Карачи този уикенд, до обикновен политически фолклор в един обикновено разтърсван от политически и икономически трусове район.

Насилието в Карачи взе тревожен обрат. То беляза края на една епоха, тази, в която генерал Мушараф дойде на власт през 1999 г. чрез пуч и управляваше Пакистан сравнително безпроблемно. Пакистанският държавен глава трябва отсега нататък да се изправи пред движение, оспорващо властта му, с безпрецедентни мащаби. Това предизвикателство крие много опасности, както за единството на страната, така и за регионалната стабилност.

Кризата започна с уволнението през март тази година на председателя на пакистанския Върховен съд Ифтикар Мухамад Чаудри. Претекстът за уволнението му беше "аморално поведение и злоупотреби с властта". Той обаче не успя да заблуди никого. Истинската причина за уволнението на Чаудри беше, че неговите юридически възражения поставяха в неудобно положение политиката на властта и амбициите на Мушараф. Адвокатската колегия се разбунтува шумно срещу уволнението на председателя на Върховния съд. Постепенно гневът се предаваше от едно професионално съсловие на друго и накрая се превърна в истинско опозиционно течение срещу военния режим. Съдията Чаудри пък се превърна в герой и вече не се колебае да играе по-ясна политическа роля.

Именно едно от участията му на митинг в Карачи, предвидено за 12 май, предизвика вълната на насилие в града, когато привържениците на президента Мушараф блокираха пакистанската икономическа столица, за да попречат на Чаудри да говори на проявата.

Опасността от тази криза е двойна. На първо място тя рискува да отвори етническите рани в лоното на тази разнородна нация, чийто единствен обединител – ислямската вяра, никога не е бил достатъчен, за да циментира единството. Като активизира поддръжниците си в Карачи от групата на мохаджирите – мюсюлмани, имигрирали там от Индия по време на кървавото разделение от 1947 г., - президентът Мушараф изигра картата на обединението, чийто ефект ще бъде непредвидим в тази страна, в която пущуните, пенджабите, синдхите и белуджите подхраниха доста центробежните сили.

Втората опасност засяга ислямизма. Авторитарното втвърдяване на позицията на Мушараф рискува да провали сценария за неговото сближаване с бившата премиерка Беназир Бхуто и следователно ще го принуди да се бори за оцеляването си в съюз с ислямистите. Подобно развитие на нещата би имало неизбежно тежки регионални последствия – спиране на мирния процес с Индия, насърчаване на талибаните в Афганистан и внасяна на смут в отношенията между Исламабад и Вашингтон. Толкова много причини, за да бъдат взети на сериозно размириците в Карачи от този уикенд.
Последвайте ни

Коментар