Силна заблуда от страна на Беназир Бхуто (станала през 1988 г. първата жена премиер на ислямска държава). Излезе, че пакистанските екстремисти не са толкова принципни и явно са на друго мнение кой трябва да се продъни в ада.
Завърнала се в страната след осемгодишно изгнание, Бхуто едва-що бе напуснала летището в Карачи и кортежът й, приветстван от тълпа нейни привърженици, бе взривен от атентатор самоубиец, опасан с експлозиви. Загинаха 150 души.
Жестоко сгрешиха онези, според които пристигането на "белия ангел" (както наричат Бхуто нейните поклонници) се очакваше да донесе мир в Пакистан, изгарящ в пламъка на експлозиите - дело на терористи самоубийци. Макар всичко да изглеждаше чудесно на пръв поглед - изпаднала в немилост, Беназир все още се радва на обич в страната. Причината е малко странна за нашия манталитет. Когато питах хората в Карачи на какво се дължи тая обич, получавах стандартен отговор: "Татко й беше много добър човек" (става дума за бащата на Беназир, премиера Зулфикар Али Бхуто, екзекутиран от военните през 1979 година). Нещо напълно в духа на пакистанската специфика - народното обожание там автоматично се прехвърля върху роднините на убитите политици.
Уви, Беназир е твърде откъсната от живота - тъкмо затова тя гордо отхвърли предложението на военните да отпътува от летището с хеликоптер, заради което загинаха хора.
Всъщност Бхуто е политик "за износ" като нашия Горбачов - доста популярна е на Запад, с охота говори там за демокрацията, която бленува да установи в Пакистан. Междувременно обаче министрите от собствената й Пакистанска народна партия стават все по-крадливи.
Демокрацията също не е на ниво - сред основните "успехи" на Беназир е финансирането на талибаните. През контролираните от тях афганистански провинции минаваха кервани със стоки, собственост на съпруга й Али Зардари, а бунтовниците получаваха щедри "комисионни".
Когато преди шест години разговаряхме в Лондон, Беназир на чудесен английски (който говори по-добре от родния си урду) обясняваше, тук-таме с цитати от Шекспир: "Давах на талибаните съвети, те се съгласяваха и се вслушваха в моето мнение. После обаче сякаш побесняха". Подобни грешки й се прощават - след време избирателите отново решават да гласуват за партията на Бхуто. Защото "татко й бил добър човек", е, мъжът й наистина е лош, но пък "тя не е знаела, че ще излезе мошеник". Проамериканският военен диктатор генерал Мушараф с желязна ръка се бори с ислямските бунтовници. Наистина покрай това успя да изхвърли от страната цялата опозиция и до едно време минаваше между капките. Но щом генералът съвсем затегна гайките, почнаха да го натискат да пусне във властта "опозиционни политици", отдавна заминали в чужбина.Никой не се притесни от факта, че аналогичният експеримент в Ирак приключи с 
кървав кошмар и днес всички, включително бившият главнокомандващ войските на САЩ генерал Санчес, наричат това решение "идиотско".
Мушараф отстъпи пред натиска, американските чиновници драснаха по една чавка в отчетите - всичко е окей, момчета, демокрацията е възстановена. И много важно, че Ал Каида дава 10 млн. долара награда за главата на "белия ангел" - кой ти мисли за дреболии, за разни там последици?
Ако пък Беназир доживее до изборите и стане премиер, това също няма да спаси положението - Бхуто и Мушараф ще започнат да се джафкат и ръфат, а ислямистите радостно ще продължат да съсипват и двамата.Да се постигне реална, а не привидно-показна демокрация в Пакистан е нещо от сферата на приказките. В страната са сплетени на кълбо племенната вражда, военните, наркобароните и радикалните ислямисти. Хиляди бунтовници, непрочели никога нищо освен Корана, атакуват армейските постове. Армията дори с въздушна подкрепа не смее да припари до райони като Вазиристан.
Източните сунити колят западните шиити. Водещите политици (включително генерал Мушараф) си стоят вкъщи - за всеки от тях е излязъл на лов по някой терорист камикадзе. Най-популярният политик в Пакистан (страна, която притежава ядрено оръжие!) според допитванията съвсем не е Бхуто, нито Мушараф, а главатарят на Ал Каида Осама бин Ладен!
Беназир Бхуто явно не е избрала подходящ момент да се завърне в страната - пристигането й само наля масло в огъня на безкрайните експлозии и кървави убийства. За някои обаче най-важното е само да отбележиш съответната графа с подобаваща "чавка". Нищо друго няма значение. (БТА)
